Чакаме 100 млн. л ново вино

Чакаме 100 млн. л ново вино

Пандемията сви потреблението наполовина

Около 145 хиляди тона винено грозде се очаква да бъде произведено тази година. От него пък ще стане към 100 милиона литра вино.

Това съобщи пред „Телеграф“ Красимир Коев, изп. директор на Изпълнителна агенция по лозята и виното малко преди началото на гроздобера.

Спрямо миналата година, тазгодишната реколта ще бъде с около 20% отгоре. С толкова ще нарасне и количеството произведено вино.

Но картината е пъстра по отношение на качеството

"В Югозападна България, в района на Благоевград, Петрич и Сандански, се наблюдава изсъхване на чепките на гроздето, там, където няма листна маса, поради високите температури и продължителното засушаване. В тези райони като обем грозде има, но гроздовият сок е по-малко. По принцип от 1 кг грозде, влязло във винарските предприятия, излиза 600-700 мл течност. Миналата година, където имаше засушаване, тази стойност бе около 500 мл. Да се надяваме, че сега това няма пак да се случи“, посочи Коев.

Въпреки тези тревоги, ако миналата година реколтата е дала 83 млн. л, тази година производството на вино се очаква да стигне около 100 млн. л – бяло, червено и розе.

В момента в страната има 60 162 хектара гроздови насаждения. 41 715 са регистрираните гроздопроизводители със стопанства в страната – юридически и физически лица. Лозовите насаждения са изключително добре поддържани, площите са изключително плододаващи. „Хората се грижат за тях, а добрите стопани много добре знаят, че сега е моментът, в който гроздето вече е наляло сок, вдига захарните градуси и това трябва да се запази. Там

където има засушаване, трябва да се полива

Ако пък паднат дъждове, трябва да се пръскат против болести, за да приберат хубаво грозде, което да реализират на пазара“, посочи Коев.

Винарските предприятия на територията на страната са 327. Техният брой непрекъснато расте, дори в пандемията. Всички ще приемат гроздова реколта и ще я преработят.

2019 г. винарските предприятия са били 282. В пандемичната 2020 г. избите са стигнало 311. Така, само за година те са се увеличили с 16. Според Коев една от причините е, че по програмата за развитие лозаро-винарския сектор има мярка за инвестиции със 70% субсидиране. „И хората намират, че е доходоносно, перспективно и престижно да си изградят винарско предприятие“, каза експертът. В периода 2022-2023 г. по тази програма се очаква да се изградят още 43 предприятия. Така общият брой на избите в страната ще надхвърли.

От действащите към момента 327 предприятия, само 4 нямат собствени лозови насаждения. Всички други имат свои лозя.

Ако тръгнат да купувят някакво грозде, което им е необходимо, те отиват да купуват от лозарите. Лозарите обаче трябва да направят така, че да бъдат конкурентни и да не се притесняват всяка година дали ще има пазар на гроздето им, какви ще бъдат цените. „С мерките, които ние финансираме и възможността да се направи коопериране и взаимоспомагателни фондове, те ще излязат от тази ситуация всяка година да бъдат изключително притеснени за своето грозде. Те разчитат на преработвателните предприятия, чиито съдов капацитет не е запълнен. Лозарите трябва да разчитат все повече на сдружаване, за да изградят свои предприятия. Възможността на такъв кооператив да кандидатства по нашата програма, за да изградят винарска изба, е перфектна. Няма да продават на цени, които не им харесват. Слагат си начело на избата човек, който ходи и реализира тази продукция“, посочи шефът на изпълнителната агенция. Той даде като добър пример с кооперативна изба в село Брестовица. Там 430 член-кооператори са се сдружили и са си направили своя изба. Сложили са начело човек, който търси пазари за продукцията. И човекът

пробил не само в Китай, но чак в Северна Корея

„Как е успял този човек, откъде ги е намерил тези контакти, не знам“, коментира Коев.

По отношение на качеството, с изключение Югозападна България, в другите части на страната се очаква висококачествена реколта грозде с високи захарни градуси, което ще даде възможност да се произведат изключително качествени вина. „Хубавото вино става на лозето. Трябва да се улучи моментът, когато е пикът на узряване на гроздето. Ако това стане, няма как да се получи лошо вино“, каза експертът.

В последните 5 години много българско грозде се изнася за Италия – по 15 милиона кг грозде. Износ има за Чехия, Хърватия, Гърция, Румъния. „Ние се стремим да създадем условия с митниците, полицията и НАП да предотвратим внос на грозде извън ЕС, за да се реализира нашата продукция. Имало е случаи, когато е влизало грозде от Македония – за последно 2014-2015 г. По принцип от трети страни може да се внася само преработено грозде, което да отива за производство на ракия“, каза Красимир Коев.

Пазарите на българско вино пък са в цял свят. До този момента сме изнасяли за 72 държави. В пандемията Китай обаче намали количествата, които внася от нас, въпреки че нашите винопроизводители доста стремглаво се бяха засилили натам. През 2019 г. за китайския пазар е изнесено над 5 млн. тона българско вино. Договорите за 2020 трябваше да бъдат към 9,5-10 милиона, но в пандемията всичко спря.

В същото време запазваме позиции на пазари като САЩ, Западна Европа. Пробиваме и в Япония и Африка (Того, Нигерия, Ангола, Мароко, Либия). Сега пък, на фона на изключително лошата реколта във Франция се отваря шанс за нашите производители да пласират продукция там. „Във Франция реколтата не е била толкова слаба от 1977 г. Те в крайна сметка ще се насочат към региони, където има добра продукция, с добро качество, на конкуретни цени. Затова очаквам, че техните търговски компании

ще се насочат към България за закупуване на вино

посочи Коев.

Пандемията съкрати износа на родно вино с около 20 милиона л. През 2019-а родният експорт е бил за 64 млн. л. През 2020 г. обаче той е паднал на 47,2 млн. л. Въпреки това, в самото начало на пандемията, някои родни винопроизводители са успели да удвоят износа си в месеците от март до май. Те са се възползвали от факта, че България все още беше в зелената зона, с нисък брой заразени. Това е привлякло вниманието на търговците от европейските страни, които вместо към Италия, Испания и Франция, където случаите на COVID-19 скачаха главоломно, са се насочили към родните винопроизводители.

Пандемията и затварянето на заведенията са намалили наполовина и вътрешното потребление, което по принцип е 110-120 милиона литра. Сега прозиводителите залагат на силния туристически сезон, за да се компенсират тези загуби.

83 млн. л са в запас

Миналата година заради кризата за първи направихме мярка за непродадено вино, което стои за съхранение във винарските предприятия. Обезщетихме винарите с 4 ст. на литър на месец залежала продукция, а тази година обезщетението е 7 ст. На годишна база това са 84 ст. помощ от държавата. Но залежали продукти, които да не могат да се реализират, няма. 2019 г. сме имали 93 млн. л за съхранение в запас. 2020 те са били с 10 милиона по-малко, коментира Красимир Коев.

Само 17 стопани са обрали лозето на зелено

От мярката за обиране на гроздето на зелено, въведена заради пандемията, се възползваха много малко стопани – само 17 са били участниците за 606 хектара. Това са били стопани, които са решили тази година да премахнат гроздето още на зелено по своите лозя, да не участват на пазара и да могат да вземат обезщетение за това. За мярката бяха предвидени 2 милиона лева, много по-малко са изплатените средства.

Преди седмица пък приключи вторият пример по мярката Преструктуриране и конверсия на винените лозя. Имало е 114 кандидати. „Много хора се възползваха, което е радващо. Успяхме да постигнем ЕК да дава 90% субсидия. Такава субсидия няма по нито една друга мярка, за нито една друга държавата от ЕС. Мерките всъщност бяха две, по тях са отпуснати общо 56 милиона лева“, каза Красимир Коев.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.