Шумната среда повишава риска от захарен диабет тип 2, казва в интервю за "Монитор" носителят на награда „Питагор“ за млад учен за 2019 г.

- Д-р Джамбов, получихте награда „Питагор“ за млад учен за изследванията ви на действието на физическите и социалните фактори върху здравето на хората. Разкажете за вашата работа.

- Занимавам се с доста интердисциплинарна тема. Не става дума само за медицина, има елементи от социални науки, използвам и географски техники за обективизиране на средата. Изследвам какво влияние оказват средата на живот и труд върху човешкия организъм – какъв е рискът от различни нервно-психиатрични заболявания като тревожност, депресия или психосоматични заболявания като сърдечно-съдови и диабет. Двата основни фактора, които проследявам, са шумът, който е основно от автомобилния трафик, и природата в жилищната среда, която рядко получава внимание. В по-малка степен в работата ми са застъпени и статистически методи за моделиране на тези връзки. Европейският съюз задължава всички страни членки да изготвят карти на шума на градовете с над 100 000 жители по основните му пътни артерии. С помощта на компютърно моделирани модели можем да проследим на какви шумови нива е изложена фасадата на конкретна жилищна сграда. Фокус на изследванията ми е и контактът на човек с природата в градската среда – времето, което прекарва в зелени площи, спорта на открито или срещата с приятели навън и как тези фактори влияят положително на здравето. Използваме различни сателитни изображения, върху които се прави спектрален анализ на земната повърхност - за определяне на озеленяването, близостта на паркове, градини, общата естетика на средата. Благодарение на тях може да се определи какво е количеството на зелената растителност в радиус на 500 метра от дома на даден участник и съответно потенциалът й да филтрира атмосферни замърсители, да блокира шумовите вълни или пък да оказва антристресови ефекти.

- До какви изводи сте стигнали към момента, кои са най-шумните места?

- Местните власти вече са определили това. Мога да дам пример с моя град. В Пловдив 100% от сградите, които трябва да са защитени – детски градини, училища, болници, – надвишават допустимата норма и по нашето законодателство, и по европейското. Ние искаме да проследим как разликата в шума на различни участници в проучването или пък разстоянието, което имат до най-близкия до дома си парк и времето, което прекарват в него, влияят на здравето им. До момента сме разгледали ефекта от шума в жилищната среда върху риска от сърдечно-съдови заболявания като хипертония и исхемична болест на сърцето и от метаболитни – диабет тип 2. Здрави лица и такива на лечение, които живеят в по-замърсена среда, са с по-влошени показатели. Живеейки в шумна среда, рискът от захарен диабет тип 2 на тези хора е повишен. Поради ограничения в представителността на извадките е необходимо обаче тези изследвания в страната да продължат. Изводите ни отговарят на наблюдения и в други страни. Световната здравна организация през 2018 г. публикува официален доклад, в който бе включила и наши проучвания, и потвърди, че живеенето в шумна среда е свързано с повишен риск за исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, хипертония, има набор от данни и за диабета. Според статистиките въпреки намаляването на шума в градската среда, нарастването на населението води до по-висока заболеваемост сред хората. Има и други фактори като атмосферното замърсяване, които също допринасят за това.

- Какво решение предлагате?

- За съжаление хората, от които зависи вземането на решения за подобряване на градската среда, нямат общо с общественото здраве. Политиките, които се вземат, например за пренасочване на трафика, смяна на настилки на ключови булеварди за намаляване на шумовите нива, озеленяване, не почиват на солидни медицински доказателства. Това не е така в други държави, където се иска мнението на лекари, провеждат се проучвания. Например преди да построят нова летищна писта във Франкфурт, бяха финансирани проучвания сред местните жители за установяване как това би се отразило на здравето им. В България това не се прави и най-вероятно няма и финансиране за това. Трябва да има по-добро общуване между специалистите по обществено здраве и местните власти, от които зависи вземането на решения за промяна. Последните години направихме няколко проучвания върху студенти, за които се смята, че са подложени на високи стресови нива. Установихме, че тези които живеят в по-озеленена среда или прекарват повече време в паркове, имат по-ниски нива на тревожност и депресия, отколкото онези, които живеят в квартали с по-оскъдна растителност и по-високи нива на шум. Озеленяването може да ги защити, намалявайки нивото на други значими фактори, които могат да увеличат стреса.

- Ще продължите ли изследването си и занапред?

- За щастие на базата на тези изследвания и конференциите покрай тях успях да завържа контакт с колегите от Западна Европа. В момента съм поканен да участвам в проект на Европейската комисия с още няколко държави. Той ще бъде основно върху психичното здраве на деца.

- В България или в чужбина смятате да продължите развитието си?

- За момента мисля да продължа в България. Имам предложения от Мюнхен в Германия и Упсала в Швеция. Ако отида там, би било от полза за мен и моето израстване. За тях обаче не толкова, защото те имат специалисти в тази област. Оставайки в България се надявам изследването ми да има практическа полза, ако получа финансиране, ако местните власти проявяват интерес.

- Усещате ли подкрепа за младите учени от страна на държавата?

- Не съм много отдавна в академичните среди, но това усещане се повишава последните години. Не става дума само за наградата „Питагор“, която е признание за вече постигнати резултати. В момента тече и програма на МОН „Млади учени и постдокторанти“, по която се финансират млади изследователи за техни проекти. Университетите осигуряват подкрепа и на местно ниво. Министерството осигурява участие в национални и международни програми. Ако човек има желанието и уменията да се справи, смятам, че може да прави качествена наука и у нас. Трябва обаче да се работи още в тази насока. Като говоря с колеги, които знаят какво е било, мога да кажа, че има подобрение. Включително и идеята, която мисля, че все още е на ниво законопроект, някои университети да станат със статут изследователски институции на база участията и в проекти и приноса им в науката. Това също е добра инициатива.

- Вие сте преподавател в Медицинския университет-Пловдив. Как се насочихте към медицината, а след това и катедрата по хигиена и екомедицина?

- Това не беше детската ми мечта. Всичко стана съвсем случайно, но пък се разви положително. Не бях решил какво да кандидатствам, а медицината е нещо популярно и се спрях на нея. Вече като студент 100 пъти смених решението си с какво да се занимавам като завърша и също толкова случайно си избрах и направлението. Имаше европейска програма, която осигуряваше стипендии на студенти с научни постижения. Тогава попаднах на тема за връзката между околната среда и здравето. Оказа се, че не се работи много по нея у нас, а в същото време е актуална в Европа и има основа, на която да се стъпи. Освен това е сравнително лесно събирането на данни, които позволяват качествени изследвания, без да изискват много ресурси. Така започнах работата си по темата. Още като студент започнах да публикувам статии в научни списания и обмислях идеята за дисертацията ми. След като завърших, станах докторант в катедрата. Година по-късно се откри и място за асистент и започнах и да преподавам. Първоначално започнах заради интереса ми към научната дейност, която върша с удоволствие, и реших, че е хубаво, ако мога да си намеря работа, която ми е приятна и ми плащат за нещо, с което така или иначе се занимавам нея. След това се оказа, че ми е приятно и да преподавам на студенти.

- Доволен ли сте от условията за младите преподаватели в системата на висшето ни образование?

- В моя университет има подкрепа, има инициативи. Предполагам, че е така и в много от другите университети. Има вътрешни проекти, по които можеш да кандидатстваш, финансират се такси за участие в конференции в чужбина. Ако си публикувал в престижно списание, също има награди и финансови стимули. Първоначално имаше известно недоверие от някои по-опитни колеги към постиженията ми заради възрастта ми, но това се промени. Младите кадри започват да се оценяват по постиженията и качествата им.

- Какво според вас може да се промени, за да не говорим след няколко години не само за недостиг на учители, а и на преподаватели в университетите?

- Не бих казал, че можем да говорим за недостиг на кадри, поне в университетите. Проблем би била липсата на висококвалифицирани такива. Много важна е мотивацията и какъв е престижът на професията. Много често студентите не считат, че е престижно да станеш преподавател, след като завършиш. Трябва да бъдат променени нагласите им. Студентите трябва да виждат практическа полза от това да се занимават с наука. За другите специалности не мога да кажа, но повечето от завършилите медицина не смятат, че е престижно да се занимават с изследователска дейност и да останат в университета. Повече студенти трябва да бъдат включвани в проекти, съвместни разработки с преподаватели им, да се създават кръжоци. Не казвам, че това не е застъпено в обучението им, но трябва да се засили като инициатива.

- Този месец трябва да стартира портал за наука, в който ще има секция и с постиженията на младите учени? Смятате ли, че това ще увеличи престижа на изследователската дейност сред тях?

- Надявам се. Въпросът е младите да бъдат мотивирани и още като студенти да следят какво излиза на този сайт. Със сигурност ще е признание за тези, които правят наука.


Визитка:

Роден е в Пловдив през 1989 г.

Завършил е ЕГ „Иван Вазов“ с испански и руски

Завършил медицина в Медицински университет – Пловдив

Асистент в катедрата по хигиена и екомедицина в МУ

Носител на награда „Питагор“ за млад учен за 2019 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Алберто Гандолфо: Мафията се стреми да движи и мести повече капитали, отколкото хора

Известният италианският фотограф Алберто Гандолфо откри лично в столичната галерия КО-ОП на бул. „Янко Сакъзов“ 17 своята изложба „Онова, което остава“. В София, в рамките на фестивала „ФотоФабрика“, беше и световната премиера на едноименната негова книга, родила се, за да разкаже и историите на хората от снимките, дръзнали да се опълчат на подземния свят или на тежката държавна машина – оцелели след престъпления на мафията и техни близки, роднини на жертви на режисирани „нещастни случаи“, медицинско безхаберие, полицейски произвол или финансови злоупотреби. 11 от 27-те истории в албума са на гастрол в България чрез кадрите на Гандолфо, като преди това част от тях са били показвани единствено в Милано. Онези, които са останали, продължават да се борят за справедливост за своите мъртви и за идващите след тях. Тук са фотопортретите на брата на взривения от мафията магистрат Паоло Борселино, на бащата на Елуана – момичето, което след катастрофа е поддържано с медицинска апаратура цели 17 години във вегетативно състояние въпреки несъгласието на близките, на сестрата на Стефано Куки – младежа, задържан за няколко дози дрога и починал в ареста при неизяснени обстоятелства. И още... Изложбата ще остане у нас до 7 юли, след което поема на обиколка из Италия.

Губим пари и кадри заради липсата на финансов стимул, казва изпълнителният директор на „Ню Бояна“

Ярив Лернер: Хора от цял свят стажуват в Киноцентъра

Губим пари и кадри заради липсата на финансов стимул, казва изпълнителният директор на „Ню Бояна“

- Г-н Лернер, в навечерието на Международния ден на йогата, който отбелязахме в неделя, обявихте четвъртото издание на фестивала Udaya Live! в България. Какво ви мотивира да продължавате да давате терен на нови учители, музиканти и ученици по йога?