Чифлик възроди свинята мангалица  в Баня до Разлог
7

Чифлик възроди свинята мангалица в Баня до Разлог

Водят деца да видят лютеница на огън

Къдравата свиня Мангалица, която всички смятаха за изчезнала в България щастливо рови коренища в Разложкото село Баня. Още по-любопитно, е че стадото прасета се валят в калта, оградено с електропастир в истински чифлик. Той е разположен на 72 дка точно до селото край гората и е без преувеличение истинска райска градина.

В него кипи селският живот, описван в книгите и нарисуван в картинки в детските книжки. На това място удобно проснало се сред трите планини Рила, Пирин и Родопите са се излегнали дълги редове с едри домати, пипер, люти чушки, праз, чесън, малини, патладжан. Фасул, червено цвекло, праз, краставици прави и криви. Ароматни лехи с магданоз, босилек и салвия, а едри глави слънчоглед посрещат и изпращат слънцето. Картофи и плодни дръвчета и къдрави зелки между тях.

Най-любопитното е, че този чифлик е създаден да поддържа кухнята на един от най-новите хотели в село Баня, който използва горещите минералните извори за СПА удоволствие на туристите, но предимно за лечение на нервни и кожни заболявания. Практически чифликът осигурява истинска, селска и прясна храна и зеленчуци за хотела, а това, което остава се предлага на гостите да си купят на тръгване. Обикновено щастливците си тръгват натоварени с кашони искрящи зеленчуци и кори с пресни яйца. Най-високо качество на медицинските, хотелиерските и ресторантьорските услуги са цялостна концепция на собственика Явор Капитанов, предприемач и бивш спортист. Благодарение на хотела и чифлика към него, в района процъфтяват всички дейности свързани с храна и услуги, а селото вече е истинска туристическа дестинация за българи и чужденци

Чифликът е поверен на управителя Никола Юрганчев, който от сутрин до здрач снове между оранжерии, кокошки, прасета, кухня и растения и знае болата и радостите на всяко късче от това място. Той разказа пред Телеграф, че стопанството е регистриран земеделски производител. На помощи почти не се надяват, въпреки че и малкото, които получават са им от полза. В него нито късче от произведената храна не се хвърля , а се оползотворяват пресните зеленчуци в хотела. Всеки ден за гостите се карат стотици току - що снесени яйца. Това, което остава като обелки и остатъци от зеленчуците се дава на прасетата мангалица и кокошките, които се оказа са също унгарска порода.

Тръгнат ли доматите и пипера в чифлика се пали огъня и на две почернели от пламъците тави се варят ароматни сосове от домати и лютеници. Те се консервират за зимата. Сръчните жени, които работят там берат купища китки босилек и магданоз за приготвяне на песто. От ягоди, малини, дюли, сливи се приготвят ароматни мармелади и сладка. А като специален поздрав за специални гости се предлага сладко от вишни. Зеленчуците се пръскат само с биопрепарати, за да не се навреди на пчелите, които са част от чифлика.

Край стопанството тече бистра планинска река. Има вила, която е с характера на къща за гости за любителите на селския туризъм.

Обикновено в нея отсядат семейства с деца, а кухнята е обзаведена с всички удобства за приготвяне на храна. Гостите са от типа хора, които обичат селския живот. Те сами си берат зеленчуците и си приготвят селски гозби за деня. Могат да си купуват от яйцата, както и истинско прясно надоено мляко от местни овчари със стада овце и крави. Едно от любимите занимания на децата е да ходят при кокошките и да слушат

кудкудякането им, а след това да наблюдават с часове как мангалските прасенца се валят в калта с майките си. На това място децата виждат истински криви домати, пипер, краставици. А любимо занимание следобед е да стоят възторжено пред пламтящия огън и да гледат как бълбука червения доматен сос в почернелите тави.

Както навсякъде и тук има проблем с работната ръка. Стопанството разчита най-много на жените от село Краище. Според Юрганчев те са толкова сръчни и работливи, че като застанат в началото на реда с пипер, не вдигат глави докато не го оплевят до другия край. Те са тези, които бушат чушки, режат домати и консервират зарзавата за зимата. Те са и сред първите, които при излишък могат да си закупят от продукцията на фермата.


Поливат с маркуч в жегите прасенцата

Мангалицата са унгарска порода прасета известни с вкусното си месо. Те са с къдрава козина и са се отглеждали в България, но изчезват миналия век. Оказва се, че вече ги има в няколко ферми в България, а една от тях е Чифлик в Баня. Собственикът си е купил женски прасета от България, но нерезът е внесен от Унгария, което гарантира чистотата на породата. Прасетата са оградени с електропастир. Издръжливи са на студ, но през лятото се валят в локвите, за да се разхладят. Тази година по време на горещините са ги поливали с маркуч. Прасетата ровят корени, обичат обелки от краставици, домати, зеле, червено цвекло, царевични кочани. От Павликени фермата се снабдява с фураж от български зърна. Животните рядко се разболяват и се спазва строго хигиена заради зоонозите, които върлуват последните години. Колят се в кланица, а месото се изследва в БАБХ преди да се готви. Едни от най-честите поръчки са за печено прасенце.

Птиците снасят целогодишно

Кокошките са унгарска порода Браун, селектирана само за яйца. Обичайно се отглеждат подово, но в чифлика те растат на воля. Пасат трева, зърна, остатъци от зеленчуци и най-вече през зимата ги хранят със зърнени фуражи от Павликени. 450 кокошки снасят 360-390- 420 яйца постоянно през годината. През зимата количеството малко намалява, а тогава се изисква и повече фураж за птиците.

Любопитното е, че при отглеждането се прилага кръгово земеделие. Те са опасани в пространство от електропастир, който се захранва от солар. В средата има каравана. В него птиците спят. Чрез тази каравана ги пренасят на място, където ще имат нова трева за паша. Обикновено те изпасват територията за около месец и след това ги преместват. На старото място, което е добре наторено на следващата година се сади пипер или друга зеленчукова култура. В бъдеще се планира да ги пускат между овощните дръвчета. Така ще се спасят от тревата, а птиците естествено ще наторяват междуредието.

Снимки Светлана Трифоновска 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.