Чакаме извънземните на Преображение

Чакаме извънземните на Преображение

Небето се отваря преди изгрев слънце

Преображение е денят, в който уфолози от цял свят чакат идването на извънземните, при това напълно сериозно, а у нас народът предпочита да спазва стародавните традиции.

Поводът за очакванията на уфолозите идва още от 70-те години на 20-и век, когато изследователят Ерих фон Деникен обърна вниманието на целия свят към една малка българска църква близо до Разлог - „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско. И по- специално върху стенописа „Преображение Христово“, където Спасителят е изографисан, че се възнася на небето все едно е седнал в космическа ракета. Подобен е и стенописът с Богородица, която сякаш е в защитна космическа капсула. Фон Деникен обърна внимание на църквата в книгата си „Завръщане от бъдещето“ (б.р. - някои я знаят още и като „Колесниците на бога“ по буквалния превод на заглавието от английски, но у нас е издадена със заглавието за завръщането), а след това и в едноименния филм, който бе направен по нея.

Ключ

Оттогава хиляди туристи се стичат всяка година, за да се дивят на уникалните стенописи с космическата ракета. А уфолозите твърдят, че наблизо често са засичани и НЛО. Има дори хора от близкото село Ключ, които казват, че са осъществявали контакт с извънземни, и то в продължение на десетилетия. Според една от легендите първоначално църквата е построена от ослепените воини на Самуил, които Василий Българоубиец е оставил живи. Според някои изследователи обаче стенописите категорично са от началото на XVII век.

И до ден днешен уфолозите и привържениците на теорията за извънземни, посетили ни през древността, твърдят, че изографисаният Христос е в космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство. Вярващите обаче казват, че това си е съвсем по традициите на православната иконопис.

Светване

Каквато и да е истината, то вярванията още от древни времена са, че точно в нощта преди Преображение небето се отваря, а билките и водата са най-лековити преди изгрев слънце, вярват древните българи. В църковния календар Преображение Господне се чества на 6 август. Според евангелията Исус Христос, Петър, Яков и Йоан се качват на планина и там Исус се преобразява пред тях. „Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“, пише в евангелията. По стар стил празникът е бил на 19 август. Някъде му викат и Сотировден. Народът вярва, че това е времето, когато годината се преобразява и тръгва към зимата.

Според народното поверие в нощта срещу Преображение се сбъдват желанията - но само на праведните и на тези, които са станали рано и са видели чудото в небесата как небето се отваря в полунощ до изгрев слънце.

Обреди

От незапомнени древни времена по нашите земи в тази магична нощ са се изпълнявали лечебни обреди, които са най-силни преди изгрев слънце на Преображение. Те са сходни с ритуалите на Еньовден (който е на 24 юни). Вярва се, че набраните билки в тази сутрин преди изгрева на слънцето са също толкова лековити. Един от най-важните елементи е слънчогледовата пита. Смята се, че трябва да се стане преди изгрев слънце в деня на празника. В средата на слънчогледова пита се пробива дупка и в нея три пъти се прелива вода. С нея урочасани хора се мият и я пият, за да премахнат направената им магия.

Древните са смятали още, че ако някой се разболее, трябва да се натопи връзка сушени плодове и болният да пие от водата, за да може болестта да се преобрази да му мине.

Грозде

Според стародавните традиции на Преображение се бере и първото грозде. Гроздът се отнася в църквата и попът го благославя, а после гроздето се раздава на близки и съседи, но не се яде от него на самото Преображение, а чак на следващия ден. Народът казва, че до този ден не трябва да се яде грозде, тъй като то още не е кръстено в църквата, и който човек се изкуши, ще го болят зъбите през цялата година. Всред всички гроздето е най-привилегированият плод, защото от него се прави виното – символичния образ на Христовата кръв. Гроздето се освещава и за берекет. Узрелите преди това къпини (които според народните поверия са дяволско грозде) могат да се ядат едва след 6 август.

На Преображение се казва, че лятото се пречупва и тръгва към есента и зимата. Иначе Преображение е празник в края на християнската църковна година (тя свършва в последния ден на август и на 1 септември започва новата). За Преображение Господне вярващите постят пет дни и на шестия е самият празник, който се отбелязва с яденето на риба. На шестия вярващите се причестяват в църквата. Самият пост е богородичен, две седмици, като е свързан с честването на Дева Мария на 15 август, когато вече се яде блажно.


Уговарят се сватбите

В някои краища на родината ни на Преображение се правят панаири, на които момите и ергените се уговаряли (по-скоро родителите им помежду си) за годежи и женитби.

Смята се, че направените уговорки за сватба на този ден са най-здрави и силни, а браковете вследствие на това са най-щастливи. Според древните традиции женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и насочва лице към зимата. А щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите страни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.