Може ли „Бащата“ да се нареди сред фаворитите за чуждоезичния (вече наричан „международен“ – б.а.) „Оскар“ след триумфа на филма в Карлови Вари? Този въпрос изглежда занимава всеки отдаден на седмото изкуство българин в последните две седмици. „Ако“-тата са много, въпросителните също, но мечтите са безплатни, както са казали хората… Пък надеждата, че те ще се осъществят, по традиция умира последна. Затова днес ще помечтаем и ние.

Ето какво ще се случи в следващите месеци – Националният филмов център трябва да изброи кои родни филми от последната година ще имат шанса да се борят за титлата „българското предложение за „Оскар“. Следва официалното избиране на нашия представител на наградите на Американската филмова академия, като това традиционно се случва в края на септември. Оттам нататък пък титулуваният филм се заема с интензивна кампания за набиране на средства, с които да изглежда поне достойно на фона на останалите международни предложения. Като стана дума, да обърнем внимание на промените в регламента, които ще важат още от следващия награден сезон. Тези, които вълнуват българското кино конкретно са точно две – първата е смяната на наименованието на категорията, а втората е увеличаването на шанса ни да се класираме в т.нар. shortlist. Какво означава това? Накратко, вече 10 вместо досегашните девет заглавия ще се доближат с една крачка по-близо до заветната номинация.

Влизането в тази шортлиста е истинско постижение

– особено за страни с малки пазари като нашата, като до момента само един български филм е достигал до него. Това беше „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев. Ето какво казват от Академията за другата промяна: Отчитаме, че терминът „чуждоезичен“ е старомоден на фона на световната киноиндустрия. Смятаме, че по този начин категорията ще насърчава позитивния и приобщаващ възглед за филмопроизводството.“ Думите са на Лари Карасзевски и Даян Уейерман, съпредседатели на Международния комитет по игрални филми. Оригиналното обяснение, че думата „чуждоезичен“ е демоде, на нас по-скоро ни „мирише“ на промяна, с която повече филми на английски, макар и не непременно от САЩ, ще са номинирани и в тази категория. Все пак трябва да сме приобщени. Дали това е така, разбира се, тепърва ще разберем.

Да се върнем на българска територия, където избраният за родното предложение за „Оскар“ филм тепърва „влиза във филма“ да събира пари за кампанията си отвъд Океана. Продуцентите обикновено се обръщат към различни търговски компании, които да им дадат финансов гръб за промотирането на заглавието за „Оскар“-а. Спомнете си и 2015 г., когато отново Стефан Командарев (този път с филма „Съдилището“) организира с подкрепата на „Ню Бояна“ благотворителен търг именно с тази цел. Тогава още режисьорът изтъкна, че финансовата част от подготовката за такава кампания е изключително светкавична, като на екипа на заглавието се дават едва няколко седмици преди реалния старт на рекламирането на филма за заветния „Оскар“. Ето защо и би било трудно да се реализира т.нар. краудфъндинг, например, в който любителите на българското кино

да засвидетелстват и финансово подкрепата си

за участието ни в може би най-голямото филмово събитие на международно ниво. Тук трябва да се отбележи, че създателите на кино у нас не изнасят на собствени плещи в промотирането на продукцията си в Лос Анджелис. В последните осем години (до 2018 г., когато бе избрано последното ни предложение в лицето на „Вездесъщият“) Националният филмов център е подпомагал присъствието ни на оскарите с финансови инжекции в размер между 10 и 38 хиляди лева. Така, например, през 2016 г. НФЦ инвестира в промотирането на „Каръци“ (реж. Ивайло Христов) най-голямата заделяна до този момент сума, а именно 38 бона. Толкова е заделил още за „Съдилището“ през 2015 г. Въпреки че „Слава“ бе избран за българското предложение за „Оскар“ през 2017 г., финансовата подкрепа на предния успешен филмов продукт на дуото Петър Вълчанов и Кристина Грозева (автори и на „Бащата“) е отразена в отчета за разходите на филмовия център от миналата година, като според документа те са разполагали с 25 хиляди лева за представянето си на оскарите. През 2013 г. „Цветът на хамелеона“ (реж. Емил Христов) получава пък минималната подкрепа от разглеждания период – 10 бона. Интересен факт е, че две години по-рано „Тилт“ (реж. Виктор Чучков) е подкрепен с 28 400 лв. за наградите „Оскар“, но и допълнителни 6500 лв. за лобиране за наградите на Асоциацията на чуждестранните журналисти в САЩ, по-популярни като „Златен глобус“. Редно също така да се допълни, че НФЦ подпомогна и промотирането на „Вездесъщият“ в края на миналата година. Конкретната сума към момента все още не е известна.

Последното ни предложение за „Оскар“ всъщност се представи наистина добре в котирането си отвъд Океана.

Прожекции на „Вездесъщият“ бяха организирани в някои от ключовите локации на Холивуд

като The Landmark Theatre и Lаеmmle Monica Film Center. Сред акцентите на кампанията бе и специално събитие за филма ни, двигател на което беше престижното професионално издание Deadline Hollywood, след което публиката (където са и членове на Академията) имаха среща с режисьора Илиян Джевелеков и изпълнителя на главната роля Велислав Павлов. Лентата получи ласкави отзиви от имащите право на вот на наградите „Оскар“, най-вече заради модерната тематика (съвременния порив на човек да се превърне в Биг Брадър) и актьорската игра. За лентата се застъпи и режисьорът с български корени Тед Кочев, автор на „Рамбо: Първа кръв“. И ако това не е достатъчно, „Вездесъщият“ се превърна в едно от най-промотираните заглавия в прясно изгрялата тогава платформа за видео по заявка Row8, като всеки желаещ можеше да изгледа заглавието срещу скромния „наем“ от 5 долара. Въпреки всички положителни коментари и суперлативи, изказани по адрес на българското предложение за „Оскар“, то така и не влезе в гореспоменатата престижна шортлиста.

Защо? Ако предположим, че „Вездесъщият“ е взел максималната раздавана до момента финансова помощ от НФЦ в размер на 38 хиляди лева и е успял да удвои, не – да утрои тази сума чрез други спонсори, то тогава равносметката възлиза на 114 хиляди лева. Нека дори ги закръглим до 120 хиляди лева. Тази сума представлява точно 0,28% от средствата, с които разполагаше „Рома“ на Алфонсо Куарон (който грабна в крайна сметка заветната статуетка в чуждоезичната категория) за същата тази церемония. Факт е, че зад заглавието на мексиканския режисьор, който и преди това бе носител на „Оскар“, стои гигант като Netflix. Самата компания има какво да доказва на оскарите – като факта, че филмите, излъчвани в платформите за видео по заявка са не по-малко качествени от тези с театрално излъчване. Струва си да се отбележи и че „Рома“ се бореше не само за чуждоезичния „Оскар“, а за статуетки в още девет категории. След всичко, изброено дотук, донякъде разбираме защо Куарон и компания инвестират 25 милиона долара. Фактът, че това, което българският филм може да си позволи за промотиране, гравитира около една трета от процента обаче е не само стряскащо, но и изключително трагично.

За какво отиват парите ще попитате

Средствата, събрани за българското кино обикновено отиват по линия на организиране на прожекции, на които нашите се стремят да привлекат най-много от членовете на академия, чиято многочисленост продължава да се увеличава ли увеличава. Тук имаме предвид, че само след един пълнометражен филм зад гърба си, Лейди Гага получи покана да се присъедини към Академията. Скоро, предполагаме, почти няма да има артист в Холивуд, който да не е получил златната оферта да гласува статуетките… Но да се върнем към кампанията за „Оскар“. По дефиниция, всеки „състезател“ получава по една безплатна прожекция. Това, както се досещате съвсем не е достатъчно, защото дори и цялата Академия да се е юрнала в любопитство да изгледа нашия филм, то няма зала, която да побере близо 9000 души пред един екран. Затова ние (разбирайте екипът на филма, който ни представлява) се опитваме да изчислим като първокласник пред сладкарница какво още можем да си позволим за наличния бюджет. Обикновено е гордост, ако достигнем до над 5-6 прожекции. Сред най-евтините зали в Ел Ей в разгара на наградния сезон наемите вървят по около 1200 долара на час, показа проучване на „Монитор“ в сайт за запазване на локации именно в епицентъра на българските кампании за „Оскар“. Цените, разбира се, могат да достигнат и до 10 бона, че и нагоре, но това вече е „торта“, която ние надали можем да си позволим.

Така де, да кажем, че членовете на Академията са видели филма ни. Но те са изгледали (вероятно) всички останали кандидати за чуждоезичната (международната от следващата година) категория, които като брой достигат и до 100. Макар и ние да си знаем, че „нашето си е най-хубаво“, в случай, че не сме направили революционно откритие – я сюжетно, я кинематографично и т.н., следва да се предвиди бюджет още за рекламна кампания. Според информация в блога stephenfollows.com от 2015 г. (когато сумите за промотиране на филм за „Оскар“ независимо от категорията достигат до $10 млн.) 5 милиона долара са отивали именно по това перо. За справка по същото време реклама на филма на първа страница на популярното издание The Hollywood Reporter е струвала около 72 хиляди долара. Хубаво би било, ако има и кой да лобира за българските филми… Това обаче също е рядко срещано – към момента имаме един сънародник в редиците на Академията – аниматорът Теодор Ушев, а както знаем – една птичка пролет не прави.

Към всичко изброено до тук прибавяме още необходимите средства за пътуването и в двете посоки на представители на нашето заглавие, престоя и други подобни консумативи. А отгоре на всичко това, следва да имаме предвид и кетъринг за всяка една от прожекциите, като колкото и смешно да звучи и това се оказва голям разход дори за големите продукции. „Студиа се надпреварват кой ще задоволи повече глада и жаждата на членовете на Академията…“, пише сп. Variety в разгара на последната оскарова кампания. Изданието цитира източник, запознат с харчовете около нея, който е категоричен, че тази година са „литнали повече пари от всякога досега“, като не само „Рома“ но и „Роди се звезда“ и „Първият човек“ са били предвидили над 20 милиона долара за по-добър шанс да се сдобият със златната статуетка.

Парите, макар и от основополагащо значение, не са единственият фактор заради който губим „по точки“ от останалите. Важно е и времето, което можем да инвестираме. То за нас се заключава на няколко – обикновено две-три, седмици през октомври/ноември. Така до реалното гласуване дори и да сме направили добро, в случая първо, впечатление, то ефектът от него вероятно отшумява до реалното гласуване – първо за шортлистата, а после за номинациите и заветния „Оскар“.

През 2017 г.

„Посоки“ и „Уестърн“ си разделиха 25 хиляди лева от НФЦ за Кан

Финансовата подкрепа, която Националният филмов център оказва на българското предложение за „Оскар“ е част от бюджетното перо, с което институцията подкрепя международната промоция на българското кино. Освен кампанията на родно заглавие за наградите на Американската филмова академия, НФЦ заделя средства за участието на родни продукции и на други големи киносъбития. Едно от последните такива бе участието на „Посоки“ в конкурсната програма „Особен поглед“ на Кан. На френската Ривиера, филмът на Стефан Командарев впечатли Ума Търман, която дори лобира за награда на нашите актьори, макар и в крайна сметка заглавието да си тръгна без отличие от престижния филмов фестивал. Това се случи през 2017 г., когато филмовият център е ударил финансово рамо на представянето ни в Кан в размер на 12 500 лв., сочи справка на „Монитор“ в отчета за годишните разходи на НФЦ. Същата сума е получил и филмът „Уестърн“ на режисьорката Валеска Гризебах за участието му във фестивала в Кан. Лентата е копродукция между Германия, България и Австрия, като действието се развива на наша територия.

Година по-рано друга българска копродукция – „Белгийският крал“, обра овациите на кинофорума във Венеция. За да се яви на филмовото събитие, комедията, режисирана от дуото Джесика Удуърт и Петер Бросенс, държавата – в лицето на НФЦ, отдели 6000 лв. Двойно по-малко пък получи „Дивата круша“ за участието си в Кан миналата година. Лентата отново е родна копродукция, като на режисьорското столче за нея седна Нури Билге Джейлан. По ирония на съдбата, именно „Дивата круша“ бе турското предложение за „Оскар“ тази година. Уви обаче и то не се класира до заветната шортлиста.

„Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие, в който с участие се разписват родните актьори Ирмена Чичикова и Георги Налджиев, ни донесе повод за национална гордост миналата година, след като взе голямата награда от Берлинале. За да се яви на фестивала в германската столица, лентата получи финансова инжекция и от българския филмов център, като тя бе в размер на 5000 лв.

По темата: Оскари
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини