Когато емоцията надделее над съзнанието, хората спират да чуват реални аргументи, казва в интервю за "Монитор" председателят на УС на Асоциация „Родители“

- Г-жо Брестничка, как ще коментирате истерията, която обхвана родителите в няколко града в страната? Заради страхове, че ще им отнемат децата, те буквално нахлуха в училищата и ги отведоха.
- Всъщност това е доста логичен развой на събитията, като се има предвид масовото нагнетяване на страхове през последните месеци. Това е една добре организирана кампания с фалшиви новини, слухове, които атакуваха родителите по всички възможни страни. Непрекъснато им се втълпява, че държавата е враг и че крои пъклени планове как да им отвлече децата - било то да ги даде на приемни семейства, или пък за осиновяване в чужбина. Тези страхове се струпаха и в един момент, както видяхме, ескалираха в протести срещу Стратегията на детето. Родителите бяха наплашени, че тя е в техен ущърб, а сега наблюдавате и следващите действия в тази посока.

- Защо според вас се подклаждат тези страхове отново, при условие че стратегията беше оттеглена? Периодично се свикват протести, а документ няма и това е най-големият парадокс.
- Така е. Но за мен по-големият парадокс е дори, че на стратегията се гледаше като на инструмент за отнемане на деца, а не на начин, по който държавата да поеме своите ангажименти в подкрепата на деца в риск. На първо място зад това стои добре организирана кампания. За мен обаче големият проблем е, че институциите не реагираха своевременно и адекватно още в момента, в който се появиха внушения. Те трябваше да опровергаят тези слухове, да изнесат адекватна информация и да направят разяснителна кампания така, че хората да разберат за какво става дума. Това не бива да става, когато родителите вече са уплашени. Тогава обясненията не са ефективни. Когато емоцията надделее над съзнанието, хората спират да чуват реални аргументи.

- Директорът на едно от училищата спомена, че не е виждал подобно нещо в практиката си.
- Стана така, че трудът на учителите, които са градили с години отношения с родителите, положили са огромни усилия да спечелят тяхното доверие, за да може децата да са в училище, на практика се срива с тази негативна кампания. Естествено е, че при ежедневни внушения, че някой може да отведе детето ти, ти да повярваш и при първия сигнал да искаш да го спасиш от тези „врагове“. Затова мисля, че е крайно време разследващите органи да се заемат и да разследват не само конкретния случай, а да проследят цялата кампания, която доведе до това родителите да са убедени, че институциите са им врагове.
- Защо обаче се оказахме толкова лесно манипулируеми, попаднахме дори в капана на социалните мрежи, от където ни заливат с предупреждения и ни призовават за протести?
- Всъщност ние, възрастните, се оказахме неподготвени за реалностите на новото време, в което живеем. Липсват ни умения, които се наричат дигитална медийна грамотност. Те включват основно критично мислене - да оценяваш и отсяваш информацията, да анализираш, да сравняваш източниците и да не се доверяваш на всяко нещо, което е публикувано в интернет. И макар че на теория ние да твърдим, че можем да го правим, на практика се оказва, че това са умения, които ни липсват. А е важно да ги изградим както в себе си, така и в децата. Необходимо е образованието ни да се пренасочи към това да се изграждат точно такива умения, защото в момента информацията залива децата от всякъде, но явно те не могат да я отсяват.

- Излиза, че в една дигитална ера сме дигитално неграмотни...
- Точно така. Дигиталната грамотност не е умението просто да влизаш в различни сайтове и да използваш телефона си. Трябва да се научим да преценяваме информацията, която достига до нас, да проследяваме източниците, да сравняваме и да вземаме решение на какво можем да се доверим.
- Как може да постъпи един учител в такива моменти?
- В тези критични моменти, на които бяхме свидетели, учителите и директорите се държаха изключително адекватно. Те са оценили страховете на родителите и тяхното емоционално състояние. Единственото, което е можело да успокои тези хора, е наистина да вземат децата си и да видят, че са в безопасност. Доколкото разбирам, последващите мерки, които педагозите са предприели, също са адекватни. Те са посетили домовете на родителите, за да говорят с всеки и да възстановят връзката между тях. Разбира се, това няма стопроцентов успех и част от родителите все още са притеснени. Особено в общности, в които по принцип е трудно да убедиш детето му да посещава училище. Този подход дава резултати след много време, затова ще са нужни отново много усилия в тази посока.

- Споменахте, че учители вече посещават домовете на децата, но трябва ли да влизат в тази роля? Знаете, че наскоро много педагози се възпротивиха на идеята да обикалят по домовете на избягали от час ученици.

- Всъщност много учители и сега го правят. В общностите, в които децата трудно достигат до училището, учителите и сега ходят по домовете, разговарят с родители, убеждават ги, че е важно да се посещават учебните заведения. По-скоро протестите идваха от това, че учители се видяха заплашени, че ще бъдат задължени да го правят на всяка цена и то в ситуация, която е критична. Трябва да се работи непрекъснато с родителите, не само инцидентно.
- Какво показа тази ситуация - прекъснат ли е наистина диалогът между родители и учители? И защо се гледа на училището като заплаха?

- По принцип диалогът между училището и родителите не е нещо, което се случва лесно. Изгражда се с постоянна работа, а не с действия на книга. Опитът сочи, че там, където има такова доверие, по-рядко се случват инциденти или пък ако има такива, се овладяват по-лесно. Затова за мен сигналът, че по-голямата част от децата отново са на училище днес (бел.ред. - вторник), означава, че в училището са си свършили в голяма степен работата за изграждане на доверието в родителите. Друг е въпросът, че когато има една вълна на масова психоза, нещата са трудно овладяеми.

- Какво трябва да се направи от тук насетне?

- Както казах, първо органите на реда да си свършат работата и да разберат от къде идват тези атаки. Второ - да се работи целенасочено за изграждане на доверието между училището и семейството, а да не се чакат кризи, за да се започне работа в тази посока. Това трябва да е ежедневно и родителите да получават своевременно информация за децата си. Така ще са спокойни, когато детето им е на училище. Това се гради с много работа.

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Броят на хоспитализациите  у нас е много над средния за Европейския съюз

Проф. Николай Габровски: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа

Броят на хоспитализациите у нас е много над средния за Европейския съюз

"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.