К ато пантомима, но с диалог, като нямо кино, но с реплики – с нестандартна изразност завладява спектакълът „Мелодия“ по пиесата на ирландката Диъдри Кинахан, поставена в Нов театър – НДК, от Клара Армандова.
Като пантомима, но с диалог, като нямо кино, но с реплики – с нестандартна изразност завладява спектакълът „Мелодия“ по пиесата на ирландката Диъдри Кинахан, поставена в Нов театър – НДК, от Клара Армандова.
Известната актриса се завърна у нас след магистратура по режисура в Лийдс и почти 25 години работа на британска сцена.
Драматургията на „Мелодия“ е простичка и дори банална: двама неудачници, самотни мъж и жена, се запознават случайно в парка, събрани от пристрастията си към класическата музика и концертите на открито. За няколко срещи те успяват да преодолеят първоначалната си неловкост, лека-полека да се сближат, душите им да се докоснат, да стигнат до неочаквани разкрития един за друг и въпреки тяхната тежест – да се опитат да продължат заедно... Ако бе реализирана по стандартния начин, без фантазия, романтичната комедия с оскъдния си, макар и забавен диалог, едва ли би изненадала зрителите, а и сигурно би завършила бързо-бързо като семпла театрална миниатюра. Но режисьорката Армандова е изградила върху текстовата основа една почти непрекъсната хореографска партитура, много близка до театър на движението, в която експресивните жестове и мимика на младите актьори Никола Мутафов и Диана Костова предшестват словото и сякаш го пораждат. С телата и лицата си те „изиграват“ и свенливостта, и непохватността си в началото, и постепенното си отваряне един към друг за по-съкровено общуване. Цялата психология на плахото зараждане на любовта е там. Този „разкършен“, атрактивен стил не е непознат за българския зрител – виждал е подобно изпълнение в някои ранни работи на Камен Донев („Финале гранде“) или Съни Сънински например („Охранители“), но винаги е приятно да го аплодираме отново.
Актьорите в „Мелодия“, избрани след кастинг из цялата страна, се раздават – Никола Мутафов, „темерутът“ д-р Пенев от „Откраднат живот“, тук пее арии от италиански опери и канцонети, танцува до задъхване, смешен в своята мечешка грациозност, но истинското откритие за голяма част от публиката е очарователната Диана Костова („Революция Х“), чието хубаво лице непрекъснато е бойно поле за различни състояния и това се забелязва до последния ред. Когато думите са слаби, техните „редови граждани“ Уилям Кейн и Катлийн Хил – секретарка в агенция за специални услуги и компютърен спец, политат и се изразяват с танц и музика – подобно на героите на Лейди Гага и Брадли Купър в „Роди се звезда“. Само че краят тук се очертава добър: трудно е да намериш в кипящото житейско море сродна душа, но ако усетиш, че си успял, струва си да положиш усилия да я задържиш.
Премиерата на „Мелодия“ е на 11 март, а следващото представление – на 26-и. Музикалната картина също е дело на Клара Армандова, а за сценографията и костюмите се епогрижил Венелин Шурелов.
Клара Армандова е носителка на престижната награда за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург (1994). Има 45 постановки във Великобритания, 3 в САЩ, а след завръщането си у нас направи авторския спектакъл „Лъч“ по мотиви на Шекспир.
Монитор
