Рисувана преди 110 години театрална завеса да бъде върната обратно на сцената, настояват читалищни деятели от град Крън, които напомнят, че творбата на видния майстор на четката Иван Енчев–Видю от близо две десетилетия се съхранява в казанлъшкото НЧ „Искра“.

Там тя била отнесена сред реставрацията й през 90-те години на миналия ХХ век и по съвет на реставратора Стефан Аенски била закачена на последната чига, за да не се похабява.

Преместването станало заради вървящ тогава пореден ремонт в крънското читалище „Цвятко Радойнов“, разказва журналистката Юлия Младенова, която е тръгнала по дирите на вековната творба.

Картината, нарисувана от Видю, изобразява орач, защото по онова време (1908 г.) читалището в Крън се казвало „Орало“.

За образа на спрелия за кратък отдих орач позирал местният жител Кою Тенев, който в последствие станал и главен… завесар - в продължение на 20 години неотменно вдигал и свалял завесата преди и след края на представленията. Според местните 26-годишният по онова време художник се справил отлично със задачата си, бай Кою бил като жив на платното.

Оригиналната картина е била използвана до към 1953 година, когато решили да направят нова, с изобразен на нея трактор – кировец в духа на съвремието, а с старата прибрали на тавана, за да я забравят за цели 40 години. Открила е сегашният кмет от три мандата на Крън Теменужка Люцканова, която по онова време била читалищен секретар. Когато разгънали огромното и тежащо близо 50 килограма руло ахнали: картината била изцяло съхранена, ясно личал подписа на автора й.

Реставрацията била осъщестена в една от залите на дома-музей „Чудомир“, средствата били дадени от едноименната фондация и спонсорите от „Алианц-България“. След още близо 2 десетилетия тя е преоткрита и сега крънчани настояват да се върне на мястото, за където е била рисувана. Само дето сградата на местното читалище отново е в окаяно състояние , въпреки че има изготвен проект  за ремонта й, никой не е може да каже кога това ще стане факт.

Роденият през 1882 г. в Казанлък Иван Енчев–Видю е живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец.

 Близък приятел на Гео Милев, рисувал е декорите за поставените от него в Стара Загора през 1916 г. „Едип цар и „Лудетина“. Създател е на казанлъшката художествена галерия, умира в Бургас на 56 години.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лекарски екипи преглеждат безплатно в ромски махали

Пет мобилни лекарски кабинета са предоставени безвъзмездно на област Сливен, съобщи директорът на регионалната здравна инспекция д-р Петя Балулова. Това е станало с нарочна заповед на здравния министър.

Пиян до козирката отнесе Мерцедес на светофар

Пиян до козирката шофьор пропусна да намали скоростта и караният от него Мерцедес буквално отнесе автомобил със същата марка, но далеч по-нов модел, който бил спрял на светещ в червено светофар недалеко от центъра на Стара Загора.

Галерия притежава 1500 графики, представи 30 автори

Изложба на 41 графики, дело на 30 автори от втората половина на миналия ХХ век и първото десетилетие на ХХІ в. представи старозагорската художествена галерия. Инициативата е на д-р Катя Тинева-Гюрковска, уредник на графичния отдел, който притежава над 1500 работи на над две стотици майстори на перото и молива.