Чехия е пример за справяне с проблема, казва пред "Монитор" началникът отдел „Здравеопазване на животните“ в БАБХ

- Д-р Митева, какви са спешните мерки, които се вземат срещу разпространението на африканската чума по свинете?

Основната мярка, която се предприема съобразно европейското и нашето национално законодателство, е унищожаването по хуманен начин на всички заразени и контактни животни. Създаването на ограничителни зони - в радиус от 3 и 10 км от огнищата, в които има рестрикции относно транспортирането на живи свине и сурово месо и продукти, добити от тях. По отношение на дивите свине от началото на тази година имаме 15 случая на установена зараза с АЧС. Два от тях са в област Плевен. Преди това имаше случаи в областите Силистра, Варна и Добрич.
- В Южна България има ли установени положителни проби при диви прасета?

- Засега нямаме данни.

- Разбра ли се конкретната причина за появата на огнищата в Северна България?

- Много са механизмите за разпространението на африканската чума. Може да става чрез продукти в личния багаж на пристигащи пътници от страни, където болестта е разпространена. Например Румъния. Ходенето до там и вземането на храни и след това изхвърлянето им на сметището или използването им за храна на домашните свине е една потенциална възможност за разпространение. Вирусът може да бъде пренесен и от транспортни средства, идващи от такива зони. Хората също са приносител чрез ниската хигиенна култура. Неслучайно първите случаи сред домашни животни бяха именно в обекти със слаба биосигурност или направо никаква, каквито са стопанствата тип „заден двор”.

- Колко време оцелява вирусът на АЧС? Вярно ли е, че през зимата издържа и на минус 20 градуса?

- Вирусът издържа цяла зима, а във фризера в замразеното месо също оцелява. В прясно свинско месо и колбаси оцелява от 3 до 6 месеца. Има висока устойчивост и много лесно се разпространява. Затова алармирахме многократно да бъде ограничен достъпът на външни лица до огнищата, за да не се увеличават рисковете.

- Ограниченията, за които споменахте, спазват ли се?

- В Плевенско има няколко изградени пункта за проверки. На тях се прави и дезинфекция на колите. Спират се автомобили, превозващи продукти с недоказан произход, включително и за свине без идентификация. Откакто бе открито огнището, в района има над 170 кг възбранено месо.

- Как вирусът в края на миналата седмица успя да прескочи Балкана, щом в Южна България няма открити случаи с диви прасета?

- Това е обект на проучване от страна на агенцията. Много фактори играят роля за заразяването в Зидарово край Созопол. Туристите също могат да бъдат такъв фактор. Може да става дума и за нелегално превозване на домашни свине или изхвърлени кухненски отпадъци.

- Ясно е, че най-големите рискове са в домашното отглеждане на прасета.

- При всички случаи. Знае се какви са изискванията за отглеждането на домашни прасета за лична консумация. Фермите трябва да бъдат регистрирани, животните - идентифицирани и да бъдат под ветеринарномедицински контрол. По закон се разрешава те да бъдат не повече от 5 и да са само прасета за угояване. Най-голям е броят на животните от огнищата с АЧС, които се отглеждат извън правилата. Вярно, това е битът на хората, но има правила, които трябва да се спазват.

- Редно ли е сега да бъдат компенсирани и стопаните, отглеждали в дворовете си нерегистрирани прасета, чиито животни ще се ликвидират заради заразата?

- Имаме наредба, в която е записан редът за компенсация на животни, убити в открити огнища на заразни болести. Според нея на компенсация подлежат само регистрираните.

- Според вас кой фактор е по-рисков за разнасяне на заразата - хората или дивите свине?

- Сякаш повече ме е страх от хората. Специално тези, които смятат, че ние ходим и убиваме животни само защото така искаме и чума няма. Заболяването го има и се разпространява много сериозно. В 90% от случаите причина за разнасянето на болестта е у хората. Увеличават се рисковете с нерегламентираното движение на животни и продукти. По медиите се говори за африканската чума по свинете още от 2014 г. От миналата година върви и голяма информативна кампания сред населението каква е опасността и какви могат да бъдат потенциалните загуби за икономиката ни. И сега само за 2 седмици констатирахме 8 огнища. Епизоотичните проучвания показват, че има някаква връзка между пренасянето на продукти между всичките тези населени места. Стопаните носят най-голяма отговорност за опазване здравето на животните, които отглеждат.

- Много се говореше за кметовете. Каква е тяхната роля за борбата срещу заразата?

- Огромна е, защото те са местната власт. Разчитаме изцяло на тяхното съдействие, особено в селищата с огнища на АЧС или попадащи в ограничителните зони. Те трябва да водят информативна кампания и да разяснят на стопаните какви мерки да вземат, за да предпазят животните си. Освен това те имат ангажимент и за обезвреждане на битовите кухненски отпадъци. Те определят местата за транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъците, които се съгласуват с областните подразделения на БАБХ (ОДБХ).

Разчитаме на тях и да ни дадат информация къде се отглеждат животни, които не са били вписани в регистрите на агенцията.

- Имате предвид нелегалните животни?

- Да.

- Всички ГКПП оборудвани ли са с дезинфекционни съоръжения и работят ли?

- Пунктовете за дезинфекция на всички влизащи в страната превозни средства работят на всички важни гранични пунктове. Създадената организация е още от миналата година. Те са оборудвани с техника, която да върши работа. Всичко се прави по правилата.

- Хванат ли е фураж, заразен с АЧС?

- До този момент не. Фуражът също влиза в обсега на нашия контрол. Там, където има огнища на АЧС, се правят и изследвания. Има специални изисквания за съхранението му и начините при унищожаването при съмнения за попаднал в него вирус. С оглед свеждането до минимум риска от разпространение на АЧС - прясна трева, зърнени култури и други фуражни суровини за свине трябва се съхраняват най-малко 60 дни, слама за постеля, ако не е обработена за деактивиране на вируса - най-малко 90 дни преди употреба.

- Има ли установени огнища в непосредствена близост до голям промишлен свинекомплекс?

- Нямаме потвърдено огнище в свинекомплекс или такъв, който да е влязъл в предпазна или ограничителна зона. Заболяването обаче се разраства и заплахата за цялото индустриално свиневъдство си остава много сериозна.

- Колко проби, доставени от ловци от отстреляни диви свине, са били изследвани в лабораториите на БАБХ? Колко от тях са показали наличие на АЧС?

- От началото на годината в нашата лаборатория е направено изследване на около 11 000 проби от убити или намерени мъртви диви свине. Засега в двайсетина от тях е открит вирусът на чумата.

- Според вас кардиналният начин за справяне с АЧС и чрез масов отстрел на диви свине, прилаган в Чехия, би ли имал ефект у нас?

- За да постигнат резултати, колегите от Чехия положиха много труд и доста години. Там бяха взети и огромен брой проби. Беше реализиран сериозен надзор на популацията на дивите свине. Освен това там дисциплината по отношение на биосигурността е на високо ниво и има много добро сътрудничество между отделните институции и държавата. АЧС не може да се ликвидира само с контрол от страна на санитарните власти. Чехия е единствената страна, успяла да вдигне възбраните си, но продължава да прилага строг надзор и следи за заболяването със същите мерки.

- В колко страни в Европа има огнища на АЧС и колко са се опазили от тази напаст?

- Само за последната седмица те са 9 и там също се изпълняват мерки, включващи ликвидиране на болни и контактни домашни свине. В цяла Европа има 254 случая на АЧС при домашни животни и 3400 при диви.

Във Великобритания нямат африканска чума. Само за последния месец там са хванали по летищата над 300 кг забранена за внасяне храна в багажа на пристигащи пътници, в която е открит вирусът на АЧС.

- У нас по границите вземат ли се проби от конфискувани храни?

- Повечето отиват директно за унищожаване. Част от хванатите количества се изследват.

- Какво бихте посъветвали хората, отглеждащи домашни свине?

- Първото е местният ветеринар да регистрира обекта и да се спазват изискванията, които вече споменах. Животните да са идентифицирани. Една дезинфекционна ваничка е достатъчна и особено важно е ограничаване на достъпа на външни лица близо до животните. За тях да се грижат само един-двама души. Мястото да е оградено и да няма достъп на диви животни до домашните. Особено важно е да се спазва дългогодишната забрана за хранене на домашните прасета с кухненски отпадъци. Особено опасни за животните са продукти със съдържание на свинско месо, които не са преминали през сериозна термична обработка. Съветвам ловците въобще да не отглеждат прасета в двора си, защото рискът да ги заразят е много висок. На сайта на агенцията има подробна инструкция за стопаните, отглеждащи свине в двора си за лична консумация.

- Освен АЧС има ли установени други значимо опасни болести по селскостопанските животни?

- Засега само африканската чума по свинете е сериозното предизвикателство. За другите болести нещата изглеждат спокойни. Независимо от това обаче всички мерки, отнасящи се за другите заболявания, са в сила и се изпълняват. Вече възстановихме статута си на страна без птичи грип и се надявам да го запазим. Надзорът продължава и лабораторният контрол е по-засилен в сравнение с минимума, изискван по европейските норми. Всичко обаче опира до дисциплината и отговорността на собствениците на фермите.


ВИЗИТКА:


Д-р Александра Митева работи в БАБХ от 2009 г.

През 2011 г. става експерт в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“

В момента е началник на отдел „Здравеопазване на животните“

3 години е работила в Световната организация за здравеопазване на животните

Завършила е ветеринарна медицина

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Броят на хоспитализациите  у нас е много над средния за Европейския съюз

Проф. Николай Габровски: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа

Броят на хоспитализациите у нас е много над средния за Европейския съюз

"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.

Ще донеса топлина през ноември с турнето си Passion Flamenca в 15 града

Васко Василев: Музиката е най-добрата машина на времето

Ще донеса топлина през ноември с турнето си Passion Flamenca в 15 града

Долетя от Лондон само за няколко дни, след като в последния месец делеше времето си не между две държави, а между два континента – направи турне в Япония, върна се във Великобритания, отскочи до Испания. В крайна сметка София винаги е негова дестинация, най-малкото защото наближава огромното му турне в цяла България през ноември.

Деница Сачева: Държавата връща децата в училищата и семействата, не ги взема

Разпространява се фалшива брошура с препоръки от СЗО за сексуално образование в градините, не предвиждаме такова нещо, коментира в интервю за "Монитор" зам.-министърът на образованието и науката