Уважаеми г-н Тодоров, Вие сте чудесен, даже прекрасен, а като прокурор нямате равен. Моля да го имате предвид, когато оглавите Комитета по цензура.

Обръщам се задочно към Вас още сега, защото след като това се случи, няма никакъв шанс да напиша каквото и да е било. С „Телеграф“ вече се саморазправихте. Направихте го по един неповторим начин. Бих написала „браво“, но се страхувам да не ме обвините, че съм го изплагиатствала от списание „Браво“.

Имало е времена, в които са горели книги на кладата. Имало е и Комитет по цензурата, който очевидно отново се задава. Всички вестници е трябвало да преминават през одобрение. Горещо се надявам да ми разрешите да редактирам поне прогнозата за времето. Обещавам никога вече да не пиша за олигарсите и за техните мръсни игри. Ако не е достатъчно, ще изгоря двете си книги - „Войната на групировките“ и „Царете на контрабандата“, защото и в тях има написани неща, за които не трябва да се припомня. За съжаление, в изданията на „Телеграф медиа“ има много като мен. Заплашват ни, гонят ни, мразят ни. А между другото и ни забраняват. По едно време едни конкуренти на медийния пазар отправяха призиви да не ни купуват и да ни заличат от Земята, така че не сте нито първият, нито ще сте последният. Всеки с мотивите си.

Г-н прокурор, не се знаем с Вас, затова се представям. Журналист съм от 1991 г. и във всичките тези години не съм чувала за подобно прокурорско решение. Това само по себе си е присъда над вестник. Вероятно ще се прочуете. Браво на Вас! С извинение. Вече уточних, че „браво“-то не е препратка.

Г-н прокурор, с решението за закриване на „Телеграф“ Вие поставихте едно добро начало. Много интересно е дали осъзнавате какво би могло да се случи. Ако утре някой реши да направи фалшив сайт на „Дневник“ и високо моралните ми колеги, които работят там реагират, че това не е правилно, ще се наложи да ги закриете и тях. Защото в Македония има вестник със същото име.

Отсега ги мисля и колегите в „Капитал“. Навремето, много преди да работя за пресгрупа „Монитор“, а след това и за „Телеграф медиа“, бях редактор в седмичника „КЕШ“, издание на швейцарската пресгрупа Рингие. Румънският аналог на „КЕШ“ беше седмичникът „Капитал“, в пъти по-авторитетен, тиражен и популярен от българския. Упс, това май не го знаехте.

Г-н прокурор, нямам правната култура да анализирам прокурорски решения. Не съм даже докторант по наказателен процес в Института по правни науки при БАН. Завършила съм журналистика. Работила съм и работя единствено като журналист. И знам едно – не искам да се харесвам на малки, но агресивни групи от обществото, които отлично знаят какво искат и как да го постигат. Тази популярност на мен не ми е нужна. Затова съвсем открито Ви казвам, че тази саморазправа с медии не води до нищо добро. Цензурата си е цензура, дори да е в тога.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.