Никой обаче не разясни, че няма опасност някой да ти отнеме детето, казва в интервю за "Монитор" председателят на УС на Асоциация „Родители“

- Г-жо Брестничка, проектът на Националната стратегия за детето (2019 - 2030 г.) беше замразен, но само преди няколко дни майки изразиха готовност за протест, ако не бъде коригирана. Защо предизвика такива бурни реакции този документ и в каква посока трябва да се работи?

- Бих казала, че това е документ, който поставя нещата на една по-различна основа от досегашните стратегии. Но това по никакъв начин не беше разбрано от обществото. Смятам, че в това отношение институциите са много голям длъжник на родителите преди всичко. Причината е, че в тази стратегия има залегнали неща, които досега не бяха предвиждани. Говоря за подкрепата за всички родители, не само за тези, чиито деца са в риск. В стратегията са заложени услуги, към които родителите да могат да прибягват при затруднение. Безспорно има ситуации, в които родителят не е наясно как да се справи. Тогава той не знае към кого да се обърне. В момента няма човек, който може да те посъветва как да реагираш в определени ситуации. Например когато детето постъпи в училище и не се справя с материала, тогава няма кой да те подкрепи, въпреки че полагаш големи усилия. Дори, напротив, към теб започват да валят обвинения, че не се справяш или пък че не му обръщаш достатъчно внимание. Никой обаче не ти помага със съвет как да постъпиш в такава ситуация. Стратегията дава възможност да се развият услуги, които да са в подкрепа на родителите. Как точно ще се случи това, не е посочено, защото е обект на по-нататъшно детайлизиране. За съжаление понякога семейството не се справя с отговорността си към детето. Затова трябва да имаме механизъм, с който обществото да може да се намеси и детето да расте в нормална среда. Това не означава, че при всяка ситуация, в която родителят е изпуснал нервите си или е повишил тон, детето ще му бъде отнето.

- Появиха се опасения, че едва ли не държавата ще отнеме ролята на родителя и то ще му бъде отнето дори ако му удари шамар. Може ли държавата да изземе ролята на родителите и има ли опасност от насаждане на чужди модели, като норвежкия?

- Категорично няма такова нещо. Тези страхове бяха изкуствено създадени въз основа на фалшива информация до голяма степен. Всъщност родителите започнаха да виждат в стратегията заплаха за себе си. Няма човек, който да не прави грешки при отглеждането на децата си, и тогава се чувства виновен. В случая бе злоупотребено с този страх, и то много организирано. В същото време се внушава на родителите, че те са сами и че няма към кого да се обърнат, когато имат проблем. Това е много вредно. Не казвам, че стратегията показва това, което би трябвало да се случи. Може би трябва да се помисли как това да се каже на разбираем език, но обществото трябва да поеме своята роля за подкрепа на родителите в трудни за тях ситуации. Само така малко по малко ще започнат да си връщат доверието в институциите.

- Между другото учители вече изразиха страхове, че ще бъдат санкционирани, ако не подадат сигнал и за най-малкото оплакване от страна на детето. Преувеличено ли е това твърдение?

- Масово учителите не подават сигнали дори и да виждат, че детето е малтретирано. Това се дължи на страх да не се забъркат в някакви отношения и да не навредят на детето, ако се окаже, че тяхното съмнение е неоснователно. Същото е при педиатрите, които също не подават сигнали, въпреки че това е тяхно задължение. Друг е въпросът, че социалните служби в момента са много зле окомплектовани като кадри и те няма как да реагират адекватно във всеки един случай, няма как да отделят необходимото време. Това е проблем, който също трябва да се реши чрез стратегията. Обществото трябва да каже дали е нужно да имаме компетентни и добре подготвени хора в такива служби, или това е просто място, където формално се решават проблеми.

- Много психолози дори изразиха задоволство от документа и заявиха, че за първи път се акцентира върху проблеми като самотата на детето или върху подрастващи, които са в конфликт със закона. Предимство ли е това?

- Да, всъщност стратегията поставя много важни въпроси, които са от огромна полза за децата и семействата. Институциите са в огромен дълг към родителите за това, че не излязоха да разсеят съмненията и да обяснят какво всъщност пише в този документ и да обяснят с какво е полезен за хората. Те трябва да знаят, че документът няма да им навреди. Това още повече породи чувството, че има нещо скрито, втори план, който не се вижда.

- В същото време просветният министър Красимир Вълчев представи и проект на стратегия за възпитателната работа в образователните институции. Трябва ли родители и учители да работят заедно при възпитанието на децата, както бе изтъкнато?

- И сега учители и родители работят за възпитането на децата. И едните, и другите искат да възпитават.

- Но въпросът е правят ли го заедно, има ли диалог между тях?

- За съжаление този документ не предоставя кой знае какво поле за комуникация. Това бяха и нашите критики към него. Да поканиш родители в час на класа или да разкажат за професията си, е добре, но то не решава големите проблеми.

- Всъщност това се прави и сега, нали така?

- Точно така. Стратегията за възпитанието на практика отразява неща, които и в момента се правят. Не внася нещо ново и няма да промени кой знае колко средата в училище, а тази среда има нужда от промяна. Там няма пространство, в което родителите и учителите да си изговорят на какво искат да научат децата, как да ги научат на ценности, как да се решат споровете или трудностите. Тази стратегия не дава отговор на тези неща, а това са трудни процеси. Вярно е, че има и добри примери в отделни училища. Там, където са отворени към родителите, няма напрежение.

- Има ли наистина такава тенденция, че родителите се отдалечават от училищния живот, както беше изтъкнато?

- Диалогът между училището и семейството е много затруднен. Не е вярно, че родителите не се интересуват от училищния живот на детето си. Друг е въпросът доколко са овластени да участват в този живот, освен като наблюдатели.

- Родителите какви са в момента?

- Родителите са, каквито са били винаги - те искат най-доброто за детето си. Въпросът е, че в днешния свят нямат готов отговор какво е най-доброто за тях. Търсенето на съвместни отговори на общите въпроси, а не налагането на някакви решения, може да върне доверието към училището.

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на „Лятото свършва в неделя” (стихове), „Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата „Среща с ропотам”

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини