Ако държавата плаща за служителите си, натискът в бюджета няма да е толкова голям, казва пред "Монитор" председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП).

- Г-н Симеонов, работодатели искат да се въведе румънският модел - поделяне на осигуровките в съотношение 50/50 вместо сегашните 60/40 . Направихте ли изчисления какво печели и губи бизнесът?

- И синдикати, и работодатели участват в управлението на равни начала. А пък, който дава повече пари, би трябвало неговият глас да има повече тежест. И ние не сме против това синдикатите да имат равнопоставен глас с нас, но да имат и равен принос във вноските. Държавата ни укорява, че много големи средства се вкарват от бюджета, но същевременно е създала по-благоприятни условия за себе си като работодател - не внася осигурителни вноски на работниците и служителите, които са в държавния сектор. И ако биха ги внасяли, първо може да се окаже, че натискът върху бюджета не е толкова голям. При тези равни условия, внасяйки тези осигуровките за работещите в бюджетната сфера, вноската от бюджета за изравняване на необходимите средства може да не е толкова голяма. Отначало съотношението беше 30 на 70 в тежест на работодателя, която беше въведена преди повече от десет години, но беше въведено като временна мярка за година-две. И с огромни усилия го намалихме на 60 на 40, но тази тенденция трябваше да продължи до изравняването на вноските.


- Няма ли да плащате по-висока данъчна тежест общо върху целия разход за труд?

- Шумът в известна степен е малко излишен, защото ние говорим за това: в разписания документ, наречен трудов договор, да има данни така, както се изисква в други сфери, да кажем за горивата да се види кое е акциз, да се види, че не е толкова голяма печалбата на фирмите в сектора на продажба на горива. По същия начин искаме да се види, че е доста по-голяма тежестта върху работодателя, отколкото му се струва на всеки работник, като си види заплатата. Но когато се прибавят, ако не греша, около 28% лични осигурителни вноски, в самия трудов договор работодателят е много наясно колко ще му струва този работник. Но нека и работникът види, че не е само заплатата, която той получава, освободена вече от всички тежести, а и вноските, които работодателят внася за негова полза, защото са за неговата пенсия и за неговото здравно осигуряване.


- Ако в трудовия договор е записана нетната заплата, реално погледнато работникът или служителят може да бъде осигуряван на минималната и няма да го знае?

- Не, не става дума за заобикаляне на закона. Става дума за по-широко съдържание на трудовия договор, което да отразява всички вноски, които се правят. Говорим и за вноските, които и работникът след това ще трябва да си направи от своята собствена заплата. Да има една брутна сума, която отдолу или отгоре на договора ще стои и да се знае и от работника, че освен чистата заплата, която ще получи, има и много други вноски, които държавата е наложила основно на работодателя.


- В кои държави работодателите вече не плащат първите три дни болничен?

- Това сравнение е некоректно. В много сектори държавата не си дава сметка, че събрала веднъж данъците, разпределила тези данъци по бюджетни пера, носи ангажимента да дава една добра услуга на данъкоплатците. В този смисъл ще направя един паралел. Когато ние плащаме данъците си и част от тях отиват чрез министерството на образованието за образование, ние очакваме продукта, който излиза – един завършил среден техник – да може да се справи със съответната професия. Очакваме един инженер да може да се справи с машините във фабриката. А не да се изисква от работодателя да осигурява практика.

По същия начин, когато работодателят осигурява своите работници не само за пенсия, но ги осигурява и за временна неработоспособност, плащайки тези средства, означава, че от първия ден, когато човек се разболее, няма никаква логика веднъж да си осигурил работника за болест и нетрудоспособност и втори път отново да плащаш за първите дни болничен.

Още по-страшното и неприятното в случая е, че съществуват държавни органи, които могат и даже са оторизирани да контролират дали правилно или не са издадени болнични листове. Обикновеният работодател не е в състояние да поддържа лекар, който да извършва след това втора допълнителна проверка дали основателно е издаден болничният лист или не. В определени периоди от годината много хора си взимат болнични, за да си слагат зимнина, в някои места има някои, които взимат болнични и отиват на почивка. При условия, че нормалният работодател не е в състояние да оказва нито контрол.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София