При неизпълнение на пробация се отива в затвор, казва в интервю за "Монитор" началник-секторът „Пробация“ в ГДИН

- Г-жо Джонева, колко души в момента са осъдени на пробация в страната?
- В момента осъдени на пробация са 3988 човека. От тях 458 са в София. Това са приведените в изпълнение присъди.
- Какво представляват пробационните мерки и какви са разликите между тях?
- Има 6 пробационни мерки. Първата е задължителна регистрация по настоящ адрес. Тя се изразява в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице. Този човек трябва да има настоящ адрес в града, в който ще изпълнява наказанието. Това е първата мярка, която се налага винаги задължително във всички присъди „пробация“. Другата задължителна мярка е задължителни периодични срещи с пробационен служител. Останалите 4 мерки се налагат според преценка на съдията в зависимост от сключеното споразумение между прокурора и адвоката на подсъдимия. Третата пробационна мярка е ограничение в свободното придвижване. То има няколко разновидности – едното е - няма право да напуска дома си между 22 и 6 часа, другото е - няма право да напуска населено място, и третото е – няма право да посещава определен обект (стадион, определено заведение, жилище и т.н.). Четвъртата пробационна мярка е включване в програми за обществено въздействие и курсове за професионална квалификация.
- Полезна ли е тази мярка?
- За съжаление тази мярка вече не се налага от съда толкова често. Тези програми не са терапевтични. Идеята е например не човекът да спре да пие, никой не може да му го забрани, въпросът е, когато пие, да не шофира. Тези програми са поведенчески, т.е. те учат осъдените на определени умения. Групови програми са и се провеждат на сесии. Няколко души със сходен проблем под ръководството на психолог се учат как да се справят с проблема си. Например как да овладеят гнева. Сесиите се провеждат един или два пъти седмично и имат различна тема. Програмите са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. При провеждането на сесиите се съобразяваме с работното време на осъдените на пробация. Целта на всяко обучение е различна – стъпка по стъпка да формира някакви умения. Ако е за справяне с гнева – да развият по-добър самоконтрол.
- Какви са последните две пробационни мерки?
- Петата пробационна мярка е поправителен труд. Това е удръжка от заплатата на осъдения в размер от 10 до 25%, това го определя съдът. Времето, през което е наложена тази мярка, не се зачита за трудов стаж. Шестата пробационна мярка е безвъзмезден труд в полза на обществото.
- Колко души са осъдени на безвъзмезден труд в полза на обществото и какво вършат?
- В момента в София 97 души полагат безвъзмезден труд в полза на обществото. За цялата страна през 2018 г. са положени общо 168 841 часа такъв труд.
- Как избирате на кои обекти да изпращате хора, които трябва да положат безвъзмезден труд в полза на обществото?
- Самите учреждения изпращат писма до пробационната служба със заявка, че искат това. Желанието им да станат обект трябва да бъде утвърдено на пробационен съвет. Пробационният съвет заседава един път месечно. Председател му е служител на пробационната служба, има прокурор, представител на полицията, на районния инспекторат по образованието, на РЗИ, на социално подпомагане, на бюрото по труда. Когато дадено държавно или общинско предприятие бъде утвърдено като обект за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, се определя длъжностно лице там, което е връзката с нас.
- За какви предприятия става въпрос?
- Обекти, на които може да се работи събота и неделя - болници, зоологически градини, градски паркове, гробищни паркове, училища, защото повечето от осъдените на пробация са работещи хора. Идеята не е наказанието да ги лиши от работа, напротив. Ние съобразяваме обекта според вида правонарушения - не можем да пратим някой побойник или наркоман в детска градина. Съобразяваме се и със здравословното състояние на осъдения, ако например има ТЕЛК за инвалидност.
- Има ли достатъчно обекти, на които да може да изпратите осъдени да положат безвъзмезден труд в полза на обществото?
- Не само че имаме обекти, но не можем да смогнем да изпращаме хора на всички желаещи учреждения. Осъдените на тази пробационна мярка са по-малко от местата, където можем да ги изпратим да полагат безвъзмезден труд в полза на обществото. Всеки иска да му се работи безплатно, това е икономия на средства.
- Кой следи за изпълнението на присъдите на осъдените на безвъзмезден труд?
- При утвърждаването на дадено държавно или общинско учреждение като обект за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото се определя длъжностно лице там, което е връзката с нас. Точно този човек следи работата на осъдения. Проверява дали е изпълнена задачата за деня – например да боядиса определен брой пейки или да изчисти плакатите от определен брой улични стълбове. Има отчетна книжка, в която се записват датата и отработените часове, там се подписва длъжностното лице на обекта.
- Какво става при неизпълнение на присъдата пробация?
- Не се ли изпълнява наказанието, присъдата се заменя с лишаване от свобода.
- Доволни ли са предприятията от работата на осъдените на безвъзмезден труд?
- По-голямата част от осъдените на безвъзмезден труд изпълняват работата съвестно. Има и такива, които след като са работили на даден обект, толкова много са ги харесали, че след това са им предложили работа там и те са приели. В озеленяването имаме такива случаи.
 

ВИЗИТКА:

Ценка Джонева е началник-сектор „Пробация“ в ГДИН от 7 март 2019 г. Преди това от 2009 г. е била началник на Софийската пробационна служба, най-голямата пробационна служба в страната

Започнала е работа през 2005 г. като пробационен инспектор

Психолог по образование

Завършила социална психология в СУ „Св. Климент Охридски“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Едмонд Назарян: Стремежът да съм шампион е по-силен от всичко

ма да спра до тук, ако кажат, ще се боря и за олимпийска квота

Като видях сълзите на баща ми, се запитах какво съм направил. Майка ми не издържа да ме гледа, брат ми също се бори, разказа за "Монитор" европейският шампион по борба класически стил при завръщането си от първенството в Рим.