Допустимата норма е от 20 г, една малка бира или чаша вино за де, казва в интервю за "Монитор" психиатърът и специалистът в лечението на зависимости

- Д- р Канчелов, прави впечатление, че доста хора злоупотребяват с алкохола през последните години. Ясно ли е колко са тези с алкохолни проблеми?

- Хората пият не напоследък, а от хилядолетия. Затова присъствието на алкохола трябва да се разглежда като част от човешката култура, цивилизация, обичай, емоционалност. Той е нещо неотменно. Човешкият мозък функционира по начин, който го прави много сензитивен, чувствителен към действието на външни химични субстанции, свързващи се с определени важни центрове, мозъчни вериги и взаимодействия. Алкохолът е едно от тези вещества, които имат директно въздействие върху емоционалността, психичното състояние и съзнанието. Затова и той е от любимите неща на човечеството и такъв ще си остане. Ето така се стига до факта, че алкохолната употреба е масова. Тя е приета култура в европейската цивилизация. В някои други е отхвърлена изцяло, наказанията са безкомпромисни, включително и смъртно, но и там не малко хора си позволяват да пият. Самата дума алкохол е от арабски произход и по смисъл означава нещо изключително фино, което е над нещата и има власт над човешкото поведение и преживяване. В малки дози освобождаването, комфортът, леката еуфоричност са онова, което прави алкохола неотменна част от контакта, от комуникацията, от приятното преживяване. Оттам нататък, след социалното пиене, започват проблемите.
- Каква е мярката, над която идва алкохолният проблем, пристрастяването?
- Алкохолната употреба присъства масово и е общоприета. Тя е най-често в социално приемащ модел, т.е. социално пиене. Следват проблемното пиене и рисковото пиене. Аз бих обърнал специално внимание на рисковата употреба, която винаги създава сериозни проблеми. Най-често те са на пътя. Изумяваща е крайната толерантност, в която няма никаква логика, да се позволява управлението на автомобил с наличие на алкохол в кръвта, който е определен количествено до някакво ниво. Шофирането след употребата на алкохол трябва да бъде забранено. Той присъства и при много от тежките криминални престъпления. Всички те попадат в категорията рискова употреба. След нея следва увреждащото ниво, което е широко застъпено. Чак тогава идва алкохолната зависимост. Повечето хора смятат, че точно алкохолната зависимост, пиянството или алкохолизмът са проблемна алкохолна употреба.
- Ясно ли е колко се пие в България и колко в Европа като цяло?
- За Европа и България е ясно, че в споменатите категории попадат между 3,5 и 5% от населението. Те са в крайно тежка категория – алкохолна зависимост, алкохолна болест или наричана популярно и стигматиращо алкохолизъм. Освен това 30% от европейското и българското население имат увреждащо проблемно пиене. Парадоксът тук е, че това е една трета от мъжкото население, жените са по-малко. Тези хора не са критични към своята употреба на алкохол, която ще доведе до здравословни увреждания в органите и системите на организма, а в някои от случаите и до алкохолна болест.
- Правено ли е проучване колко са алкохолно зависимите в България?
- Не, има само експертни и приблизителни оценки, които до голяма степен са коректни. Предполага се, че около 350 000 са алкохолно зависимите у нас. Това са хора, които се нуждаят от специализирана терапия и лечение така, както имат необходимост от лечение и хората с хронични заболявания.
- Кои са най-уязвимите органи и системи в човешкия организъм в резултат на алкохола?
- На първо място има висок риск за увреждане на сърдечно-съдовата система, за чернодробни увреждания, панкреатит. Ако продължим нататък, ще трябва да отбележим, че на практика алкохолът има негативно действие върху всички човешки органи и системи, когато се употребява системно и прекомерно. Определящи са количеството и честотата, както и качеството на питието.
- Какво е допустимото количество, каква е нормата?
- Зависимостта и количеството са различни категории. Би трябвало да разглеждаме по следния начин. Тези 30% от населението с прекомерна употреба не са алкохолно болни, не са зависими. Просто пият повече, което поставя здравето им в риск и не си дават сметка за това. Първо трябва да уточним какво разбираме под стандартно питие. Приема се, че това са 20 мл концентрат, една малка бира или една чаша не много силно вино.
- Колко пъти седмично се приемат за нормално 20 мл концентрат, една малка бира или една чаша не много силно вино?
- Клиничните наблюдения показват, че всички мъже, които приемат повече от 21 питиета, а дамите – 14 седмично, прехвърлят допустимата граница и се приближават до увреждащата употреба. Много хора се изненадват от тази мярка, но ако прекомерната употреба продължи достатъчно дълго – пет, десет, петнадесет години, ще последват тежки хронични увреждания в средата на зрялата и продуктивна възраст – 30-40-50 години. От там нататък ще започнат хроничните заболявания, които са голяма тежест и за самия човек, и за неговото семейство.
- Къде може човек да се лекува, ако е решен да откаже пиенето? Оказва се, че повечето клиники са частни и малцина мога да си позволят заплащането?
- Ако пиенето е навик, човек е запазил чувството си за преценка, за самокритичност. Ако той преразгледа поведението си и реши, може да си помогне, ограничавайки концентратите, като консумира питиета с по-малко алкохолно съдържание, тъй като уврежданията от тях са по-малки. Някои могат да се утешават, че не са пили много, но е важна и честотата на употреба. Повече от четири дни седмично вече е проблем независимо от количеството. Това е много важно, макар и да шокира мнозина, но може да помогне на някои да преразгледат модела си, защото пиенето всеки ден по малко също води до своите увреждащи ефекти.
- Дори вечер със салата у дома, с близките?
- Да, дори добро питие с добра храна, но всяка вечер, ще доведе до здравословни проблеми. Например ако приемем за еталон френското пиене с добра кулинарна атмосфера, много изискано и в добра компания с избрани хубави вина, без човекът въобще да се напие, то води до най-висок процент развитие на цироза на черния дроб, а тя води до смърт. Като излезем от този популярен модел на пиене, отиваме към алкохолната болест – 350 000 в България. Тук вече следва да се говори за лечение. Един зависим от алкохола създава проблеми на 6-8 души около себе си – хората в семейството, съседите, приятелите, колегите, случайни хора. Те могат да се изразят в автомобилни катастрофи, сбивания, инциденти. За съжаление у нас сякаш има твърде висока толерантност към това. Откакто е започнало развитието ми като психиатър в областта на лечението на зависимостите през 90-те години, до сега България няма нито една национална стратегия за този толкова съществен проблем. Независимо от инициативата на Световната здравна организация за глобалното здраве в края на миналия век, а през този бе приет Европейски алкохолен екшън план за работата, нашата страна не откликна на това. Смятам, че проблемът с алкохолната болест е една от най-последователно неглежираните здравни теми с голяма обществена значимост. От няколко години в нашата страна няма дори национален консултант по този проблем. Всичко това се отразява и в структурата на здравната система. България няма лечебна система, която да има адекватен отговор на алкохолните проблеми и зависимост.
- Какво излиза, че алкохоликът трябва да се спасява сам?
- На практика да. Има много малко възможности в малко на брой лечебни центрове, които дават адекватен отговор. Те са капка в морето. Има няколко добре работещи частни професионални клиники, няколко специализирани отделения в някои от големите психиатрични болници, но условията там са крайно неадекватни.
- Малцина могат да си позволят частните, няма клинична пътека за лечение.
- Да, така е. Останала е емблематично Държавната психиатрична болница в Суходол – единствената специализирана за лечение на алкохолни проблеми. Условията са мизерни, каквито са били преди 50 години. Дискриминативното отношение, стигмата към хората с психични и алкохолни проблеми, от една страна, толериране на употребата, а от друга, крайно отхвърлящо отношение, когато тези хора имат нужда от емоционална подкрепа. НЗОК няма клинична пътека за лечение на алкохолната болест. В цивилизования свят тежките медицински и психични проблеми са специален приоритет, защото това са най-увредените, най-ощетените, най-безпомощните членове на обществото. Те получават специални субсидии, помощи, за да бъдат лекувани, настанени, осигурени и подкрепени по един адекватен начин. При нас дори не се поставя такъв въпрос, все едно такъв проблем не съществува.
- Как си го обяснявате?
- Трудно е да се каже, но да се върнем в годините на социализма. Държавната психиатрична болница за алкохолни зависимости в Суходол е била построена през 70-те години от принудително лекувани такива хора. Смяташе се, че някогашното социалистическо общество не може да има проблеми, като алкохолнозависими, пияници, хора на наркотици. Всичко е било прикривано, завоалирано, с претенцията, че то не съществува. За онази социално-политическа ситуация е обяснимо. За сегашната обаче не е. България е част от Европейския съюз и европейската култура и трябва и по този въпрос темите да бъдат открито и активно поставени.


Визитка:

Роден през 1962 г. във Видин

Завършва Медицинската академия-София през 1991 г.

Има две специализации за лечение на зависимости - от 1996 г. и от университета в Пиза - от 2002 г.

Работил е години наред в Националния център по наркомании

Собственик и управител е на клиника за лечение на зависимости.

Експерт е към Световната здравна организация по проблемите на пристрастеността към алкохола

Носител е на годишната награда на Европейската асоциация за опиева зависимост за 2004 г. и на Американската асоциация за опиева зависимост за 2007 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитският посланик пред "Монитор": В България има много възможности за инвестиции

Вашата страна заема специално място в сърцето ми, казва Н.Пр. Месфер Бин Абдул Рахман Алгасиб

Саудитската стратегия „Визия 2030“ включва огромни икономически реформи, казва в интервю за "Монитор" посланикът на Кралство Саудитска Арабия в София