COVID-19 спасява болници от тезгяха (ТЕМАТА)
2

Врачанската МБАЛ „Христо Ботев“ няма да се продава засега

COVID-19 спасява болници от тезгяха (ТЕМАТА)

В Русе пустеят две, предлагат ги за отделения за борба със заразата. 6 години пробват да продадат изоставена белодробна лечебница в Балкана

Пандемията от коронавирус у нас, която взе над 4000 жертви, се оказа спасителен пояс за закъсали болници. Това показа проверка на „Монитор“.

Според данните лечебни заведения, които доскоро са били буквално отписани, днес са част от аварийната организация в страната.

Ярък е примерът с врачанската болница МБАЛ „Христо Ботев“, която от години е потънала в дългове и на няколко пъти нейни имоти бяха обявявани за продажба. След като се наложи пет отделения на здравното заведение да бъдат закрити преди две години, това лято възстановиха дейността си съдовата хирургия и инвазивната кардиология. А за една години лечебното заведение успя да намали с 1 млн. лева просрочените си задължения, при това със собствени средства, съобщи шефът на болницата д-р Петър Керемедчиев. Но коронавирусът е убил темпото на финансово оздравяване. Според д-р Керемедчиев причините са няколко. Едната е, че отпусканите пари по пътеката за лечение на пациентите с COVID-19 са недостатъчни. „В нашето отделение, което е с 30 легла, идват много тежки случаи и ние хвърляме много повече усилия и средства за лечението им”, категоричен е болничният шев. По думите му парите по въпросната 104-та пътека няма да стигат дори след подписания анекс преди няколко дни. Защото в ковид отделението се инвестира не само в медикаменти и лекарство, но и в кислород, персонал и в китовете за PCR тестовете, които се правят в лабораторията, за които само за месец са похарчени 140 000 лева. Допълнителен финансов удар на лечебното заведение нанася и забраната за извършване на планови дейности. „Разрешени са ни само спешните, а за тях харчим много повече, отколкото получаваме”, коментира д-р Петър Керемедчиев. Той твърди, че болницата за една година е успяла да удвои приходите си по здравна каса, но сега те намаляват драстично. В момента здравното заведение е с 10 милиона лева просрочени задължения. Пред финализиране е процедурата за банков кредит в размер на 5,2 млн. лева, с които да се погасят половината от борчовете.

Две болнични сгради в Русе пустеят от години – бившият Акушеро-гинекологичен комплекс и бившата Военна болница. АГ комплексът, известен още в града като Старото родилно, на улица „Николаевска“ затвори врати през 2013 г., когато заработи новото модерно отделение до ДКЦ 1 и Хирургическия блок. Оттогава масивната четириетажна сграда не се обитава и се руши. Тя е част от капитала на Университетската болница „Канев“, която няма вече нужда от имота. Имаше няколко безуспешни опита Старото родилно да се продаде.

Празна е и бившата Военна болница. Тя работи до 2001 г. и в нея се лекуваха военнослужещи и техните семейства. След закриването на военни структури в региона и болницата престана да функционира. Макар че има голяма нужда от ремонт, инфраструктурата й на лечебно заведение е запазена.

Тези пустеещи сгради можеха да бъдат подготвени за специализирани COVID болници преди началото на втората вълна и нямаше да се налага да се разкриват още и още легла за лечение на пациенти с коронавирус в другите болнични заведения, смятат медици.

Междувременно официално писмо-заявка за инвеститорски интерес към затъналата в дългове общинска МБАЛ „Димитър Чакмаков“ в Раднево е депозирал бизнесменът от Сливен Ибрям Алиев. В него представилият се като собственик на специализираните САГБАЛ „Ева“ и МЦ „Света Ана“, МБАЛ „Св. Йоан Рилски“ и МЦ „Златен рог“ в Сливен и Ямбол обявява, че е готов чрез публично-частно партньорство или чрез приватизация да придобие собствеността на създадената през далечната 1961 година болница в миньорския център. Той е категоричен, че ако се стигне до сделка, терените, на които се намират МБАЛ „Д. Чакмаков“ и МЦ-1 да бъдат на един и същ продавач. Алиев припомня, че преди година е имал идентичен интерес към общинската МБАЛ „Света Петка“ в Нова Загора, но там се оказало, че прилежащите терени от 80 дка са с над 20 съсобственици и това го е отказало.

Официалното предложение е депозирано на 19 декември, два дни след инициирана от кмета на общината д-р Тенко Тенев среща на бизнесмена с общинските съветници. Това е станало, след като се изяснило, че очакваният за стабилизиране на болницата кредит от 1,4 млн. лв. е отказан от банката, с която са били водени първоначални разговори за отпускането му.

„Господин Алиев ми беше препоръчан от други хора още през май, когато стана ясно, че ситуацията с нашата болница е критично, бях потърсен от него с инвестиционно предложение. То беше устно, нямаше яснота дали става въпрос за публично-частно партньорство, за концесия или директна приватизация. Още тогава му заявих, че решението трябва да е на съветниците. Бях просто един посредник за провелата се на 17 ноември среща“, каза кметът на Раднево и уточни, че ситуацията в МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков“ продължава да остава критична. През последните три седмици приходите й от дейност били едва 18 000 лв., а фондът за работна заплата е от близо 100 000 лв. Болницата има сключен тригодишен рамков договор с РЗОК, там има две отделения, но на практика в едното - по неврология, имало само един-единствен пациент.

Близо 600 000 лв. струва на общинската хазна тазгодишната издръжка на местната МБАЛ, същата сума е планирана за следващата 2021 година в проекта за бюджет. Цялото бивше ръководство на радневското здравно заведение, начело с управителя д-р Мая Узунова-Конова е в следствения арест по обвинение в източването му от края на февруари т.г.

Разследването е възложено на следователите от НСлС Владислав Андреев и Ана Стоилова, междувременно голяма част от лекарите и медицинските служители заведоха дела в съда за неизплатени заплати и осигуровки. Запознати със ситуацията припомнят, че в края на 2018 година местните съветници са приели отчета на болницата, която тогава била задлъжняла с малко над 460 000 лв. За 2019-а задлъжнялостта вече надхвърляла 1 360 000 лв., като само борчът към НАП за здравни и социални осигуровки на персонала е близо половин милион лева. Над 400 000 лв. пък са задълженията към доставчиците. Три месеца без заплати оставала персонала д-р Узунова-Конова, която е отскоро на свобода срещу парична гаранция.

Тепърва ще се мисли дали инвестиционното предложение ще се реализира, коментират местните парламентаристи от различни партии и коалиции, които не крият, че финансовото състояние на общината далеч не е розово, след като станало ясно, че концесионната вноска на „Мини Марица-изток“ от близо 1 млн. лв. за догодина е под въпрос.

На последното си засега заседание радневските общински съветници гласуваха рязко увеличение на местните данъци, такси и цени на услуги по искане на администрацията.

Към 22.11.2020 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има сключени договори с лечебни заведения за болнична помощ (ЛЗБП) в цялата страна общо за 48 474 легла за активно лечение. От информационната система на НЗОК е видно, че от общия брой договорени легла са заети 22 072, от които от пациенти с COVID-19 заетите са 6183. Незаетите легла за активно лечение към 22.11.2020 г. са 26 402. Данните от отчетите на ЛЗБП са първични, като промяната в легловата база е динамична.


ЧСИ продава най-голямата белодробна лечебница

Вече шеста година частен съдия-изпълнител напразно се опитва да намери купувач за сградата на обявената в ликвидация специализирана болница за лечение на туберкулозни пациенти в старопланинското село Радунци. До момента са били проведени над 20 публични търга, като от първоначалната цена от 1,2 млн. последно е стигнала едва 480 бона, което е „на ръба“ на данъчната оценка. Дори и да се продаде някой ден постъплението няма да покрие до никъде претенциите на кредиторите: на първо място е ЕВН, след него са ВиК и бивши служители. По думите на частния съдия изпълнител Десислава Цветкова от здравното министерство, което е принципал на обявеното в ликвидация дружество, отдавна са загубили какъвто и да е интерес към имота, който е със застроена площ от 15 220 кв. м. Става дума за масивна сграда, строена е през периода 1936-1953 година, на практика това е била най-голямата болница за лечение на болни от туберкулоза на Балканите. Имало е стационар със 700 легла, лично цар Борис ІІІ дарил с нарочен указ през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на близкото село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката на здравното заведение. Сега тези земи са собственост на община Мъглиж. Като куриоз Цветкова коментира, че при изготвянето на кадастралната карта на село Радунци неизвестно как 4-етажният комплекс бил нанесен като едноетажен. Тогава тя потърсила последния засега вписан в търговския регистър за ликвидатор сливенски адвокат Станимир Комбалов, за да предприеме той необходимите действия и да защити интереса на дружеството, но разбрала, че и той е подал молба за отписване. „На този етап съм спряла провеждането на нов търг, защото грешката в кадастралната карта допълнително намалява шансовете за продажба на имота. А и всеки търг е свързан с нови и нови разходи…“, коментира Десислава Цветкова. Случаят с болницата в Радунци нашумя наскоро около необходимостта от създаването на специализирани ковид заведения, след като стана ясно, че на територията на Старозагорска и Сливенска област няма подходящи за целта. Друг е въпросът, че комплексът не се поддържа и не отговаря дори на най-елементарните санитарно-хигиенни условия и дори няма елзахранване.

Затвориха частна в Пазарджик

В Пазарджик функционират областната държавна болница, МБАЛ“ Здраве“ и МБАЛ“ Хигия“. Във Велинград има 2 - МБАЛ“ Велинград“ и МБАЛ“ Здраве“, която е част от веригата лечебни заведения -„ Пълмед-Здраве“. В Панагюрище работи МБАЛ „Уни Хоспитал“, в Пещера - „Проф. Димитър Ранев“, а в останалите общински центрове в региона функционират диагностично-консултативни центрове. Преди година в Пазарджик „хлопна врати“ частната болница „Ескулап“, която се помещаваше в сградата на бившата градска баня. Общопрактикуващите лекари, които имаха кабинети там, отдавна се преместиха в други лечебни заведения. Болницата затвори през юли м.г., а информацията от местната Регионална здравна инспекция тогава беше, че временно от средата на юни се затварят за ремонт ортопедичното, урологичното и анестезиологичното отделение за ремонт на климатичната система, както и операционните – за ремонт на рентгенова апаратура. В институциите обаче нямаше данни за намерения за закриване на лечебното заведение. МБАЛ „Ескулап“ е създадена през 1993 година и е едно от първите частни здравни заведения в Пазарджик и страната, извършващо диагностика и лечение на заболявания, диагностика и консултации, поискани от лекари от други лечебни заведения, клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура, съгласно действащото в страната законодателство, сочи профилът на болницата в специализирани портали. Разполага със 73 легла, модерна апаратура, преминала е всички сертификационни и лицензионни режими, покрива високите стандарти в съвременната медицина. Има действащи хирургия, урология, ортопедия и травматология, вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечениe. С времето печели авторитет на една от най-добрите клиники за оказване на специализирана болнична помощ не само в района на град Пазарджик, но и извън пределите на региона. Преди дни се чу предложението в затворената сграда да бъде обособена ковид болница, тъй като помещенията могат да бъдат използвани за настаняване на пациенти с коронавирус. Кадри, които да ги лекуват, обаче няма. Засега на хартия останаха и намеренията на няколко областни управители на мястото на Педагогическия колеж в града да се открие Колеж за подготовка на медицински сестри и други кадри за здравеопазването, който щеше да бъде филиал към Висшия медицински институт в Пловдив.

*По темата работиха Райна Тошева, Жанета Йорданова, Христо Христов, Ива Димитрова, Диана Варникова

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.