Британският Бежанец: Черно море, много е добре

Британският Бежанец: Черно море, много е добре

Hello palls,

Пак е четвъртък и here I go again. Дето са казали старите хора редовен съм като британски турист на Български плаж. Не се заблуждавайте, обаче от това, че се казвам Конан Дъфи и от британския ми акцент. Аз вече повече от година съм бъларин по паспорт и по душа и като такъв предпочитам да ходя в Гърция на море. Despite that fact, миналият weekend направихме кратък trip до българските плажове. Както казва моята съпруга Добромира „да видим моренце за последно“. I’ve mentioned before, че Додо е бременна и неясно защо всички около нас постоянно ни облъчват как всичко ще се промени кардинално след като бебето се появи, и как свободата ще изчезне за миг, и повече никога няма да можем да си правим каквото си искаме. Very supportive, mate! Поради тази причина напоследък все правим някакви неща „за последно“ и се прощаваме с нормалния живот, however се чудя как плажовете и горите са пълни със семейства с деца и където и да отидем на пътешествие е напълно нормална гледка да видим някоя двойка с бебе да се забавлява както нас и не дава никакви признаци, че животът на младите родители едва ли не е приключил и се е превърнал в безкрайна робия на наследника им.

Whatever, не искам да си развалям драматичното очакване, neither това на Додо и затова с леко извратено удоволствие правя доста неща „за последно“. Тази семдица пък Додо влиза в 9-ия месец и for that reason вече не е препоръчително да пътува. That’s why решихме миналия weekend да посетим „за последно“ морето при това любимият на Додо град Созопол.

I’m not quite sure защо Додо толкова обожава Созопол. Градчето наистина е прекрасно и има феноменална история, но след първия път, когато посетих тукашните курорти пълни с кожени палта по сергиите, пияни руснаци, още по-пияни британци, таратор за 6 лева и претъпкани плажове с мъже с ланци и жени със силиконови импланти (and also фасове погребани в пясъка), се убедих, че не искам да си почивам по тези места. And as I already said more than once, хубавото на това да си британец в чужда държава е, че там няма много други британци. А по Българското Черноморие definitely моите луничави сънародници са повече от българите.

Обаче как да откажеш на бременна жена! Още повече, когато това е Додо!! Макар че като се замисля аз не бях в състояние да й противореча и преди това, но това е друга тема. Освен това този Outbreak заради COVID-19, който ни държа lock down почти през цялата пролет толкова беше изострил апетита ми за пътешествия, че лесно бих се съгласил дори да отида на гмуркане във Варненското езеро. Там както знаете в момента се наблюдава глобален феномен – можеш да видиш човешките екскременти плуващи във водата дори от Космоса. Както се пошегува един мой neighbor, извънземните сигурно ще си помислят, че Дельо Хайдутин е излязъл в Космоса, за да подиша чист въздух.

Ние, обаче дишахме чист морски въздух в Созопол. Времето беше прекрасно, макар и леко ветровито. Древният морски пристанищен град ни посрещна с топло Слънце и спокойно чисто море. Както и със заключени квартири. Оказа се, че е малко трудно да си намериш къде да нощуваш в Созопол, тъй като както казаха няколко от хазяйките на квартири в Стария град, „много са високи изискванията, за хигиена заради коронавируса, а нас още малко ни е страх да посрещаме гости“. I don’t get it. Ако те е страх от зараза, защо не ти харесва да чистиш редовно и да дезинфекцираш. But enough about that, намерихме си прекрасен apartment с amazing view към морето и след кратка почивка решихме да се разходим из града. Well, that wasn’t very satisfying, защото почти всички магазини и заведения бяха затворени.

Actually that’s not so bad, защото пък бях пощаден от омразните ми кожени палта, които заливат магазините по курортните градчета. Seriously mate, защо навсякъде по Черноморието frequently се продават кожени палта? Това ли е първото, от което се нуждаят туристите, преди да отидат на плаж? Не знам, ако някой по-информиран чете тези редове, нека please да ми напише причината.

Значи това с кожените палата го преглъщам, но липсата на цаца в ресторантите е живо престъпление. Едн сервитьорка ми обясни, че всички ресторанти по крайбрежната алея до пристанището се били договорили да не продават цаца. От нея се печело прекалено малко, а пък приготвянето й било трудоемко. I tough, че го казва само, за да не си тръгнем оттам и да седнем в друг ресторант (не че имаше особено голям избор), но as a matter of fact в нито едно от другите заведения не предлагаха цаца. За сметка на това имаше Бургаско пиво, а моята измъчена от шофирането британска душа си мечтаеше да поплува в океан от въпросната бира. Well, направих необходимото, за да й осигуря този комфорт. Естествено тялото ми не можеше да се надява на подобна екстра, тъй като времето наистина не ставаше за плаж, но и ние не очаквахме друго. Разходките по брега с навити крачоли и обувки в ръка, обаче бяха незаменими. Още повече, че въпреки багерите копаещи пясъка, плажовете бяха extremely peaceful and romantic. Въздържахме се от селфита на Паликари, както и на къмпинг „Градина“, който още беше в подготвителна фаза за сезона и ремонтите течаха.

Very important achievement на това пътуване беше и че успях да си набавя още един печат за книжката ми от 100-те национални туристически обекта. Unfortunately музеят в Созопол още не приемаше посетители, а той определено има какво да покаже на туристите. Созопол е най-старият град по Българското Черноморие и един от най-старите в България at all. Създаден е преди 7 хиляди години като една от първите гръцки колонии. Казвал се е Аполония по името на древногръцкия бог на изкуствата и покровител на изселниците. Actually през по-голямата част от историята си Созопол е бил гръцки или под Greek influence. В по-новата история това дори е било причина за сериозни конфликти между гърци и българи, но доколкото съм запознат с тукашаната история караниците между съседите са нещо usual на Балканите. В Созопол има сериозни културни артефакти от Античността, християнски забележителности от Средновековието и прекрасни културни паметници от Възраждането. Много от намерените тук артефакти красят Националния исторически музей, а също и други музеи по света в това число и Лувъра.

In other words, there is everything в Созопол. А миналата седмица по брега имаше дори и корморани.

Ако не живееш край морето постоянно е доста трудно да срещнеш корморан, mate. Особено на такива оживени плажове като созополските. За разлика от чайките кормораните никак не се кефят на хората и освен това предпочитат да живеят край реките, а на море идват само през зимата, тъй като е по-топло и most important водата (от която си набавят риба) не замръзва. На всичкото отгоре Малкия корморан е застрашен вид в България и по принцип е трудно да се види където и да е, не само на бара на „Малката Текила“, където however винаги можеш да срещнеш доста странни птици.

А кормораните никак не са глупави, mate. Знаят, че на Черно море е много хубаво, но също така са схванали, че през лятото, когато се напълни с хора става гадно. Затова и се наслаждават на тези прекрасни брегове само през студените сезони. So, do I.

Затова и нямам търпение да мине лятото и отново да посетя прекрасните български плажове.

PS.
На юг от Созопол не ходихме, затова и разбрах за строежите по Шофьорски плаж, когато се върнах в София. Какво мисля по тази тема можете да видите на Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.