Знаете ли колко струва човешкият живот? 44 400 лв. Толкова струва един респираторен апарат, поръчан от „Александровска болница“. Поръчката бе направена след като „виден бизнесмен“ обяви, че е готов да дари 222 000 лв. за 5 животоспасяващи машини.

Оказа се обаче, че дарението си има условие – от техниката с предимство да се ползват служителите и близките на въпросния „дарител“. И когато болницата върна дарението, заради отказ да изпълни абсурдната, граничеща с фашизъм клауза, се наложи по спешност да се организира кампания за набиране на средства за поръчаните вече апарати...

800 000 лв. Според данни на кризисния щаб и спешната болница „Пирогов“ толкова пари е дарил депутатът и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Без условия, без парадиране. Пеевски е сред най-големите дарители у нас, но слава Богу не е единственият. Десетки други – фирми, публични личности, обикновени хора се включиха кой с каквото може в борбата със страшната болест. Един с пари, друг с труд на доброволец, трети с организиране на кампании и издирване на медицинска техника и лекарства. Броят на апаратите, маските, тестовете расте всеки ден. А с тях и нашата надежда за спасение.

46 638. Толкова са „активните“ случаи на болни от коронавирус в Италия в момента. Най-засегнатата от заразата страна в Европа няма дори възможност да оплаче своите жертви. Ковчезите им се извозват с военни камиони към крематориума в Бергамо, за да се превърнат на прах. Сами в последния си път. Защото техниката не е стигнала, за да се помогне на всички. Един е оцелял, а друг – не. В интернет се появи снимка на Италия, прегърнала като майка Апенините, разкъсвана между скръбта по загубените й деца и борбата за живите. А страшните гледки в почернена страна са сякаш емблема за идващата заплаха.

Респираторните апарати, тестовете, защитните облекла, лекарствата на хининова основа. Всичко това са просто средства, които даряват надежда за живот. Защото няма респиратор, който да може да спаси сам умиращ, болен от коронавирус. Нужен е цял медицински екип от можещи хора, които се хвърлят на първа линия в борбата с чумата на 21 в. Но лекар без животоспасяваща апаратура и защитно облекло е като войн без меч и ризница, изпратен на бойното поле. Той просто няма шанс – нито за победа, нито за живот.

Трудните времена са като обществен лакмус. Вижда се кой е човек и кой – машина за пари. Вижда се кой е готов да даде от себе си и кой прави тънки сметки за финансовото си благоденствие. Нищо, че след себе си оставя руини.

В днешната криза все по-често се чуват страшни гласове на хора, превърнали се отдавна в калкулатори. За които болният или възрастният човек е бреме за социалната и здравната система на страната. Гласове, които говорят за икономическите последици от изолацията и не виждат човека в тази криза. Бедният, болният, старият. Този, който утре можем да сме самите ние. Чуват се гласове на сенките в обществото – ония, с които сме се борили винаги и които днес свалиха маските на морални стожери, за да призоват за спасение... на бизнеса им.

За тях няма нищо по-страшно от това обединение на хората, което показва, че заедно сме по-силни и заедно ще се спасим. Във времена на криза това, което трябва да остане в нас е човекът. Този, който лекува, който брани къщите, в които сме изолирани, който дарява средства и собственото си време в помощ на всички нас. За да ни има. За да запазим човешкото у нас. За да сме повече време с хората, които най-много обичаме.

Нали знаете какво е останало на дъното на кутията на Пандора, от която излезли всички бедствия и нещастия, залели земята? Надеждата. За бъдеще, за здраве, за живот. Надеждата, която е безценна, но понякога тя струва едно добро сърце – на дарител.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Олигарси, откраднали 30 млрд. лева, скачат на дарителите и Делян Пеевски

Държавата нямаше да е на този хал, ако ограбеното от тях беше в хазната й

Има две породи хора. Едната са дарители - хора, които помагат на нуждаещите се, без да търсят отплата. Другата са грабителите – хора, които няма да видите да даряват, но пък за сметка на това всяка тяхна пачка е открадната от нашия джоб. Характерни за втората категория са две неща. Първо – много лаят. За да заглушат крясъците за възмездие за престъпленията им. За да делят, тъй като се хранят от разединението на обществото. А и за да отвлекат вниманието от далаверите си. Второ - като ги притиснат с неудобни въпроси, подвиват опашка и квичат жално, че са жертви.

 

А у нас всички са прави

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си: „Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре.”

Истината за случайното разпределение на делата

Истината има онова свойство, че остава непроменена, колкото и каквито опити да се правят за нейното изкривяване или представянe като относителна или субективна. Така се получава и в случая с разкритията от края на миналата седмица за пробива на Централизираната система за случайно разпределение на съдебните дела. Това написа "Правен свят" в коментар за скандала с одита на системата, според който е възможна манипулация на разпределянето на дела http://legalworld.bg/86232.istinata-za-sluchajnoto-razpredelenie-na-delata.html?fbclid=IwAR0s8Fv2Bw5-gBtZW1m4iPzyoeBDg7fRWGR7EplhC-h6ONG-OkKSvkN_O6I.