Без масовата имунизация рискът от епидемия става много висо, казва в интервю за "Монитор" председател на УС на Асоциация „Родители“

- Г-жо Брестничка, само за няколко дни има два случая, за които се твърди, че възпитатели тормозят деца в градини. Как ще коментирате това?

- Със сигурност не е нормално да се случва подобно нещо на места, където се отглеждат деца. Още повече, когато непрофесионалисти, които не притежават необходимите умения, изразяват собствените си емоции и са затруднени при изпълнението на задълженията си. Това не би трябвало да се случва. За мен е особено притеснително, че в детските заведения продължава да цари един вид омерта- тоест, по никакъв начин колегата да не бъде злепоставен. Въпреки че няма начин, ако един педагог или сестра в ясла крещи и се държи зле с децата, това да не се чува от колегите им. Когато има сигнал за насилие над дете, е редно да се работи с целия екип на детското заведение. Това, че конкретният учител или сестра ще бъдат уволнени, не променя факта, че всички наоколо всъщност са били съгласни това да се случва, което пък означава, че това е разбирането им за нормалност. Явно смятат, че поведението им не е скандално. Именно това мълчание, липсата на реакция от страна на гилдията в такива ситуации поражда огромното напрежение между родители и учители. Ако в детските заведения се реагира от персонала при такива ситуации, това ще помогне на педагога да намери верния я подход. Или пък веднага да заявят, че този човек не е за тази работа. Тогава няма да се чака да се случи нещо, за да се вземат мерки. Ако учителите искат родителите да имат доверие в тях, те трябва да са първите, които реагират в такива ситуации.

- Тоест, трябва да се разчита на реакцията на персонала, а не на виодеонаблюдение? Периодично се повдига този въпрос.
- Разбира се, защото в огромната си част учителите са хора, които обичат децата, подкрепят ги. И когато един такъв човек трябва да бъде порицан от тях, а той е мълчаливо прикриван, това хвърля петно върху всички в гилдията. Тук е голяма ролята на учителските синдикати, тези, които защитават хората в тази сфера, за да покажат пълната си непримиримост към подобни прояви. Но не след като случаите вече са показани от медиите.

- Как е възможно да има обаче обективна оценка на подобни ситуации? Не може ли видеонаблюдението да помогне в тези случаи?

- Няма как видеонаблюдението да помогне, защото контекстът на самата ситуация може да не е ясен. Когато има някакъв драстичен случай, например побой, може да се види на камерите. Но всяка една ситуация, записана на камерите, може да се тълкува по различен начин. Както при 5-годишното дете, за което не е ясно чистило ли е тоалетните или не. Може то само да е проявило желание да помага, но на камерите да изглежда като насилие. Видеото не дава отговор. Затова е важно детските градини и яслите да се отворят за родителите, да могат те да влизат вътре при спазване на правила и ясен регламент. Но трябва да имат достъп до групите, да виждат каква е атмосферата, да са част от живота там. Тогава много повече ще имат доверие и няма да има нужда от това да следим едни други.

- Само преди няколко дни бяха оповестени данни от национално проучване, според което 60% от учителите страдат от бърнаут. Медицинската сестра, която обиждаше дете, е написала в писмените обяснения, че е била изнервена и преуморена. Какви мерки трябва да се вземат?

- Трябва да се променят стандартите и един педагог да отговаря за по-малко деца. Това не означава, че трябва да се намалят групите. Просто да бъдат назначени и помощник-учители и други служители. Истината е, че когато един човек трябва да работи сам часове наред с 30 деца, вероятността да си изпусне нервите и да реагира непрофесионално е голяма. Ние настояваме да се променят стандартите за физическата среда - тоест броят на децата, с които се занимава един човек. Там където децата са по-малко на брой, персоналът е много по-спокоен и няма проблеми.

- Преди време беше повдигнат въпросът учителите да се явяват на психотестове. Има ли нужда от това или е радикална тази мярка?
- Мисля, че психотестът сам по себе си може да реши нещо. Това е някаква ограничена мярка, която отразява моментно състояние. Човек може да мине без проблем психотеста, но през следващите седмици да прегрее и да реагира непрофесионално. Със сигурност трябва да се следи психичното здраве на хората, които работят с деца, да получават навременна психологическа подкрепа, а не да им се поставят етикети и да бъдат уволнявани. Може човек в дадена ситуация да е преуморен, да не може да се справи, но след известно време да покаже, че е прекрасен педагог. Раздаването на етикети не помага на никого. Затова трябва да се работи в подкрепа на психичното здраве на персонала.

- Какво имате предвид - да има повече психолози, които да работят с тях ли?
- От една страна да. От друга страна да се наблегне на т.нар.супервизия. Когато човек е в затруднение, да има с кого да обсъди това, да намери начин да му се помогне, не да бъде сам в това и да се срива психически. Също така да има вътрешно обсъждане между педагозите на различни ситуациите. Това е много важно, за да черпят опит и подкрепа. Повечето от тях са оставени сами на себе си.
- Искам да акцентираме и на един друг проблем, във връзка със случай, който нашумя през последните дни. Съд позволи неваксинирано дете да посещава забавачка. Лекари се опасиха, че това може да доведе до масов отказ от имунизации. Какви рискове крие това?
- Не съм експерт, но наблюденията ми във времето сочат, че чрез ваксините се спасяваме от болести, които в миналото са били изключително опасни и са вземали дори човешки живот. Сега дори не можем да си представим колко са страшни. Без масовата имунизация рискът от епидемия става много висок и това е изключително опасно за децата, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини. Единственият начин да бъдат предпазени е колективният имунитет. Така че той може да падне, ако повече семейства откажат да ваксинират децата си. Така че това е отговорност не само към собствените ти деца, но и към другите. Все пак решението да не се допускат неимунизирани деца в ясли и детски градини е точно да бъде поддържан този колективен имунитет.

- Доколко интернет пространството влияе върху подобни решения? Чуха се какви ли не аргументи от страна на свещеника, който отказва да имунизира децата си.
- Много е страшно, когато хора, които не компетентни по даден въпрос, започнат да раздават диагнози. И се възползват от авторитета на позицията си, за да разпространяват неверни факти. Всеки родител има в себе си страхове, когато води децата си за имунизация. Но когато видиш какви са рисковете и ползите, преценяваш, че е по-добре да ги ваксинираш.

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини