Цветан Василев в огледалния  свят на параноята, маниите и лъжите
4

Цветан Василев в огледалния свят на параноята, маниите и лъжите

Атакува държавата, разследващите и Делян Пеевски, за да избяга от възмездието

- Банкерът беглец се пробва да се изкара от олигарх в жертва в опит да избяга от правосъдието

- Подсъдимият за източването на КТБ превръща обществото в заложник на болното си въображение

- Залива публичното пространство през платените си пионки с абсурдни сценарии - от имагинерни опити за убийство до искове, пукащи се като балони 

 

Как бихте нарекли човек, който е източил милиарди от депозитите на хората, доверили му парите си, духнал е зад граница, за да избяга от гнева им и от правосъдието в страната и вече 6 години облъчва публичното пространство у нас и в чужбина с манипулации и откровени лъжи? При това харчейки на воля отмъкнатото, докато измисля все по-абсурдни схеми за бягство от възмездието и се опитва да се изкара от олигарх в жертва?

За всеки средностатистически гражданин на тази държава подобен човек, за чието име вече най-вероятно сте се досетили, е ни повече, ни по-малко крадец и лъжец. За годините, в които се крие в съседна Сърбия, обаче поведението на Цветан Василев отдавна излезе от границите на нормалното. И все повече показва и

симптоматика, за която психиатрите

си имат диагноза – парафрания

За тези, които не познават това понятие, би било полезно уточнението, че парафранията е прогресивна системна налудност. Състояние на ръба на шизофренията, протичащо в няколко основни форми, при които доминират съответно манията за величие и мегаломанските измислици, от една страна, а от друга – параноидни настроения и делюзии. Разликата между обичайните пациенти, проявяващи тази симптоматика, и Василев е реално само една, но съществена. Докато при първите заложник на налудностите им са най-вече хората от най-близкото им обкръжение, то при човека, източил КТБ, в заложник се превръща цялото общество, което систематично е облъчвано от опорките и абсурдните му до маниакалност сценарии, разпространявани през цяла мрежа от говорители и псевдожурналисти на повикване. Платени с откраднатото, разбира се. Доказателствата са бол, а ето и някои от най-фрапиращите примери.

В името на истината трябва да уточним, че въпросната мегаломанска симптоматика явно е била налице още във времената, в които не бе лъснало наяве, че КТБ реално е била създадена и функционирала като пирамида. След избухването на аферата през юни 2014 г. стана ясно, че по-рано през годината Василев е посещавал презокеански курсове по лидерско говорене. За курсовете са платени десетки хиляди долари, а причината да ги посещава са били амбиции да става премиер. Суетата му стига дотам, че се опитва на всяка цена да се сдобие с костюм, ушит лично от шивача на английското кралско семейство. Дори пратил в аванс петцифрена сума. На абсурдната поръчка се натъкват разследващите по делото „КТБ“, а когато правят запитване, се оказва, че въпросният шивач върнал поръчката, тъй като при него „няма случайни клиенти“. С това мегаломанската мечта на Василев да се разхожда в одеянията на крал претърпява съкрушителен крах, но уви - не слага край на делюзиите му.

Първото им публично проявление идва в началото на юни 2014 г., когато надушил, че пирамидата му е на път да бъде разкрита, той вече е духнал зад граница. Установявайки се първо в австрийската столица Виена. Там пуска в действие

първия от цяла дузина сценарии,

целящи да изкарат крадеца жертва

на които ще станем свидетели през годините. За конкретния му помагат трима души. Международният аферист Барак Алон, за когото от списъците на посетителите при Василев лъсна, че е бил чест гост в кабинета му, докато банкерът все още не беше избягал зад граница. Началникът на трети отдел в австрийската криминална полиция Ернст Гайгер, който се оказва впоследствие близък приятел на Алон. И журналистът, пишещ на хонорар към иначе авторитетното австрийско издание „Дер Щандарт“ Маркус Бернат, който макар да се води кореспондент на медията в Истанбул, е познат в българското публично пространство като автор на статии, защитаващи интересите на двама подсъдими олигарси. Единият е Цветан Василев, а кой е другият? Иво Прокопиев – същият, който в комплект с медиите си сключи пакт след рухването на КТБ с банкера беглец за съвместно рутене на държавата и враговете им, за да избягат от възмездието за престъпленията си.

В изпълнение на конкретния план през юни 2014 г. Бернат пуска статия, в която, позовавайки се на Василев, се твърди, че бил получил заплаха за живота си... от депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. На какво се основават думите му? Според статията на анонимно телефонно обаждане, което бил получил на 22 май в хотела си във Виена, че Пеевски бил търсил убийци за Василев, както и на имагинерен есемес, който Василев твърди, че бил получил от депутата през юни. За да придаде достоверност на твърденията си, банкерът беглец дори подава сигнал в австрийската полиция, по който с намесата на Гайгер е започнато разследване. В отговор депутатът коментира пред медиите: „В момента се прожектира пошъл турски сериал за отклоняване на вниманието. Крадецът вика: дръжте крадеца. Или по-скоро убиецът вика: дръжте убиеца“. Че наистина е така, лъсва малко по-късно, когато въпросното разследване е прекратено заради липсата на каквито и да било доказателства. В това число, че изобщо има есемес с подобен подател. Следващите години ще докажат, че

пускането на димки и надуването на

балони е специалитет на Цветан Василев

и кохортата му. А защо сценариите му са прицелени към Пеевски? В интерес на истината тяхна мишена не е само депутатът, а всеки, разобличаващ аферите на банкера беглец и партньорите му от олигархичната задруга срещу държавата и пречещ на плановете им да прикрият престъпленията си и да избягат от възмездието. Така освен Пеевски заради утвърдената с години политика на медиите от „Телеграф медиа“ да изкарваме на светло престъпленията на олигарсите у нас, както и заради законодателните си инициативи, прекратили вторичния грабеж на КТБ и предвидили пълна прозрачност във финансирането на изданията в страната, врагове на кръжеца са още прокуратурата. Заради разследванията срещу Василев, Прокопиев, Огнян Донев и сие и разпоредената пълна ревизия на бандитската приватизация на Костов, благодарение на която тези хора и още над дузина други станаха милионери за една нощ, получавайки за жълти стотинки активи за десетки и стотици милиони. Всички съдии, които не са част от обвързания с този олигархичен кръжец „Съюз на съдиите в България“ и имат куража да си вършат работата и да постановяват решения в интерес на закона, а не в интерес на престъпниците. Списъкът е дълъг и далеч не се изчерпва дотук, но това са константите в листата на враговете на олигарсите у нас.

На този принцип се основават и следващите примери за

мегаломанско-параноидните сценарии

сътворявани от Цветан Василев зад граница с цел да облъчва обществото с лъжи, изкарващи го жертва. Ясно е, че психично здрав човек няма как, след като е забегнал с няколко милиарда зад граница, внезапно да реши да се представя за „разкривател на сериозна корупция“. А именно като такъв той се пробва да се изкара в два казуса през Океана, стартирани от него.

Казусът с т.нар Глобален акт „Магнитски“ започна преди почти 3 години, когато едно US издание съобщи, че Василев е потърсил зад Океана защита, представяйки се за политическа жертва на фалита на КТБ (който сам предизвиква, източвайки парите на вложителите в трезора в джобовете си – б. р.). Балонът „Магнитски“ обаче буквално се взриви в лицето на създателя си, след като 3 пъти световни експерти потвърдиха, че КТБ не е станала жертва на „корпоративен рейд“, както се пробва да твърди Василев, а е класически пример за пирамида. Първо Бащата на валутния борд Стив Ханке, след това международната разследваща фирма "АликсПартнърс", а на финала и една от най-авторитетните световни арбитражни институции – съдът в американската столица Вашингтон, отсякоха категорично, че трезорът реално не е действал като банка и не е можел да бъде спасен заради факта, че е бил подложен на брутално източване от банкера беглец. Решението бе взето от съда във Вашингтон по делото, заведено от Оманския фонд срещу България. През август 2019 г. трима арбитражни съдии от авторитетната институция с мастити биографии в решаването на търговски спорове зад гърба си - британецът Воън Лоу, канадецът Дейвид Хей и французойката Брижит Стърн, сложиха край на проточилата се близо 4 години сага с иска на Оманския фонд срещу България, като решиха делото в полза на страната ни. Те отхвърлиха иска за 80 млн. евро като неоснователен и отсъдиха ищецът да заплати и разноските на България по делото. С решението реално се потвърждава за пореден път, че трезорът е нямало как да бъде спасен заради огромната капиталова и ликвидна дупка в размер на милиарди левове, отворена в него от Василев.

Становището нанася смъртоносен удар, при това в сърцето на американската столица, на защитната стратегия, която Василев и фамилията му се опитват да пробутат в чужбина - че всичко в трезора си било наред, а видиш ли – той му бил отнет от враговете му. Именно върху тази теза – за несъществуващ "корпоративен рейд", се градят и двата иска, с които

Василев се опита да очерни през океана

образа на Делян Пеевски

Първият иск – по Глобалния закон "Магнитски", вече се спука, но веднага след това чрез свои подставени лица Василев внесе нов иск – този път по закона "Рико". Този път искът бе заведен в Окръжния съд на Ню Йорк през есента на 2018 г., като доскоро мустакатият аферист прикриваше участието си в опита за стартиране на гражданско дело на американска почва. Проформа процедурата беше задействана от ортака му – адвоката Захари Томов. Тя има за цел да атакува всички врагове на подсъдимия банкер, като както можем да се досетим в иначе дългия половин страница списък е и основната му мишена - депутата от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Делото в съда в Ню Йорк също вече буксува година и половина, като явният неуспех на доносите му очевидно е раздразнил подсъдимия банкер и го е накарал да излезе на светло. През юли съдът е постановил спиране на процедурата, което явно е довело Василев до отчаяния ход да внесе нова, поправена жалба и не само да свали маската и да афишира участието си в цялата история, а и да изкара на светло всичките си пионки.

Проверка в електронната система PACER на американските съдилища показва, че на 13 януари 2020 г. в системата е вкарана декларация от Василев в подкрепа на иска. В дните преди това са вкарани и декларации и от всички негови пионки в медийната и съдебната сфера, които иначе от години се пробват да се изкарат „независими“ и „онеправдани“, за да заливат публичното пространство в България с опорните му точки срещу Пеевски, контролните институции, прокуратурата и съда. В частност магистратите, които не се поддават на натиска на очернящите кампании, водени от

финансираните от него и другарите му олигарси

Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев

издания и журналисти.

Така декларации отново в полза на иска са подали освен вече известните с ролята си на глашатаи на Василев Вера Архундова и Даниел Божилов, действащият магистрат Бойко Атанасов, дисциплинарно уволнената от Висшия съдебен съвет съдийка Румяна Ченалова, т.нар. разследващ журналист Асен Йорданов и още половин дузина хора. Любопитното е, че всички „свидетелства“ са направени още през лятото на 2019 г. - в рамките на двете седмици в края на юни и началото на юли, но чак сега са отразени в системата. Вероятно, защото на кохортата й е трябвало време, за да реорганизира действията си по подновяването на атаката. Самите декларации пък са буквално копи-пейст на вече познатите опорки, разпространявани от всички тези лица в полза на защитните тези на Василев и олигарсите у нас през последните години.

Всичко, което изброихме дотук, показва сериозна клинична картина със склонност към влошаване на състоянието на бленуващия банкер. И ако приемем, че животът е кръговрат, а и предвид факта, че всичките му балони дотук се спукаха, нищо чудно и етапите на манията на Василев отново да се завъртят. И да се върнат отново до фазата, в която твърди, че бил заплашван. Под каква точно форма няма как да се предположи, но пък предвид досегашните проявления на банкера беглец, със сигурност може да се твърди, че ни предстои да станем зрители на поредния фарс на Василев, който упорито отказва да излезе от своя Огледален свят и да се изпрати пред правосъдието за своите престъпления.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.