Чуждестранните инвестиции се сринаха наполовина

Чуждестранните инвестиции се сринаха наполовина

Емигрантите изпратили на роднини у нас само 98 млн. евро

Чуждестранните инвестиции в страната намаляват значително през първите осем месеца на 2021 г. За периода януари – август тази година нетният поток на преките инвестиции се равнява на 797.1 млн. евро, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).

Сумата е с над 1,2 млрд. евро по-малко или с

60.7% по-малко спрямо същия период на миналата година.

За сравнение, нетният поток на преките инвестиции до края на август 2020 г. е на стойност от малко над 2 млрд. евро.

От публикуваната на сайта на БНБ статистика става ясно още, че най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции идват от Люксембург, Нидерландия и Германия. От тези три страни в България са постъпили съответно 472.7 млн. евро, 296.7 млн. евро и 123.2 млн. евро до края на август тази година. Най-големите нетни отрицателни потоци пък са към Чехия и Швейцария, където сумите са съответно 238.4 млн. евро и 159.8 млн. евро.

Тук е редно обаче да се направи разлика между инвестиции и суми, постъпили от българските емигранти в чужбина. В първия случай средствата се инвестират в капитал като сгради, машини и пр. Реално това са суми от международни компании и спадът в техния размер може да се обясни с редица причини – намален интерес към инвестиция, свиване на разходите за инвестиции,

пандемията и затруднените доставки

, както и икономическата обстановка. Във втория случай пък това са пари, които българите изпращат на своите семейства, роднини или приятели, които живеят у нас.

Данните на централната банка показват, че пандемията засегна и паричните потоци, които българските емигранти образуват при изпращането на пари към свои роднини. За първите седем месеца на годината българите

са превели едва 98 млн. евро или 7 пъти по-малко,

съобщи БНР, позовавайки се на статистиките на БНБ. За сравнение, през предкризисната 2019 г. българите зад граница са изпратили вкъщи рекордните над 1 млрд. евро. „Това, което е важно е ролята, които тези пари „играят“. Емигрантските пари играят доста по-друга роля – на допълващ доход за много домакинства, особено по-бедните. Те най-често

биват харчени за храна, за гориво,

за покупка на дребна техника. Тяхното свиване в хода на кризата е не толкова удар в системата в икономиката, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ доход изчезва и това води след себе си разширяване на разликата в доходите на бедни и богати“, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него тези пари трудно биха могли да бъдат компенсирани по друг начин, защото и в момента не е ясно къде точно отиват тези пари, които влизат от чужбина.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.