Черният четвъртък ( за мьекането и как да стигнеш жив до гробището)

Черният четвъртък ( за мьекането и как да стигнеш жив до гробището)

Привет, братя и сестри, обитатели на градския транспорт! Две седмици има до черния петък, а тези две думи вече звучат като парола за пещерата на Аладин. Сега ще ви кажа една тайна. Аз Пантелей Пътник, като един реформатор на коледните традиции измислих как да елиминирам частта с безрасъдното харчене за подаръци. Добре де, няма как да се мине без нещо под елхата, но с иновацията си го минимализирах до символични размери.

Обявих, че денят за пазаруване не е петък, а четвъртък. Понеже в молове и магазини се приготвят за атаката на обезумелите тълпи, четвъртъкът е време предстартова треска – продавачите те зарязват като забравена тиква на полето. Често и рафтовете са полупразни, защото трябва да се пренаредят за якия шопинг. Ако още не схващате, идеята се основава на очакването. На това, братя и сестри се крепи цялата ни държава, да не кажа целия ни свят. Все нещо чакаме и като не стане, си викаме – не било писано. Аз така и роднините си научих, да почакат за подаръците, пък като не е нещо голямо, да се задоволят и с по-малкото. По този начин съм свела подаръчните торбички до размери 20 на 20 (сантиметра, да е ясно). Чорапи за бившия и ръкавици за децата (да уточним, че те са две по 30 на възраст).

Като стана дума за магазини, да ви разкажа, как се възмутиха две кокони на shop floor-а в един марков магазин (никога нямаше да знам как й викат на залата със закачалките, ако част от родата не работеше в такъв магазин за дрехи, ама те и на склададжията викат operation specialist). „Имате ли от палтата с косъм“, питат фръцлите. „Сига ши провиря“, казва момичето с любезна усмивка и отива в склада. Хихи, кикотят се дамите: „Виж я само как мьека“. Сега ще ви кажа аз на вас, уважаеми твърдоговорници – мек или твърд говорът трябва да е правилен. Защото в много случаи в западните говори, ударението не се слага на правилното място и не по правилата се втвърдяват някои съгласни, което със сигурност не е белег на академичен правоговор. Лично аз един Пантелей Пътник, който се вози в рейс освен в града и на извънградско, в посока east coast - west coast (по магистрала „Хемус“, която е цяла само в мечтите на премиера) в момента, в който ми замирише на море смекчавам генерално и гласни, и съгласни, че даже и заменям „т“ с „ч“. Това го правят всички на североизток и югоизток, а пък на запад си се втвърдяват още повече, като си отидат по родните места.

Макар, че не мога да отрека, че втвърдяването на говори върви заедно с настъпването на демокрацията. Каквото се случваше си беше основно в столицата (да ви кажа честно, в прованса беше нещо като, „когато гръм удари, как ехото заглъхва“). В София е и митингът на 18 ноември. Обявата за него била „Да станем граждани, вместо трудещи се”. С цялото ми уважение към онзи непредумишлен възторг и ентусиазъм, сега си мисля: ей, братя и сестри, май сме я докарали до състояние да се търсят трудещи се, а граждани колкото щеш на жълтите павета (и аз ходих два пъти). И ако питате мен, Пантелей Пътник – експерт по трамвайна социология, като сме всички от село си членуваме в селската десница (разбира се, че има и селска левица, обаче тя понамаля по физиологични причини).

Като споменах демографското намаление, та се сетих, как вчера се транспортирах до гробището (по работа, де, Слава Богу още не са ме подкарали с краката напред). Значи качвам се в едно такси и жертвам едни 10 лева (и сърцето ме свива, защото имам карта за цялата градска мрежа), за да стигна по-бързо. Таксиджията си лепва телефона на ухото и почва безкраен разговор, очевидно с жена. „Стига, деее, не се цупи“, мърка като току що нахранен котарак шофьорът. Онази отсреща обаче продължава да дудне, а нашият да отбива. Мисля си, сега ще му кажа – господине, не стига, че си в нарушение, ами и ще ме разбиеш някъде, а пък искам някак да стигна жива до гробището. После си помислих: какъв господин е този и си замълчах, защото не можах да измисля по-адекватно обръщение. Междувременно стигнахме до портала на мястото за вечен покой, така му казват, и слязох. Жива.

И да ви кажа, до Бакърена фабрика няма никакъв удобен транспорт. Един 83 и още един автобус, май беше 101. А до трамвая и мотрото ще трамбовате поне десет минути. Ама, поне сме живи и здрави! Амин!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.