Двойните стандарти на олигарха Прокопиев достигат неподозирани низини. От няколко дни медиите на олигарха, обслужващи интересите на господаря си противно на всякакви журналистически стандарти, се надпреварват една през друга да внушават на обществеността, че закриването на най-тиражния вестник в България „Телеграф“ от самозабравил се прокурор, който превишава правата си, било частен случай. И как да е друго - нали вестникът се издава от най-големия враг на задкулисния играч - депутатът от опозиционната ДПС и издател на "Телеграф медиа" Делян Пеевски.

И затова орт "Капитал" твърдят, че казусът с "Телеграф" било "лична работа", без да им мигне окото. При положение, че възбудиха какви ли не подписки, отворени писма и арт прояви, когато един от любимците на олигаршата Галя Прокопиева – репортерът Росен Босев, беше осъден за клевета. Този частен случай бе представен безпрецедентно активно като посегателство срещу свободното слово. В акцията за „спасяването на редник Босев" се включиха под строй всички знайни и незнайни сайтове на олигарха. Клеветата бе издигната в култ. А клеветящият репортер бе потупан куражлийски по рамото, за да се знае, че

всички от кръга „Капитал“ поощряват

тази практика, освен че я практикуват.

Казусът с „Телеграф“ е нещо съвсем различно. Всеки в държавата може да стане потърпевш от такова безумие. Днес прокурорът Х закрива вестник, неудобен на задкулисието. Утре може да посегне на бизнес конкурент на някой олигарх. Слугуването на частни интереси и настроения е опасен прецедент с непредвидими последствия. И загрижените за „бизнес климата“ олигарси знаят много добре какво означава това. Знаят го и репортерите, върху които се изсипва рога на изобилието от опорни точки. Може би затова отначало в „Дневник“ проявиха наченки на трезва мисъл и се опитаха да отразят случая с „Телеграф“ безпристрастно. В отношението им настъпи остра промяна, когато олигархът им издател се намеси.

Прави впечатление

добрата координация в изданията на

храненика на Костов, овъргалял се в пари

и богатство в мътните години на бандитската приватизация. Почти по едно и също време в „Капитал“ и „Дневник“ получиха идентични задания. И докато голямата бухалка на олигарха разсъждаваше върху темата „Цялата държава на колене пред Пеевски“, малката бухалчица „Дневник“ развиваше темата „Цялото прокурорско войнство спасява медия на Пеевски”. Бегъл анализ на разработките показва кой от кого е преписвал. Както и чии опорни точки са спазвани.

Рубриката „Едно наум“ на „Дневник“ може преспокойно да бъде прекръстена на „Виж кой (олигарх) говори“. Тя е лична територия на издателя Прокопиев, в която той разпорежда на подчинените си върху какво да се трудят. В резултат на това нерядко там се появяват измъчени и изнасилени тези с противоречащи си аргументи. Точно като в цитирания случай. Не е лесно на черното да се каже бяло. Но репортерите на Прокопиев са претръпнали. И вадят от десет кладенеца вода, за да обяснят, че закриването на „Телеграф“ е действие, което касае единствено конкурентната медия. Инструкцията „Бой по врага“ е спазена, издателят олигарх е доволен.

Човек на честта, за какъвто обича да се представя Прокопиев, не би ликувал толкова от прокурорското своеволие. Най-малкото,

за да не го заподозрат, че

поръчката идва от него.

Това обаче е толкова характерно за манталитета на издателя олигарх, който открай време тълкува правото така, както му изнася. И това частнособственическо чувство върху Темида съвсем очевидно е прехвърлено и върху журналистите, които обличат опорните му точки в изречения. Новите дрехи на опорните точки са камуфлаж. Под тях олигархът е гол и срамотиите му се виждат и с невъоръжено око. Защото казусът с „Телеграф“ е безпрецедентна атака на прокуратурата. Опит за саморазправа с медия, която в годините е извоювала водещото място сред всички печатни издания. Медия, която не се влияе от прищявките на един олигарх. Медия, която не обслужва частните интереси на задкулисните играчи и не изпълнява поръчки. Всичко това е привилегия на кръга „Капитал“ и присъдружните му издания. Затова

всички вкупом ръкопляскат на

прокурорския произвол

и се радват на съдбата на „Телеграф“, дълбоко убедени, че на тях самите това не може да им се случи. Защо ли?

Чест(на) Прокопиевска дума, олигархът би се заклел, че няма нищо общо с това. Ние обаче имаме едно наум. Защото клетвата на един безчестен олигарх, който неприкрито кадрува в съдебната власт, привиква на спявки съдии и прокурори и обсъжда на „АРГО“ завери политическата кариера на отличили се магистрати, няма никаква стойност. За него Темида е наложница, която трябва да обслужва капризите му всеки ден и час. Иначе ще я превъзпита с медиите си бухалки.

В същото време няма случай досега, в който действия на прокуратурата срещу олигарха издател да не бъдат представяни като тотална репресия. Винаги има някоя публикация, за която това голословно твърдение да се закопчае. Обикновено това е „истина“, съшита с бели конци. Как би реагирал издателят олигарх, ако някой произволен прокурор от СРП, примерно Тодор Тодоров, излезе с решение да закрие „Капитал“? Медии бухалки, стройте се, пребройте се. И чакайте указания.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Последният влак на „Капитал“ и Пеевски

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.

Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Това беше припевът от детска песничка – игра, в която всички се нареждат с ръце на кръста един зад друг и потеглят с пътническия влак. Ето така - като дечурлига, са се наредили в редичка по въображаемите релси на корупцията подопечните на олигарха „Прокопиев“, за да изпуфкат и изпафкат редакционния си коментар в последния брой на „Капитал“.