Чия промяна продължават!?

Чия промяна продължават!?

Едно е да получиш служебно власт и да променяш управлението на държавата и съвсем друго да я получиш през народното доверие. Особено след гръмкия провал на “партиите на протеста”, който е на път да върне бившите управляващи отново във властта.

Разочарованието от дошлите с хъс да “изчегъртват”, но самовзривили се със собствените си словесни простотии площадни звезди, със сигурност ще изхвърли някои от тях от политическия живот. Не случайно в отчаянието си вече говорят за обединение с получилите обществена популярност и правещи политически прощъпулник нови играчи. Едва ли обаче ще се стигне до обединение. Най-малкото защото ще е подхлъзващо “прегръщане” и “съживяване” на смъртоносно наранили се. От друга страна, идващите за да “продължат промяната”, трябва да последват демонстрираното “спиране на крнчетата”, с убедителни политически действия, вече извън властта, на народен терен, където техните уж “съмишленици” от протеста също се провалиха.

Първата публична заявка на “продължителите”, обаче не е обнадеждаваща. Нищо ново под слънцето. Номерът “ние имаме кауза, който я приема  и защитава, е с нас”, “Ние сме  добрите, те са лошите”, е …познат от векове. Но с връщането на правилата  на демокрацията след 10-и ноември у нас,  тези, които я искаха, не я получиха, поради липса на опит, а и на ресурс. Вместо това им беше натрапен псевдокапитализъм, гарниран с мутри и чалга. С правила диктувани от задкулисието и създадени от тях икономически групировки. За късмет, поради невписването в правилата на Свободния свят, всичките им политически проекти се провалиха. Включително и тези с “демократична” опаковка. 

Сега двамата нови претенденти за народното доверие твърдят, че ще изпратят в небитието натрапеният ни “див капитализъм”. Но тепърва ще се види дали това е достатъчно, за да получат подобаващ за намеренията им вот. И дали няма около тях и чрез тях да се домогнат до трапезата на властта преследвани от закона олигарси. 

Единствената новина, при това очаквана, бе подкрепата за нов мандат на сегашния президент. А от многократното повтарянато досега твърдение, че той не им се е бъркал в работата им като министри, може да се приеме като върнат жест. Какво би се случило, ако президентът не е преизбран, не е актуален, но много интересен въпрос, предвид на  неприсъщите за един държавен глава политически амбиции.

Има вече и лоши сигнали: няма как първо да си част от екип, който обещава газова ;ентрала на застрашените да останат без работа работещи във въглищните тецове в Маришкия басейн и съответно миньорите в мините, после да се отметнеш, защото си разбрал, че милилиард и двеста милиона ще идат на вятъра и в крайна сметка с нищо да не ги обнадеждиш, защото тепърва ще търсиш решение...

И ако някои “месии” от началото на прехода успяха да изкарат цял мандат, а последният – десетилетие, балонът на дошлите от уличните протести “спасители”, се пукна бързо. Това трябва да имат предвид самонареклите се “продължители”. Народната любов в информационния век е кратка и непостоянна.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.