Бившите министри на финансите и на енергетиката Симеон Дянков и Трайчо Трайков не обърнали никакво внимание на многократните сигнали на член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че миноритарният пакет акции на държавата в ЕВН ще бъде продаден неизгодно през 2011 г. Това заяви в показанията си пред спецсъда свидетелят Руси Статков, който и тогава и днес е член на Надзорния съвет и е човекът, който се е борил неизгодната сделка да не се случи. 

Дянков, Трайков и разградският олигарх Иво Прокопиев са подсъдими по делото за продажбата на остатъчния пакет акции на ЕВН на 21 декември 2011 г.. Подсъдими са и трима от фирмата на Прокопиев „Булброкърс“, която е била избрана за инвестиционен посредник при продажбата, но заедно с това е била и купувач - управителя Радослав Рачев и акционерите Петър Василев и Любомир Евстатиев. Става въпрос за сделката, при която на Българската фондова борса бе продаден остатъчния пакет акции – 33%, от „ЕВН България Електроразпределение“ АД на неизгодна цена, която според прокуратурата е ощетила хазната с близо 21 млн. лв. „Имам опит от Агенцията за следприватизационен контрол, която по-късно се вля в Агенцията за приватизация. И тогава, и сега считам, че тази продажба е противоречаща на държавния интерес. Необходима беше друга процедура, а не публично предлагане на акциите на борсата чрез инвестиционен посредник. На всички заседания на Надзорания съвет съм изразявал мнението си, в протоколите това е отразено. Още на едно от първите заседания настоях мнението ми да бъде представено на принципала – министъра на икономиката Трайчо Трайков и на финансовия министър Симеон Дянков. За да бъда сигурен, лично им изпращах писма с обратна разписка, но така и не получих отговор от тях. Преценили са, че не искат да разговарят с мен или че не искат да вземат предвид мнението ми и толкова. Да легна пред вратата им ли?“, каза Статков. Той настоявал да разбере защо е избран метода на публично предлагане на акциите на борсата, завършила ли модернизацията на отрасъла, както изисква стратегията на правителството за продажбата на трите ЕРП-та. „Такъв документ не беше предоставен. В стратегията пише, че стратегическият инвеститор трябва да постигне подобряване на работата на дружествата и когато те бъдат оздравени, остатъчните пакети да се продадат на печалба“, заяви свидетелят. Според него и основният пакет акции в трите ЕРП-та /67%/ не е бил продаден на изгодна цена през 2004 г., а в пъти по-евтино отколкото в Унгария, Словакия и Полша. „През 2011 г. исках да разбера цялата методика на оценката и минималната цена на акция, но присъстващите тук бивши членове на правителството приеха устройствен правилник, според който на членовете на Надзорния съвет на Агенцията не можеше да се дава информация за сделки в процес. Моето възражение беше как ще осъществявам надзор, като не ми се дава информация за сделки в процес. Даваше се информация едва на самото заседание. Аз считам, че минималната цена за акция беше занижена. Беше представена частична информация, която не съответстваше изцяло на договорите с инвестиционния посредници. Не беше достатъчна информацията за минималната цена на една акция“, заяви Статков. Той показа пред съда писмо с изходящ номер 12-00-1662 от 8 декември 2011 г., в което Трайков наредил парите от продажбата на акциите да отидат не в пенсионната система, както е според изискванията на стратегията, а в Държавната консолидационна компания. „В Банковата консолидационна компания и до днес не се знае кой какво е правил. Затова като стана дума за ДКК - събират се остатъчни пакети и се дава възможност за продажба... Бях принципен противник на този вид приватизация, защото с този метод на публично предлагане на борсата не може да бъде защитен държавния интерес. Приватизацията не е само продажба, това е и задължение – за услуги, за работни места. Това на борсата не можеше да бъде реализирано. Продажбата трябваше да стане чрез Агенцията за приватизация. Не е вярна тезата, че миноритарният пакет акции трябва да се продава 2-3 пъти по-малко. Напротив. Методът за мен беше крайно неподходящ. Отвори се врата да се наруши стратегията. На борсата са спазени някакви правила, но методът не беше правилен. За използваната платформа на борсата само ще кажа, че имаше информация за друга сделка, при която платформата е била манипулирана и това беше дадено на ДАНС. Бяхме информирани, че системата на борсата може да бъде пробита. Но Наздорния съвет на Агенцията не може да контролира сделките на борсата, това го прави Комисията за финансов надзор“, каза още свидетелят. „Самото правителство неиздавайки наредба смята, че методът е неудачен. Още повече за дружества стратегически за страната, дружества в забранителния списък. В стратегията бе записано да има модернизация на отрасъла, развитието му, оздравяване на дружествата преди да бъдат продадени. Не ни казаха, че дружествата така са оздравени и цъфнали, че можем да ги продадем на изгодна цена“, каза Статков. Към Трайков той се обърна и лично: „Вие не възразихте срещу минималната цена на една акция, колегите от Надзорния съвет за съжаление се съобразяваха с вас като принципал. Не се съгласиха с мен, защото се съобразяваха с вашата воля“, каза свидетелят. „Искрено съжалявам, че усилията ми като член на Надзорния съвет и представянето на моите виждания са без резултат“, добави Статков. Изнервени адвокати на подсъдимите настояха той да каже пред съда от коя квота е бил избран в Надзорния съвет на Агенцията. Избухнаха яростни пререкания дали е длъжен да го съобщи официално пред съда, макар че не е тайна. „Бях избран в Наздорния съвет с пълно мнозинство от Народното събрание, няма значение квотата, а спазването на закона, за всяка сделка съм информирал всички парламентарни групи. А бях предложен от парламентарната група „Коалиция за Бълария“, но бях член на органа не като партиен представител“, отговори Статков. „Вие като адвокат политизирате процеса“, заяви той на един от защитниците. По делото бяха разпитани и изпълнителният директор на Българската фондова борса през 2011 г. Васил Големански, служители по контрола на продажбите и IT-специалисти там. Подробно те обясниха, че аукционът е бил на руската платформа РТС чрез смесен закрит аукцион, както било и при други продажби при приватизация, а немската система Сетра се използвала при останалите борсови сделки. Според показанията на свидетелите, които работят и до сега в Българската фондова борса, не е имало пробив в системата по време на продажбата на акциите на ЕВН.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Годишната печалба за бранша е над 60 млн. лв.

320 000 на езотеричен туризъм за година (ТЕМАТА)

Годишната печалба за бранша е над 60 млн. лв.

320 000 души годишно пътуват за езотеричен туризъм в България. Твърдите му поклонници у нас се изчисляват на 180 000, но покрай тях в обиколките по свещените места се включват и още поне 50 000 души, като данните са заедно с чужденците, дошли на почивка у нас.

Трудови консултанти помагат на безработни семейства

„Семеен трудов консултант”, „Кейс-мениджър и „Психологическо подпомагане“ са част от новите услуги на Агенцията по заетостта за подпомагане на уязвимите групи хора на пазара на труда. Те са съобразени с техните специфични нужди и изисквания за намиране и започване на работа, заявиха за „Монитор“ от агенцията.