Честата смяна на работа - първа крачка към гурбета

Честата смяна на работа - първа крачка към гурбета

Всеки пети у нас поне веднъж на година си сменял работата, сочи проучване на работодателска организация. В Япония, сочена винаги за пример за икономическо развитие в света с голямо уважение се ползват хората пенсионирали се във фирмата, където е започнал трудовият им път. У нас такива примери трудно ще се намерят, освен в някое общинско или държавно учреждение.

Частният ни бизнес няма многолетната история на фирмите в Страната на изгряващото слънце. Освен това на наша земя много са факторите, каращи хората често да си сменят работата. Основното, разбира се, са парите или по-точно казано ниското заплащане.

И преди повече от три десетилетия, когато бяхме част от соцлагера, заплатите у нас бяха мизерни. Чехи, поляци, източно-германци, маджари работеха за доста по-добри пари. Пенсиите им също бяха по-високи. Още помня как година-две преди падането на соца приятел на баща ми, избягал някога в Канада, дойде в България да търси документи за пенсия. Преди това беше минал през Унгария, където е работил 5-6 години. Още над 15 години по същата професия бе работил и у нас. Оказа се, че маджарите му бяха начислили 2 пъти по-голяма сума (преизчислена в лева) отколкото за 3 пъти по-дългия стаж от десетилетие и половина в социалистическа България. Да не забравяме, че тогава Унгария също беше в соцблока. Проблемът с парите за старини в последните 30 години у нас се влоши още повече. Вече никой не се учудва от факта мъж да се пенсионира с 40 години стаж и да не може да взема повече от 400 кинта.

Със сигурност често сменящите работа у нас са най-вече младите хора. От една страна повечето от тях все още не мислят за плащане на битови сметки, защото живеят при мама и тате. Или пък родителите им са на гурбет и пращат евра. Повечето от тях търсят непременно добро заплащане и не искат да продават труда си за дребни суми. И са напълно прави. Според социологическите проучвания немалко от тях обаче търсят и кауза. Трудно биха се хванали на работа, например във фирма, замърсяваща околната среда или предлагаща лоши условия за труд.

В същото време работодателите у нас от години се жалват, че в страната има недостиг на квалифицирани специалисти. Когато обаче инженер например кандидатства за работа го назначават с първоначална заплата не повече от 1000 лв. и с много обещания за много скорошното й увеличение. Не след дълго обаче обещанията се забравят и на човек не му остава нищо друго освен да започне да търси алтернатива. Третият път за справяне с проблема на полупразния джоб, за съжаление, много използван от младите, е еднопосочният билет за близки или далечни страни.

Иначе инициативите у нас за връщане на младите в родината вече трудно може да се преброят. Ефектът обаче засега е нулев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.