Известно е, че демокрацията е скъпо удоволствие и това твърдение се приема като аксиома в съвременния свят. Интересно е все пак да видим, колко скъпо ни излиза тази форма на управление? И по-точно, колко ни струват изборите, които са основният демократичен механизъм? Цената на изборите може да се дефинира по различни начини. Най-простият е да видим, колко са преките разходи за изборите, защото косвените разходи, които многократно надхвърлят преките, е трудно да се оценят.

Бюджетът на изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 година е одобрен от Министерския съвет. Според приетата план-сметка, общите разходи са 32,4 милиона лева, като за харчовете и комуникацията с изборната администрация по финансовите въпроси отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. В тази сума са включени разходи за ЦИК (която според Изборния кодекс вече е първостепенен разпоредител с бюджетни средства) в размер на 7 милиона лева, като тук са и разходите за отпечатване на изборните книжа. Заплатите на районните и секционните изборни комисии са 16,7 милиона лева, а 4,7 милиона лева са отделени за охрана и транспорт. И накрая 0,8 милиона лева са предвидени за медийните пакети на партиите, коалициите и инициативните комитети за издигане на независими кандидати. Опитът е показал, че последната сума, макар и неголяма, дава възможност за добър бизнес на някои по-малки политически субекти и медийни агенти. В което няма нищо лошо, ако всичко е в рамките на закона. Тук за съжаление периодично възникват леки съмнения. Че даже и средни.

На това място внимателният читател с основание би попитал къде са разходите за машинното гласуване? И правилно би попитал, защото в бюджета от 32,4 милиона лева такива разходи предвидени няма. Разходите за машинно гласуване не са малки и те са в отделно перо. Както е известно, Централната избирателна комисия сключи договор с фирмата „Сиела норма“ за наемане и оперативна поддръжка на 3000 машини за гласуване, производство на венецуелската фирма „Смартматик“, на цена 2500 лева за една машина без ДДС. А ДДС не го броим, защото този данък така или иначе се връща в държавния бюджет. С такива машини (500 на брой) впрочем вече гласувахме на президентските избори през месец ноември 2016 година. Е, тогава ни излезе по-евтино, но явно цените на машините за гласуване на международния пазар през последните 2-3 години забележимо са се вдигнали. Така към сумата от 32,4 милиона лева трябва да добавим 7,5 милиона лева за машините. Получава се приятната сума от 39,9 милиона лева. Трябва да се изтъкне, че 2500 лева без ДДС е цена за наем, а не за закупуване на една машина. Както е замислена схемата с машините за гласуване, за всеки следващи избори ще ги наемаме, а няма да ги купуване. И защо това е така? Ами, така е. Другият отговор е, защото България е най-богатата държава. А е най-богатата, защото всички крадат и още има. Това впрочем е стар виц още от времената на соца. А може и отпреди това да е. Така или иначе, решението за машинното гласуване вече е взето и сега всички трябва да се постараем това гласуване да бъде успешно. Или поне да не се издъни.

С тези 39,9 милиона лева България ще произведе 17 евродепутати

Това прави по 39,9/17 милиона лева, или по 2 милиона и 347 хиляди лева на един евродепутат! Действително, демокрацията е скъпо удоволствие. Вярно е също, че това е цената на един български евродепутат, но пък за цели 5 години. Така този евродепутат ще ни струва „само“ по 1286 лева на ден за целия период на мандата му. Има обаче една не много умна държава, доскоро велика империя, на която евродепутатите ще й излязат много по-скъпи. Тази държава и в частност нейната объркана лидерка са се оплели като патки в кълчища в опитите си хем да излязат, хем да останат в Европейския съюз. И когато скоро след европейските избори тази държава все пак напусне Съюза, един евродепутат ще й струва много по-скъпо за всеки ден от късия му мандат. Така отминава световната слава, както са казвали римляните, а те са ги разбирали тези работи. Действително, да направиш световна империя и тя да изкара 2000 години, не е шега работа. Така например съветската империя изкара само 74 години преди да се срути като прогнил … стобор (оригиналният текст е малко нецензурен). Но пък какво срутване само беше! А Третият Райх, хилядолетният, пък изкара само 12 години и половина. След които в Европа камък върху камък не остана. Но нека оставим тази приятна и не особено релевантна историческа тема. Нашата тема е цената на изборите.

Вече знаем, че машинното гласуване на 26 май ще ни струва 7,5 милиона лева за 3000 машини. Това пък прави 30 милиона лева за 12000 машини, както е планирано да се случи от 2020 година нататък. А колко струва един глас, подаден машинно? Точният отговор ще го знаем на 27 май, а сега ще направим една сметка по аналогия. През 2016 година, на 6 ноември, с помощта на 500 машини бяха подадени 45 869 гласа, или по 92 гласа на една машина. Ако тази тенденция се запази, на 26 май можем да очакваме 276000 гласа, подадени машинно. Това прави по 27 лева на един машинен глас! Явно не само демокрацията е скъпо нещо, но и България е богата държава. Не знам обаче как ще се чувства един български пенсионер със средна пенсия, като разбере колко му е излязло машинното гласуване. И дали ще го успокои максимата, че демокрацията е скъпо нещо. Тук е уместно да се напомни, че машинното гласуване у нас в обозримото бъдеще ще се произвежда успоредно с хартиеното. Защото правото на глас е сред най-важните демократични права, а във всяка секция винаги ще е възможно да има поне една баба, дето няма да знае как да гласува машинно. Или пък ще знае, но няма да иска. И на която баба ще трябва да й се осигури хартиена бюлетина. И не само по една бюлетина за всяка баба, а бюлетини за всичките избиратели по списък трябва да се осигурят. Тези избиратели

специално за европейските избори ще са около 6,5 милиона

С резерв от 10% това прави над 7,1 милиона хартиени бюлетини. А пък за местните избори на 27 октомври тази година, хартиените бюлетини ще бъдат до четири на брой: за кмет на община, за кмет на район (ако има такъв избор), за кмет на населено място (ако има такъв избор) и за общински съветници. Ако прибавим и преференциите за съветниците, бабата ще трябва да отбележи до пет неща в четири бюлетини. И не само бабата, но и внукът й също. Ако реши да гласува, де.

С горното искам да обърна внимание на 240-те народни представители върху една важна подробност. Имат ли представа те колко време ще трябва на един по-възрастен и по-слабо виждащ избирател, за да направи своите пет избора върху съответния сензорен екран? Опитът показва, че при един съвсем прост избор с една опция с една машина за един ден могат да гласуват до 200 избиратели максимум. А ако изборните опции са не една, а пет? Или даже седем, ако се сбъднат мечтите на някои български политици, дето напоследък са на фотосинтеза, щото не получават заплати? И ако избирателите са не 200, а примерно 800? Грубата сметка показва, че ако искаме изборите да са 100% машинни, в някои секции ще ни трябват по няколко машини и поне три дни за гласуване. Известно е, че силата на българина е във втория му акъл. Ето, до местните избори на 27 октомври тази година има повече от пет месеца. Това време би трябвало да стигне не за втори, а даже за трети акъл на всеки, който реши да се замисли. Дано, дано, ама надали, както отговорила една млада представителка от етноса на въпроса на мъжа си, дали е девствена.

Горните разсъждения показват, че на 26 май можем да очакваме изненади

не само на разкаляния политически терен, но и в областта на старите, но прогресивни според някои хора изборни технологии. По-възрастните читатели може би си спомнят един лозунг от соца „Българската нация – нация техническа!“. И също така може би помнят, какво произлезе от опитите да претворим в дела въпросния лозунг. Всъщност, опитът е сред най-ценните придобивки както на отделните хора, така и на цели нации. А за най-ценните придобивки се плаща най-скъпо. Така е и с цената на изборите. Дано пък този път цената си е заслужавала в смисъл на придобит опит. Което още веднъж ми напомня за мъдрите думи на представителката на един определен етнос.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.

Лекарската чест цена няма

Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста в линейката за спасяването на живота му.