Черешата скача пет пъти от дървото до сергията

Черешата скача пет пъти от дървото до сергията

Цената на кюстендилската череша скача пет пъти от дървото до сергията.

Изкупните цени в последните години са без промяна и се движат около лев за килограм. А на пазара плодовете се продават по пет лева за кило, установи проверка на „Телеграф“.

Тази година се очаква реколтата да е по-слаба, каза зам.-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доц. д-р Димитър Сотиров.

За съжаление въпреки хубавия цъфтеж по дърветата лошите метеорологични условия са довели до по-слаб завръз. Негативно влияние е оказала и липсата на опрашване, тъй като драстично е намалял броят на пчелите в региона.

Има някои сортове череши, при които липсва завръз

тъй като всичко зависи от това кога са цъфтели. Поради този факт и по-студената пролет очакванията ни са реколтата да бъде под средното ниво“, прогнозира преди старта на черешовата кампания в региона доц. Сотиров. По данни от Института по земеделие овощните насаждения с череши в област Кюстендил са 17 000 декара, което нарежда региона на 4-то място в страната.

Очакваните градушки на територията на област Кюстендил са сред основните проблеми в този момент за черешопроизводителите. За разлика от сланите обаче, когато хората палеха слама, за да предпазят дърветата, от градушките спасение няма. Малцина остават производителите, които застраховат реколтата си, заради неуредици със застрахователите. „Аз съм малко скептичен към застраховането. Когато се случи застрахователно събитие, а това и ние го изпитахме в института, застрахователните компании по всякакъв начин се измъкват и не признават щета. Когато трябва да се застрахова, ухажват производителите, но дойде ли момент за плащане, е ходене по мъките. И в момента се води дело с един производител от Пернишко. През миналата година на 23-24 април падна слана и порази цветовете и младите завръзи на овощната му градина. Тогава застрахователят изобщо не отиде на място и не отрази събитието. Парадоксално е, че при градушка условието за признаване на щета е да няма нито един плод на дървото. Застрахователите не се интересуват обаче дали са увредени плодовете и дали стават за нещо. През 2018 година имахме такъв случай с ябълки, по които имаше по 10-15 удара от градушка. Тогава те ни казаха, че не застраховат качество, а количество, тоест всичко да е съборено на земята“, обясни още зам.-директорът на Института по земеделие.

Той е категоричен, че именно оттам идва демотивацията сред фермерите и те

отказват да застраховат продукцията си

срещу природни бедствия.

Последните поражения от градушка са били на фермер от района на Пещера, който е търсил съдействие от Института по земеделие в Кюстендил. Експертите съветват в такива случаи да се прибегне към спасяване на дърветата. „Необходимо е да се предприемат моментално пръскания, но това на първо време зависи от фазата на узряване на черешата. Ако плодовете вече са зазрели, не е желателно да се пръска, а ако все още са зелени, се прилага пръскане, за да се запечатат раните. След градушка, има ли поражения по растенията, се развиват болести. Да се надяваме и да пожелаем на хората обаче всичко това да не се случва“, коментира доц. Сотиров.

През последните години

изкупната цена на черешите остава постоянна

За преработка килограм череши се изкупуват между 80 ст. и 1,20 лв., а за прясна консумация при необходимия размер цената е 1,50- 1,80 лв./кг. „В цялата страна се направиха много нови градини, получава се свръхпроизводство на череша, а колегите, които изкупуват черешите за преработка, имат определени квоти. За да продадеш на някой череша, нали и той трябва да има на кой да я пласира. Според мен се очаква трудна година за реализация. Що се отнася до прясната консумация, при липсата на туристи по Черноморието и курортите, които са един от основните купувачи за Кюстендилския регион, също очакваме трудности. Преди 4-5 години идваха доста румънци, които купуваха не малки количества. Само за пример мога да ви посоча, че през миналата година ги нямаше, просто те не дойдоха. Работната ръка е скъпа, препаратите, торовете, а накрая ти остава печалба от 10-15 ст., която при този обем от работа е нищожна“, обясни и земеделският производител от Кюстендил Валери Йовев. Той обработва между 50 и 70 декара череша в различни села на територията на Кюстендилско, една част от тях са в момент на развитие, а други са плододаващи.

Криза за работна ръка


При очакваната по-слаба реколта черешопроизводителите ще бъдат поставени и пред друг проблем – работната ръка. Тя винаги не е достигала в разгара на кампанията и се налага наемането на берачи от други области. „За съжаление в Кюстендил добрите берачи са твърде малко и всяка година намалява техният брой“, каза доц. Димитър Сотиров. На местно ниво се намират между 15-20%.

„По-голямата част от колегите се справят с външни берачи, тоест хора, които идват от други региони, визирам Вършец, Берковица и други градове. Всеки наема няколко семейства, осигурява им условия, подходящи за живот, и така се справяме. Друг е въпросът и за надницата, която искат да им заплащаме. При един лев изкупна цена, като платиш 50 ст. на килограм набран плод, може да си представите какво остава, а в тази сума влизат и пръскания, препарати, торове“, заяви и земеделският производител Валери Йовев.

Жандармерия пази масивите


Като добра практика Валери Йовев определи опазването на реколтата в региона, като през изминалите години не е имало регистрирани кражби. Благодарение на добрата организация от страна на Община Кюстендил и местната полиция кражбите са сведени до минимум. По традиция в разгара на кампанията, която започва от средата на юни и приключва през юли, в охраната на черешовите масиви в Кюстендилско се включват и силите на жандармерията. През последните години и Инспекцията по труда следи стриктно и за наличието на т.нар. ежедневни трудови договори с берачите, което допълнително предотвратява влизането на крадци в черешовите градини.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.