“Ти знаеш ли, че аз още получавам буркани по автобуса?“, пита ме Люси Дяковска а от слънцето в гласа й затварям едното си око.“На Бъдни вечер 2018-та бях на гарата и си прибрах храната най-прилежно. Бях решила да репетирам сама двата празнични дни за Коледния концерт със Софийска филхармония и за това не можах да се прибера в Плевен.“, обяснява тя. Крачим заедно към училището по изкуствата „Панайот Пипков“ в родния ни град. С Люси сме съседи в митологичния квартал „Сторгозия“ и въпреки възрастовата разлика от десетина години помежду ни намираме изключително добри общи познати, предимно от брейк денс сцената.

Хващам я в промеждутъка на репетиции между два проекта – „Мария от Буенос Айрес“ с Пловдивската опера и спектакъл в Германия, чиято премиера предстои. Ще влезе „В час по интелектуална собственост“ в училището, което аз простичко продължавам да наричам „Музикалното“, но което днес шлайфа таланти и в областта на изобразителното изкуство и народните танци. В основната на образователният проект на Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) е музикалния продуцент Станислава Армутлиева, с който Люси си прилича по къдрици, огнен темперамент и любов към менторството. И двете, оказва се, влизаме за пръв път в „Панайот Пипков“. Това не пречи на директора Жечка Димитрова и усмихнатия й екип да посрещне Люси като свое дете, със сърцата прегръдка и светкавична реплика за майка й, която е сред скандлните като талант и поведение възпитаници на училището през соца.

Историята на семейството ми е тясно свързана с това място, майка ми и сестра й са завършили тук, а дядо ми Иван Вълев е бил преподавател.

казва ми Люси, докато вървим към обновената концертна зала. Зад лафката изскачат десетина малчугана с молба за селфи и автограф. Следващите 90 минути превръщат ранния следобед на един октомврийски четвъртък в истински празник, в центъра на който са Саня с тежката си артилерия от знания и опит като защитник на авторските права, и лавиращата между статуста си на европейска звезда и момичето от квартала Люси. Какво сподели тя по темата и какво й предстои и от тук нататък - синтезирам основните й послания от първо лице.

Интелектуалната собственост е талантът на един артист

Много ми допадна идеята да за разговор с децата за стойността на всичко, което създават с ума си. Те са бъдещи творци и за тях е супер важно да са в час с правата си. защото така увеличават шансовете си да превърнат образованието си в достойна професия, а не в хоби. Възпитанието на респект към интелектуалната собственост в България е супер сложна задача и адски дълъг процес, като промяната първо започва да се случва в главите на хората, а на финала думата има държавата със своето законотворчество. Интелектуалната собственост не е часовник, не е позлатена лъжица, не можеш да я пипнеш и поради тази причина хората масово не смятат за нужно да плащат за песен,за филм, за снимка. Интелектуалната собственост е талантът на всеки един артист. Мисля, че със срещата ни в „Панайот Пипков“ сме събудили поне малко любопитството на децата към авторските права и колко важно е да се държат за тях, ако искат някой ден да превърнат мечтата си в кариера.

Никой няма право да използва тяхно произведение без да иска разрешение, а то обикновно струва. Ще ви дам пример за морално право – с No Angels искахме да направим кавър на There Must Be An Angel на Eurythmix. Дейв Стюърт и Ани Ленъкс ни дадоха изрична схема, по която да се случи записа, в противен случай преговорите приключваха на момента. Като автори те не рарзешаваха никакви импровизации върху мелодията.

Купува си обувките на Spice Girls с първата заплата в Германия

Мюзикълът за мен е може би най-комплексното сценично изкуство. Там се изисква не само добра двигателна техника, но и много добри актьорски качества, както и глас, който да пасва на характера. Заминавайки за Германия много бързо станах професионална танцьорка, защото мечтаех един ден да получа роля в „Котките“. Танцувах от 6 до 8 часа на ден с една единствена мисъл „Боже, какво ли няма да дам, за да бъда част от тази продукция“ и през 2002 г станах. Получих ролята в музикалния театър в Щутгарт, пред който преди това раздавах брошури, за да се издържам. С първата заплата си купих малко дрехи и обувки „Бъфало“ – виждали сте ги във видеото към Wanna Be на Spice Girls, с голямата платформа, бяха супер нашумели.

Животът ми и сега тече в тази посока, поделен в 80 на 20 между Германия и България, с тази разлика, че в Германия ходя основно по работа. Имам един проект с Пловдивска опера, едно произведение на Пиацола и Ферер – „Мария от Буенос Айрес“, в което играя главната роля. Паралелно с това продуцирам няколко големи концертни проекти, стоя зад тях като музикален директор и организатор, което ми дава възможност да поставя на сцена концерти, каквито у нас почти никога не се правят.

С кафенета не се занимавам вече. Гастрономията е пак вид изксутво, на което ако не се отадеш, много трудно може да ти се получи. Същото е и с дизайна на мебели. Преди си имах ателие, но сега от време на време правя някакви проекти само като консултант.

За дядо с любов

Има един човек, който е нещо повече от запазена марка за Плевен, той е дал много на културата на града, и това е дядо ми Иван Вълев. На него е кръстен Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци, прочул се чак до Америка. Иван Вълев е един от големите фолклорни композитори на България, творил наред с Вили Казасян и проф. Николай Кауфман. Отделил е над 30 години от живота си управлението на този ансамбъл, виждала съм го как вдига ръка и 30 жени на сцената пред него издават извънземен звук. Всичко, което съм аз днес като знания, го дължа на дядо ми – гледала съм го как стои в 5 сутринта на пианото и разписва аранжименти на песни.


Денят е прекрасен

Живея в центъра на стара София. Там е моето място, „Екзарх Йосиф“, старата баня, парка зад Двореца. Много обичам да ходим в гората около Камбаните, около НДК обичаме да скитаме с двете ми кучета. Все повече и повече преоткривам София с всичките й недостатъци и с цялата й красота, защото няма космополитен град, който да е съвършен. Прави ми впечатление, че София остава супер зелена и с по-малко бетон на фона на дурги европейски столици.

Един мой ден започва с кафе и разходка на кучетата, разбира се. След това сядам за час два на компютъра, поработваме малко. После излизаме на друга разходка, сядаме на да хапна някъде, кучетата ме гледат как ям. Следват няколко срещи, на които кучетата отново са с мен, аз съм ги внедрила изцяло в ежедневието си.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Веселка е вторият финалист във „Фермата“

След като се би геройски и показа изключителна сила, многодетната майка Веселка стана втората жена финалист във „Фермата“. Конярката от село Борима си извоюва правото да излезе на арената в последния сблъсък от шоуто, който ще се излъчи на живо на 14 декември.