Засега няма опасност за бум на морбили, както е в Румъния и Сърбия, казва в интервю пред "Монитор" държавният главен инспектор.

- Д-р Кунчев, случаите на болни от грип и остри респираторни заболявания нарастват. Кога да очакваме епидемия?
- Макар и да има болни, все още не можем да говорим за епидемия, нито за пик на грипа. Истината е, че около празниците почти се срива регистрацията, тъй като хората отказват да ходят на дежурен лекар, дори и да са зле. Те търсят медицинска помощ само в краен случай. Това веднага се отразява на броя на регистрираните случаи. Така се практикува и в Европа, не само у нас по време на коледно-новогодишните празници.

- След като системата за отчитане на заболеваемостта се е сринала по празниците, откъде знаете, че няма пик на грипа?
- Официалната система регистрира почти наполовина по-малко от реалните случаи. Има обаче други показатели, по които ние също се ориентираме.

- Кои са тези други показатели?
- Общото търсене на медицинска помощ, включително позвъняванията в спешните центрове и наблюденията при няколко джипита. Наблюдаването на тези показатели показва, че заболеваемостта е започнала да расте преди празниците и вероятно ще продължи с темп в следващите седмици. Последните данни са 130 болни на 10 000, на някои места до 200 на 10 000 души. Те обаче все още се смятат за сравнително ниски. Когато средната за страната заболеваемост мине 280 – 300 на 10 000 души, вече ще говорим за грипна епидемия. Тя предстои в следващите две-три седмици. Прогнозата от самото начало на сезона както и сега е, че тя ще дойде в края на януари – началото на февруари, като започва от няколко области, а след това обхваща и цялата страна. Наблюдаваме и потреблението на лекарства. То е повишено, но все още не е в стойности, които говорят за пик на заболеваемостта. Все още няма струпване на пациенти пред кабинетите на джипитата и в медицинските центрове, където се правят изследвания на белия дроб за пневмонии, които са и най-тежките усложнения. Това предстои.

- Има ли промяна във върлуващите щамове, или са тези, които очаквахте?
- Рано е да кажем и това. Започнахме да изследваме по-сериозни количества серуми от хора от края на ноември с подобна на грипа клинична картина. Към момента положителните проби са 40, което не е чак толкова много. По-интересното е, че наполовина са разделени изолатите, както H1N1 (Калифорния), така и H3N2, за който очаквахме, че ще е основен причинител.

- Кой щам е H3N2 и опасен ли е той?
- Изследваме го, но все още не можем да кажем кой щам е. До предстоящата епидемия един от тях ще стане доминиращ, но е трудно отсега да се каже кой точно. Интересно е, че според последните данни на Европейската система за наблюдение има по-широко разпространение на грипния вирус в три страни, намиращи се в три от краищата на континента – в Португалия, Швеция и Турция. При инфекциите, предавани по въздушно-капков път, както е при грипа, тази картина може да се промени много динамично. Колкото до това кой изолат е по-опасен, не може да се каже. За пациента той няма голямо значение. По-важно е за вирусолозите, тъй като те следят циркулацията. Между 18 и 20 февруари в Пекин ще се проведе редовната среща, на която ще се определят щамовете за следващия зимен сезон – 2019/2020 година. Ако не знаем какво циркулира, няма да знаем какво да препоръчаме на фармацевтичната индустрия за производството на новите ваксини. Като начин на протичане особени разлики между H1N1 и H3N2 няма. Преди време по-притеснителен беше свинският грип, тъй като той имаше особеността, че засягаше не толкова възрастните хора, които са рисковата група, а млади в активна възраст пациенти. Освен това, той беше по-опасен за бременните. Рано е да кажем дали това ще се повтори и сега.

- Независимо че картината с грипа на Балканите е относително спокойна, в съседна Сърбия има огромен проблем – голям брой заразени от морбили. Има ли опасност това да се случи и у нас?
- Преди десетина години у нас имахме подобен проблем. Благодарение на мерките обаче, които бяха взети, а именно имунизациите в рисковите групи, към момента ситуацията с морбили е спокойна. Надявам се тя да остане такава, макар на Балканите това да не е така. По-сериозно е положението в Румъния. От две години епидемията там взима огромни размери – има над 30-40 починали деца. Затова не бива да се успокояваме. В България за минала година имаме само 12 случая и всички те са вносни. Знаем дори поименно откъде са дошли хората, откъде са преминали. Ясно ни е къде са се заразили, но за радост не са успели да предадат заболяването на хора в нашата страна. Проблем се оказват хиперинформираните от интернет майки, които се плашат от непроверените писания в мрежата и отлагат или изобщо не правят имунизации на децата си. По-скоро те започват да се оформят като проблемна група, а не ромската общност.

- По празниците немалко хора пътуваха. Възможно ли е да са внесли някоя екзотична зараза? Какви страшни инфекции циркулират в момента на земята?
- За момента голям риск няма, защото това, което го има на Балканите, съществува у нас в ограничени размери, както се случва с морбили. Колкото до хиперекзотичните инфекции, те са в далечни страни като Конго, и то в един затворен ареал във вътрешността на страната, където рядко попадат българи. Постепенно през пролетта обаче ще започнат да нарастват случаите на други заболявания, пренасяни от кърлежи и комари. Балканите са място, на което нилската треска вече доста се разпространява. Миналата година имахме доста случаи в Сърбия, Косово, Гърция. Това ще имаме предвид и ще наблюдаваме да не навлезе по-интензивно тази инфекция, както и лаймската болест. Основната мярка е обработването на тревните площи срещу комари, кърлежи и гризачи, което е задължение на общините. Тя трябва да се прави отрано, и то така, както трябва. Необходимо е да се вземат и мерки срещу безстопанствените кучета, които често са преносители на зарази от дивия свят към населените места. Ние ще напомним на общините за тези техни задължения, когато наближи пролетта, за да обявят навреме обществените поръчки и започнат третирането срещу преносителите на инфекции.


- Родители споделят все по-често за зачестила скарлатина и варицела. Каква е картината?
- Не е страшна. Повече са случаите на варицела и по-малко на скарлатина. В България не правим имунизации срещу тези шарки, т.е. няма как да бъдат управлявани. Те се движат по природните закони. Когато се натрупа контингент от деца, които не са боледували. Те са със зимно-пролетна сезонност и големият брой продължава до края на февруари – началото на март.

- Защо в България няма ваксини срещу тях?
- Аз съм го предложил, но никъде по света няма свободно количество ваксина срещу тях. Министерството на здравеопазването има намерение да направи промяна в имунизационния календар по такъв начин, че да има възможност родителите да правят по желание имунизация срещу варицела на децата си. Това ще даде възможност на фирмите да я регистрират и в нашата страна, след което да започнат да я внасят.

Визитка:

Роден е на 19 октомври 1959 г.

През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 1986 г. работи в отдел „Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково

От 2001 г. е в отдел „Противоепидемичен контрол” в здравното министерство

От 2008 г. оглавява „Надзор на заразните болести” към МЗ

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Царевец отново ще е арена на най-добрите постановки на българските оперни театри

Даниел Панов: Велико Търново заслужава да бъде духовна столица на България

Царевец отново ще е арена на най-добрите постановки на българските оперни театри

По мое мнение Велико Търново заслужава да получи официално статут на историческа и духовна столица на България. Още през Възраждането нашите национални водачи са смятали, че именно Търново е естествената българска столица, макар впоследствие да е взето друго решение, заяви в интервю за "Монитор" кметът Даниел Панов.

С проекта „Фортисимо“ искаме да накараме публиката да се връща в зала „България“ отново и отново

Актрисата Ана Пападопулу: Годините положени усилия се отплащат

С проекта „Фортисимо“ искаме да накараме публиката да се връща в зала „България“ отново и отново

В бъдещия филм на Мариус Куркински имам честта да играя негова жена, казва в интервю за "Монитор" актрисата