С пари, откраднати от джоба на всички нас, си осигуряват медийна трибуна в чужбина, за да чернят и страната, и враговете си, олигарсите Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев и създателят им – политинженерът Иван Костов.

Практиката е стара, но поредният й пик беше през последната седмица, когато почти едновременно в различни звена на Фабриката на фалшиви новини се появиха редица откровено клеветнически материали. А перлата в короната на медийната атака дойде по линия на любимите задгранични трибуни за разпръскване на манипулации на олигархията - „Шпигел“.

Общото кратно между тези статии е, че всички те са пълни с фалшификации и пропагандни тези, както и че до една са насочени срещу един човек, враг №1 на задкулисието у нас – депутата от ДПС и наш издател Делян Пеевски. А той отдавна се е превърнал в основен опонент на олигархичните кръгове по две много прости причини – медиите от неговата издателска група сме сред малкото, които се осмеляваме да разследваме аферите на задкулисните босове – до един подсъдими. А като народен представител

самият Пеевски е вносител на редица законопроекти,

които да пресекат веднъж завинаги ограбването на държавата и нейните граждани от подобни политикономически организирани престъпни групи. Затова позивната „атакувайте Пеевски“ отдавна се е превърнала в основно кредо както за самите олигарси, така и за креатурите им във фабриката им за медийни манипулации.

Целта на щурма обаче не е просто да се окаля името на народния представител, като му се изгради имидж на основно зло у нас, че дори и в ЕС, но и да се прокарат внушенията, че единствените, които могат да изметат злото от държавата са именно самите олигарси.

Затова последните са развързали широките кесии, пълни със заграбени от джобовете на всички ни милиарди, за да стимулират родни и задгранични пера, които хем да им нарисуват така желаните портрети на светци с медийни ореоли (самият Цветан Василев има богат опит в подобни нагли прояви, като дори стигна до богохулството да изографиса образа си в манастир както ктитор на светата обител – б.а.), хем да очернят хората, пречещи им отново да започнат да крадат от държавата. Основната задача на „творците“ на заплата да обрисуват менторите си като контрапункт на Пеевски понякога ражда дори трагикомични резултати. Като въпросната статия в „Шпигел“, в която Иво Прокопиев е основен говорител и е изкаран „добрият олигарх“, който видите ли бил борец срещу „злото у нас“. Доколко е възможно да има добър олигарх, е тема на размисъл, която оставяме на вас, но само ще направим препратка към българския тълковен речник. Той ясно обяснява, че думата има негативно звучене, защото

„парите на олигарсите са незаконно придобити“.

Последното важи с пълна сила както за Прокопиев (поръчал изографисването си като „добър олигарх“ в „Шпигел“ - б.а.), така и за авера му Цветан Василев. Двамата не само са клиенти на Темида, но и имането им е запорирано именно заради престъпния му произход. Това е и причината задкулисните играчи отчаяно да се опитват да замажат разобличените си физиономии на олигарси и да лепнат това определение на друг.
Как се случва това преобразяване обаче? На пръв поглед хаотичното разпръскване на медийни манипулации е част от стройно изграден схема за облъчване на обществото и държането му под контрола на задкулисието. Част от идеята на тази пропагандна машина е да се задействат „спящи клетки“, пишещи за иначе смятани за авторитетни чуждестранни издания, които да пробутат тезите на задкулисието като чиста монета. Целта е въпросните тези да бъдат изкарани меродавни за европейските граждани, експерти и дори институции, за да може след това изданията на същите тези олигарси да ги препечатат и представят за клеймо върху цялата държавата. Обичайно въпросните „пера“ са фрийленсъри, или международни редактори, с които изданията от „Икономедия“ и останалите медии от създадената от Прокопиев и сие манифактура за клевети са си били взаимоизгодни през годините. Така например единият от авторите на статията в „Шпигел“ е работил с варненския кореспондент на „Икономедиа“ по материал за февруарските протести в началото на 2013 г. Както всички добре знаем, те бяха срещу трите енергийни дружества монополисти, но в статията няма и дума за тях. В това число и за ортаците на издателя на „Икономедиа“ Прокопиев от EVN. По същото време самите издания започнаха антиправителствена кампания в опит да защитят енергийните монополисти по опорки, спуснати им от разградския бос, които лъснаха в медиите. Така че фактът, че дружеството липсва в статията, е съвсем обясним. Ясно е и доколко може да се разчита на обективност от страна на автора й. Впрочем важен детайл е, че любовта на Прокопиев към EVN далеч не е безплатна – в момента той е сред подсъдимите по аферата EVN за ужилването на хазната при продажбата на миноритарния дял на държавата в дружеството.

Как става финансирането на поръчковите статии?

Схемата също не е кой знае колко сложна, но пък лъсва в цялата си прелест от иска на Комисията за противодействия на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с който звеното настоя да бъдат конфискувани близо 200 млн. лева от имането на Прокопиев, тъй като е било закупено с черни (мръсни) пари. От въпросния иск, получен от Агенция Монитор по Закона за достъп до обществена информация, например става ясно, че в периода 2008-2009 г. разградският бос е разрешил под формата на дарения за НПО сектора общо 610 000 лева. Парите са дадени на два транша – от по половин милион и 110 000 лева, а бенефициент на едната сума е фондация „Граждански медии“, която както може да се очаква, е свързана с обкръжението му и по-специално с любимото „българско чедо“ на милиардера спекулант Джордж Сорос – Иван Кръстев. Съучредител на фондацията е половинката на Кръстев – Десислава Гаврилова-Кръстева, която е и връзката между Прокопиев и друг виден костовистки медиен проект - „Медиапул“. Управляващ редактор на сайта е Ясен Бояджиев, който е и основно перо на българската секция на „Дойче веле“. Тук е моментът да споменем, че именно „Дойче веле“ препечата със скоростта на светлината и разпръсна в България вече споменатата статия от „Шпигел“. От КПКОНПИ са категорични, че парите, с които въпросното НПО „Граждански медии“ е било спонсорирано от Прокопиев, са с незаконен произход и именно затова трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Или простичко казано схемата изкарва наяве как Прокопиев е крал от всички ни като граждани на държавата, а след това е използвал част от отмъкнатото,

за да си купува НПО и медиен комфорт у нас и в чужбина

и да може да клевети пак всички ни като граждани на държавата. Въпросната сума далеч не представлява единствените грантове, усвоявани от НПО-тата и медиите от обкръжението му, които през годините са се облажвали и от пари от еврофондове и обществени поръчки. Само за периода 2007-2015 г. например по линия на ЗОП „Икономедиа“ е глътнала над четвърт милион лева, а по линия на ЕС – над 50 бона за развитие на професионализма в медиите. Звучи като оксиморон, нали?

За разлика от тях изданията от медийната ни група - „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и Агенция Монитор, никога не сме нито търсили, нито получавали финансиране по линия на еврофондовете или обществените поръчки. За сметка на това професионализмът ни е доказан, а всичките ни разследвания – подплатени с факти, документи и доказателства черно на бяло. Точно затова ни мразят. Но ние ще продължим да изкарваме наяве аферите на Прокопиев и другарите му олигарси въпреки всичките им атаки.


Сайт от фантоми

В ролята на втори глас на Прокопиев в статията на „Шпигел“ се изявява журналист, станал известен с навика да представя за следствие от разследванията си дори любовните си неволи - Димитър Стоянов. Въпросните неволи впрочем споменава и в статията за немското издание като доказателство, че е репресиран. Извън лиричното отклонение, Стоянов се представя както пред нашето общество, така и пред чуждите журналисти като перо на сайта за мокри поръчки „Бивол“. Справките в регистрите на страната и във финансовите отчети на сайта от 2009 г. досега обаче показват, че т.нар. интернет портал за разследваща журналистика не е давал и стотинка за възнаграждение на журналисти. Не са отчетени и дарения макар легендата, лансирана от издателя на „Бивол“ Асен Йорданов и уличения във Франция за живот на гърба на държавата Атанас Чобанов, е, че се издържат от волни пожертвувания. В същото време сайтът декларира над 210 000 лева общ приход за периода до 2017 г. от продажба на услуги. Какви са тези услуги дори не е нужно да гадаем. Достатъчно е да припомним разследванията ни за рекета над кметове по морето, упражняван от онлайн изданието. Шокиращите несъответствия в цифрите правят от „Бивол“ идеален пример за фантомна журналистика, работеща по поръчка, но досега нито едно от изданията на олигарсите Иво Прокопиев, Цветан Василев и Огнян Донев, нито задграничните им приятели не са се поинтересували от странното финансово битие на медията. За сметка на това приемат за чиста монета легендите, разправяни от самия Стоянов, че работел, без да му се плаща и се издържал от стипендия. Как се живее само от стипендия, камо ли пък работи, може да каже всеки първокурсник. Отговорът е – чрез спонсори.

Братя по офшорки

Доказано правило е, че там, където има мръсни пари, има и офшорки. Така че едва ли за някого ще е изненада, че и издателят на „Икономедиа“, и издателят на „Бивол“ са си направили тайни касички, през които да минават потоците. Искът на КПКОНПИ показва, че с парите, завлечени от Прокопиев през годините, разградският бос се е разпрострял в над дузина държави по света, половината от тях известни като данъчен рай. Така например на екзотичния остров Ман, известен с реномето на държава, пазеща зорко тайните на клиентите си, Прокопиев е създал и притежавал не една, а три офшорки. В Сингапур е свързан с една, в Люксембург с 3, а в Кипър, който доскоро също не предоставяше никаква информация за крайните собственици на фирми, е имал цели 9. Тук е моментът да припомним, че веднага, след като КПКОНПИ наложи запора върху имането му, Прокопиев свика пресконференция, на която заяви, че нямал 4 офшорки в Кипър. Е, от иска става видно, че е бил прав – не са четири, а девет! Част от тях обаче закрил веднага след като стартирала проверката на имуществото му.

Също толкова забавно е и положението при сайта „Бивол“, чийто издател Асен Йорданов се явява пълномощник и до ден днешен на офшорката, държаща пиар фирмата на половинката му Алберта Алкалай „Имидж едвъртайзинг“. Според документите в Търговския регистър дружеството за лъскане на имидж е 100% собственост на „Айдиас фор янг имидж“, водещо се регистрирано в САЩ, окръг Колумбия. По-детайлното преглеждане на материалите обаче показва, че всъщност фирмата дори не упражнява търговска дейност в САЩ – в графата „адрес на основния изпълнителен офис“ е записана изключително популярна сред бизнесмените със съмнителни контакти и капитали офшорна зона – Белиз.

Не само по семейна линия, но и по линия на финансирането „Бивол“ и „Имидж едвъртайзинг“ са свързани като сиамски близнаци, а собствениците им Асен и Алберта използват двете фирми на принципа на моркова и тоягата. Чрез пиар дружеството предлагат пиар услуги на мишените си – най-често кметове, но и фирми. А когато те откажат, се намесва тоягата - „Бивол“, която започва да ги очерня с поръчкови статии. Доколко са свързани, лъсва и от регистрите, като по партидата на „Имидж едвъртайзинг“ фигурира искане на Алберта за вписване на промени в „Бивол“. Логично Агенцията по вписванията отказала да регистрира искането, като припомнила на Алкалай, че документът не е за тази партида.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Увеличават кофите за разделно събиране на боклука в София

Столичната община иска да увеличи кофите за разделно събиране на боклука. Това ще се случи след въвеждане на нови изисквания в договорите на общината с организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ООООп).

Черпим опит от Виена за гореното на боклука

Експерти от Виена консултират София в работата по изграждане на инсталацията за производство на топло и електроенергия от РДФ гориво. Това стана ясно след поредната среща на кмета на София Йорданка Фандъкова с виенския й колега Михаел Людвиг.