До края на април 2020 г. се очаква България да получи покана за т. нар. "чакалня" на Еврозоната. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в Министерски съвет.

През юли миналата година управляващите подадоха заявление за присъединяване към валутно курсовия механизъм (ERM ІІ). "Напредък е положителен по всички условия пред България. До края на ноември ще поканим Европейската комисия да извърши оценка доколко нефинансови ангажименти са постигнати", заяви министър Горанов.

Тристранката обсъди предложения от финансовото министерство държавен бюджет за следващата година. Работодателите го подкрепиха и определиха за балансиран, докато синдикалните организации се въздържаха и изразиха резерви по отношение на разходите. "Независимо от сгъстяващите се облаци над световната икономика сме умерени оптимисти, че следващата година ще успеем да запазим икономическия растеж над 3%", коментира Горанов.

Критики при планирането за догодина имаше заради липсата на буфери срещу забавянето на икономиката, които Горанов контрира с "предвиденото нулево бюджетно салдо, което при ограничена приходна база заради неблагополучия, ще даде възможност за финансиране на разходите". За стремежа към балансиран бюджет Горанов обясни, че това е буфер срещу неблагоприятното развитие на европейската, световната, оттам националната икономика, а и следва разбирането, че държавата трябва да харчи толкова, колкото събере.

Горанов добави още, че в прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията – около 2,1% годишно в сравнение с 2,5% за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола. Той обаче уточни, че вътрешните фактори за инфлацията се запазват.
Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, каза министърът.

Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор. Но работодателите се обединиха срещу вдигането на възнагражденията в публичния секторс 10 на сто, както и срещу увелечинието на минималната работна заплата, което още не се договоря с бизнеса и синдикатите. Според Горанов положително влияние върху потреблението ще има увеличението на заплатите на администрацията, както и учителските възнаграждения с 17 на сто. По думите му средна заплата от 1400-1500 лева в края на мандата през 2021 г. е постижима и възможна. Очаква се безработицата да достигне до 4% през 2022 г., за тази година е предвидена в размер на 4,4%. Но бизнесът смята, че е необходимо изграждането на електронно правителство, което да освободи част от заетите в администрацията и те да се влеят в частния сектор.

По думите на Горанов инвестицията в човешките ресурси е основен приоритет на държавния бюджет. Той посочи, че в сферата на здравеопазването бюджетът расте с почти половин милиард лева, а за пенсии ще бъдат отпуснати с почти 600 млн. лв. повече спрямо тази година. „Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 млн. лв.“, добави още финансовият министър.

Синдикати и работодатели се обидиниха около искането за повече средства за демографски политики и култура чрез обновяване на библиотеки и читалища, както и стипендии за специалности с очакван недостиг. Според сметките на финансовото министерство за дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците ще бъдат заделени 2,6 млрд. лв. от бюджетните пари.

„Очакваме минималната работна заплата за педагогическите специалисти да стане 1255 лева през 2021 г. Общо 360 млн. лв. допълнителни средства ще отидат за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал и 54,5 млн. лв. за непедагогическия“, каза още Горанов.

Данъците догодина остават същите, но министърът посочи, че мерките ще се затегнат още, включително чрез система за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове. Той посочи, че в сферата на услугите има масови опити да се подменят фирмите в хотелиерство и ресторантьорство, за да се избягва плащането на ДДС.

Увеличението на пенсиите с 6,7% от 1 юли ще струва 590 млн. на бюджета на ДОО. За общините са предвидени 4,202 млрд. лв, което е с около 460 млн. лв. повече спрямо тази година.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

С нова е-услуга на НАП: търговци правят проверка на проверката

Националната агенция по приходите (НАП) внедри нова електронна услуга, с която търговците може да проверят дали направената ревизия или инспекция от данъчните е истинска, или е обект на злонамерени действия. Това съобщиха от ведомството.

42% от кредитите в Гърция висящи

42% от кредитите в Гърция са висящи, като за последните години те са намалели от 107 млрд. евро през март 2016 г. на 71 млрд. евро. това пише агенция АМНА във връзка с приетия от парламента на страната план „Херкулес” за борба с лошите кредити. Срокът на действието му е 18 месеца, с опция за продължаване.

Горанов: Образованите хора може да усетят подобрения кредитен рейтинг на България

Много хора го усещат, само че го усещат тези, които са по-образовани, активни и които не разчитат само на солидарността на държавата. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Лице в лице“ на bTV тази вечер във връзка с подобрения кредитен рейтинг на страната. По думите му фактор за това са и усилията в посока средно образование.