Много родители неправилно изразяват любовта към децата си чрез материални блага, казва в интервю за "Монитор" експертът по агресия

- Г-н Николов, защо зачестиха проявите на агресия в училище? Особена реакция в обществото предизвика последният случай в училище в Ловеч, който всъщност стана публичен след запис в социалните мрежи.

- Според мен случаите на проявена физическа агресия са много повече от тези, за които научаваме. В много от ситуациите липсва медийна изява, а и политиката на повечето училища е те да бъдат прикривани. Целта е да не се накърнява имиджът на училището. За зачестилите прояви на агресия в училище факторите са най-разнородни и е трудно да ги обобщим. Като цяло те може да са свързани със средата. Често имат връзка и със здравословното състояние на децата, особено когато говорим за ученици със специални образователни потребности. В този ред на мисли, въпросното приобщаващо образование представлява голямо предизвикателство, защото закриването на специалните училища и интегрирането на децата със специални образователни потребности в масовите, предполага и наличието на съответните ресурси. То трябва да бъде обезпечено по отношение на педагогическите кадри, които да имат нужната подготовка за работа с такива деца.
- Кажете като експерт има ли пропуски при конкретния случай в Ловеч, при условие, че става дума за проблемно дете? Как се действа в такива ситуации, вече дори бе изтъкнато, че има специален механизъм, в който е разписано това?
- Въпросният механизъм касае моментите, свързани с превенцията на тези прояви, или пък последващите действия, след като инцидентът вече е приключил. Но той не касае ситуацията, в която се появява физическото насилие и реакцията на педагогическите специалисти. Така че това е един доста съществен пропуск. Има различни етапи, през които агресивното поведение преминава, преди то да се появи. Механизмът е насочен най-вече към тях, както и към последващата подкрепа след инцидента. Съответно и специалистите, които работят с деца, нямат подготовката да се справят в такъв случай. В този контекст пропуските не касаят само конкретната ситуация, а са свързани с образователната система като цяло.
- Как трябва да се действа в случай с проблемно дете в даден клас? Виждате, че вече дори родители негодуват срещу такива ученици, влизат да се саморазправят с учители.
- Трудно може да се даде универсален отговор как да се реши този проблем. Като цяло мерките трябва да обхващат различните етапи, през които преминава зараждането и проявата на такова поведение. Те трябва да са свързани както с факторите, които са рискови, така и с интервенцията, когато проявите на насилие вече са налице и превенцията не е била ефективна. Също така има и мерки, които трябва да се предприемат след инцидента. Всички тези мерки трябва да бъдат концептуално обвързани.

- Отдавна се говори за мерки, но като че ли нищо не се променя и обществото остава с впечатление, че случаите се увеличават. Защо попаднахме в капана на агресията, къде са корените на причините?
- Факторите са много. Разбира се, че случващото се в обществото, семейството и училището оказва своя ефект. Средата е от огромно значение. Има и такива фактори, които са свързани конкретно с личността на детето. Трудно може да се даде универсален отговор, който да обясни всяка ситуация на възникнала агресия. Ако искаме да разберем поведението на определено дете, трябва да диагностицираме задълбочено конкретния случай.

- Загуби ли се наистина връзката родители-деца, както се изтъква непрекъснато? И това ли е част от проблема? Доколко и социалните мрежи играят роля за това?

- Всичко това има своята роля. Разбира се, че основната превенция на агресивните прояви трябва да се случва в семейството. Тя е свързана с родителския капацитет, взаимоотношенията между майката и бащата. Социалните медии и новите технологии имат своето значение Общуването между децата също има значимо отношение към проблема посредством социалните мрежи, в много случаи им пречи да установят дори чисто физически къде са границите, кога едно дете навлиза в личното пространство на друго. В голяма степен това има отношение и към комуникацията, когато е директна.

- Какво е днешното поколение според вас, различно ли е то? Като че ли все остава неразбрано - от учители, от родители...

- Разбира се, че е различно. Времето остава своя отпечатък, няма как децата да бъдат откъснати от реалния живот. Но когато говорим какво е поколението, аз не бих се ангажирал да правя обобщение. Децата са много различни и не трябва от няколко конкретни случая да се правят генерални изводи. Има много случаи на най-различен тип прояви от деца, които говорят за определено възпитание, ценности и нагласи към живота. Така че би било нередно да поставим всички под общ знаменател.

- А какво му липсва на българското училище? Наскоро видяхме как ученици влизат въоръжени в класната стая в учебно заведение в Самоков, а учители споделиха, че направо се страхуват да влизат в час. Как се стига до такива ситуации?

- Нормално е учителите да се страхуват, защото самата ситуация наистина предполага висока степен на риск. Много са причините, които водят до тук. Много важна е подготовката на педагогическите специалисти. Последните изследвания посочват, че фактор №1 за качеството на образованието е подготовката на педагогическите кадри. Важно е нивото на заплащането, както и образователната политика като цяло. Всичко това се наслагва и има кумулативен ефект, не са едно или две неща, които трябва да променим, за да се решат проблемите с агресията.

- Как родителите да спечелят обаче доверието на децата си, да споделят с нас?

- Много родители неправилно разбират любовта към деца и смятат, че тя се изразява най-вече в предоставяне на материални блага или в отстъпване в ситуации, в които детето се опитва да наложи мнението си. Трябва да има ясно установени правила на поведение. Важно е да има и приемственост между това, което правят учителите в училище и това, което правят родителите в къщи. Много често, за съжаление, се получава така, че родителите предават на децата своето негативно отношение към училището.

- Има ли родители, които все още смятат, че шамарите са метод на възпитание?
- Да, не са малко родителите, които все още вярват в това и възпитават децата си, използвайки подобни методи. Тук възниква въпросът за родителския капацитет и възможността възрастните да разбират потребностите на своите деца и адекватно да отговарят на тях.

Визитка:

Главен асистент, доктор по педагогика

Преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата в СУ "Св. Климент Охридски"

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Любомир Киров: Работодателят да поиска анулиране на болничния, ако служителят кръшка

Само 15% от болничните се издават от нас, останалите - от лечебните заведения, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България