Цивилизован избор или егоизъм

Цивилизован избор или егоизъм

Модерно стана да се говори в последните 1-2 десетилетия за демографската криза у нас. Но тя започва не след падането на социализма, а още по време на възхода му в България, от средата на 60-те години. Някои експерти виждат причината за това в засилената миграция на хората към градовете и в стремежа да се повиши стандартът, дори и за сметка на по-малкия брой деца. Просто ниските заплати и по времето на соца не даваха възможност българите да си позволят повече деца. Високата раждаемост си остана привилегия само на малцинствените групи у нас.


Няма да забравя как един ден преди повече от 30 години, когато разхождах току-що проходилия ми първи син в кварталната градинка, към мен се приближи много възрастен човек и ме попита колко деца имам. Отговорих му, че това ми е първото, а той ме посъветва да не оставаме с едно, защото всичко се случвало. Преди да тръгне, ми спомена, че имал 4 братя и още толкова сестри.
Историята ни сочи, че високата раждаемост е помогнала на България да компенсира по-бързо огромните жертви от войните през миналия век. В богатите държави, особено в Северна Америка, с много деца са най-богатите и най-бедните. Убитият през ноември 1963 г. президент на САЩ Джон Кенеди е имал 8 братя и сестри. След промените у нас започна рязко разслоение, но бързо замогналите се нашенци не последваха примера на клана Кенеди. Трудно е да се каже какво ги е спряло да го сторят - дали някакъв нов цивилизационен избор, или обикновен човешки егоизъм.
Отделен е въпросът, че много нашенци след промените станаха гурбетчии и изоставиха децата си на грижите на бабите и дядовците си. Залисани в осигуряването на бели пари за черни дни в далечни земи не им бе до правене и отглеждане на деца.
Една от големите демографски промени след 1990 г. бе, че много от младите български семейства предпочитат да отложат раждането на наследниците си. И го правят или за да им остане време за професионална кариера, или просто от липса на достатъчно средства. За съжаление в последния четвърт век никоя власт не направи нищо за младите хора. В развитите страни покупката на първо жилище се финансира с много евтин ипотечен кредит, като част от борча се опростява при раждането на първото дете. У нас, вторачени в макроикономическата стабилност, унищожаваме шансовете не само за повишаване на стандарта ни, но и за оцеляването ни като нация.
Да не забравяме, че отрицателно върху раждаемостта се отразява и потресаващото състояние на здравеопазването ни. В XXI век в родните болници умират родилки и случаите зачестяват. Какво да говорим пък за трагичната ни спешна помощ или за липсата на места в детските ясли в големите градове.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.