COVID кризата покоси и безработицата

COVID кризата покоси и безработицата

Ако можем да говорим за положителна тенденция след коронавируса, то това е намаляването на трайно безработните хора – тези, които са били без работен ангажимент повече от година. Оказва се, че според официални данни, макар и с малко, броят на стоялите дълго без работа намалява.

Това може да се дължи на факта, че се наложи търсене на много хора, които да работят по време на пандемията в хранителни магазини, да се грижат за болни възрастни, чиито деца отстраниха поради ограниченията в чужбина. Или по-общо казано, даде се шанс на хората с по-ниска квалификация да успеят да се реализират на пазара на труда. Тези условия на пандемия, макар и тежки за едни, се превърнаха в шанс за други и това става ясно от данните на официалните институции.

Ако само до преди година в най-добрите обяви за работа с висока заплата и повечко почивка бяха обявени за желани готвачи или сервитьори, то се оказва, че пандемията разби на пух и прах тази доскорошна действителност. Вече повече от година заведенията са на ръба поради налагането на локдауни и съответно се наложи хората, работещи в бранша, бързичко да се преквалифицират и преориентират. Голяма част от заетите в ресторантьорството оставиха професията за някоя друга работа, в която да е гарантирана заплатата им, та дори и по-ниска. Според официалните данни на Агенцията по заетостта най-търсени са служителите в промишлеността, в търговията на храна, което пък е съвсем логично на фона на различния живот и изпитанията, които ни поднесе вирусът.

Мерките за подкрепа запазиха работата на над 300 000 души, което реално прави безработните чувствително по-малко. Това обаче не успокоява онази част, които вече година нямат работа и нямат право на помощ, но пък ще им даде шанс да преосмислят как и при какви условия ще работят занапред, така че да имат по-голяма сигурност и подкрепа, ако някога им се наложи. В момента за тях има програми за обучение и преквалификация, които държавата предлага.

За друга част от обществото пандемията отвори път към трансформация на труда – работа от вкъщи. Много голяма част от бизнесите се трансформираха в гъвкава заетост, което също ограничи броя на безработните.

Сред най-тежките проблеми на българската безработица е набъбването на дела на тези, които не правят нищо и не търсят никаква работа. Нужни са политики и реформи, които обаче да са – задължаващи тези хора да започнат да работят активно, защото не може да получават обучение и помощи, без да полагат труд и да бъдат социално ангажирани.

Безработицата има преки ефекти върху икономиката – колкото по-малко хора работят, толкова по-ниско ще е и производството, което пък ще забави възстановяването на бизнеса след кризата. Именно затова е необходимо повече хора да се преквалифицират и да започнат да работят.

Нужни са мерки за стимулиране и подобряване на бизнес климата, особено в най-засегнатите сектори, но не бива да се забравя, че най-важните политики са тези, които ще накарат трайно безработните да работят, и то да работят на „светло“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.