Българските космически забивки (СНИМКИ)
10

Българските космически забивки (СНИМКИ)

Наш отпечатък белязва от Dragon Crew, изстреляна преди дни, назад до „Аполо 11“ през 1969 г.

Вече 40 години България членува в клуба на космическите държави. Приета е в семейството му през 1972 г., когато извежда собствен прибор за изследване на космическата плазма. Така става 18-ата страна в света, която има своя апаратура в Космоса и сама провежда експерименти. След това става пък 6-ата държава, която има космонавти, и то двама - Георги Иванов и Александър Александров, и 3-та страна, която заедно с Русия и САЩ продължава да произвежда космически храни.

Нещо повече, българските космически манджи станали любими на чуждите екипажи. В космическата бг кухня влизали супа топчета, мусака, сарми, кисело мляко с овесено брашно, ядки, плодове. За "главен космически готвач" може да мине академик Цветан Цветков, ръководител на екипа от учени към Института по криобиология и лиофилизация. Точно българите разработили биотехнологията за студено консервиране и изсушаване на биологически материали във вакуум. Лиофилизацията, която в момента е особено модна в производството на диетични храни на Запад.

България е изпратила два спътника и е извела в космоса над 150 прибора и апаратури. Българска техника е участвала в повече от 500 международни космически експеримента. Върхът на българските космически изследвания е по време на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г., когато изпращаме в космоса 11 отделни апарата, с които след това дълги години работят космонавтите на „Мир” и Международната космическа станция (МКС). Дори в момента на МКС работят български прибори за измерване на радиационната обстановка. Българска спектрометрична апаратура прави първите снимки с уникално качество на спътника на Марс - Фобос. Така България продължава да бъде сила в областта на космическите технологии.

Разработили сме уникална космическа оранжерия, в която в космически условия беше отгледано живот от зърно до зърно, репички и салата. На базата на апаратурата, която лети в космоса, учените разработват в момента холтер система - малко апаратче, което може да записва около 70 параметъра на човешкото тяло - кръвно налягане, температура и др.

В същото време може да се намери българска следа почти във всеки голям космически проект на първите сили - САЩ и Русия.


Кико Дончев накара мечтата на Илън Мъск да полети


Едва около 30-годишен, българинът Кико Дончев стъпи уверено до собственика на Space X Илън Мъск и помогна мечтата му да полети в Космоса преди броени дни.

Като директор наземни операции и изстрелване той участва в проекта за извеждането на първата частна ракета Crew Dragon до Международната космическа станция.

Младият българин, който работи от 10 години за Space X, е завършил Университета в Мичиган. Едва втори курс в специалност „Инженерство на космически системи“ Дончев е гост лектор на TED в Мичиган, а веднага след това се присъединява към екипа на Мъск.

Въпреки че не е активен в социалните мрежи, от личния му профил във Фейсбук се вижда, че е сърфист, любител на екстремните ски, пианист и наследствен математик. Баща му Асен е роден през 1948 година в Плевен. Следва една година в МЕИ- София със специалност електронни изчислителни машини, след което продължава образованието си във Варшавския технологичен университет, където завършва и докторантура. След завръщането си в България работи в Института по математика и механика към БАН, където става и професор. От 1990 г. е редактор в Mathematical Reviews.

В екипа на Илън Мъск обаче има не един, а цели трима българи. 25-годишният Орлин Велев работи по структурната стабилност на корабите на Space X. Той се е присъединил към компанията преди 3 години. Роден в България, още като бебе заминава в САЩ. Баща му е изтъкнатият професор в Държавния университет в Северна Каролина в департамента по химичнo и биомолекулно инженерство Орлин Велев-старши. Синът прави докторантура по компютърни науки в "Джорджия Тех" и получава престижна стипендия от Националната научна фондация на САЩ, но я отказва, за да остане в компанията на Мъск.

Маргарита Маринова е третият български член на екипа. От 2017 г. е старши авиационен инженер по въпросите на Марс и разработката на двигателни системи. Сред най-значимите й постижения са разработваните от нея ракети Falcon 9.
Американските совалки бяха официално пенсионирани през 2011 г. и така се стигна до използването на услугите на частен космически кораб, а именно Dragon Crew, за транспортиране на американски астронавти до МКС 9 години по-късно.

Иван Трифонов, който трябваше да скочи от ръба на Космоса


През 2012 г. Феликс Баумгартнер скочи от ръба на Космоса и премина звуковата бариера, като разви скорост от 1342.8 км. Пренаписа човешката история. И докато падаше свободно към пустинята на Ню Мексико, един българин гледаше пред телевизора как се реализира собствената му открадната мечта.

Той се казва Иван Трифонов и от години е с австрийски паспорт, като по времето на скока се подвизава във Виена. Първи за Трифонов написа австрийският вестник „Курир“. "Не завиждам за успеха на Феликс Баумгартнер. Но това е мой проект", каза тогава пред изданието той. "Имам желание да го обвиня, но нямам никакви писмени доказателства, нито финансовата сила на Red Bull. Така че трябва да гледам как Феликс продаде моя проект като свой".

Историята започва още в началото на 90-те, когато българинът разработва проекта си „Мисия Уран“. Той възнамерява да скочи от 300-метров балон с горещ въздух, който да издигне на 50 000 метра (с 11 000 повече от височината на Баумгартнер). Дори разработва собствен костюм, с който да го направи. Освен че държи няколко рекорда на Гинес - първият човек, прелетял с въздушен балон над Средиземно море, първият, стигнал с балон до Северния и Южния полюс, както и първият, изпълнил полети с балон над Кремъл, Йерусалим и Китайската стена, Трифонов е бил и резервен космонавт за руската космическа станция „Мир“. Това му дава възможност да се консултира по идеята си с руските космонавти през 1992 г. Същата година среща Джо Китингер (ментор на Баумгартнер) в Йордания и двамата се договорили да го реализират заедно. Но така и не успели да намерят необходимите 6,5 милиона евро (за сравнение - бюджетът на Баумгартнер беше 50 милиона евро). "Три пъти се молих на "Ред Бул", последният път беше през 2002 г., но и трите пъти получих отказ", разказва пред австрийския вестник българинът.

Така се стига до 2005 г., когато Трифонов и Баумгартнер се срещнали лично в Залцбург. "Феликс си преписа всичките ми изчисления и адреса ми. Условието беше да ме вземе като консултант. Той ми каза: "Скоро ще ти се обадя", но не изпълни обещанието си. Разчитах на честността му. Това обаче беше голяма грешка", заявява Трифонов. Българинът бил вече на достойна възраст (около 60) за подобно физическо изпитание, затова искал само да е в екипа на Феликс, най-малкото защото проектът е негов. От медиите научил, че все пак младият австриец се готви да скочи от ръба на Космоса. Спонсорите от „Ред Бул“ обаче контрираха, че идеята за скок със свободно падане от стратосферата датира преди повече от 50 години. „През годините "Ред Бул" и Феликс Баумгартнер разгледаха множество проекти, включително и на г-н Трифонов. Неговата концепция обаче изглеждаше неубедително и изобщо не е разработвана", заявиха оттам.

Да, но самият Феликс вече беше признал преди скока приноса на Трифонов за него. В няколко интервюта ясно заявява, че идеята за рекорда е на българина, от когото е взел всички изчисления.

100 българи работят в ЦЕРН


„Българските учени в ЦЕРН са приемани като много умни, квалифицирани и обичащи да работят в екип с други хора“, казва програмистът Жечка Тотева, която отговаря за центъра, съхраняващ всички данни от Големия андронен колайдер. В този център има 40 000 машини, приличащи на компютри, и е едно от най-ценните места в ЦЕРН. Тотева разработва софтуер, който да осигури безопасността на машините в случай на аварийна ситуация като спиране на тока.

Тя е само един от 100-те български специалисти, водени от проф. Леандър Литов, който вече 30 години работи в Европейския център за ядрени изследвания. България е официален член на ЦЕРН от 20 години, но доста преди това родни умове започват работа по CMS (Компактен мюонен соленоид) - един от само четирите детектора, в които се случват експериментите. Всъщност от 1992 г. страната ни има пряко участие в конструкцията и поддръжката на детектора. Дори част от него - специалните мюонни камери, са изработени в български завод от българска мед. Той е и един от двата детектора, които през 2012 г. засичат Хигс бозона, т. нар. Божествена частица, която донесе Нобелова награда.

Проектирането на колайдер, който да създаде максимално близки условия до първите секунди след Големия взрив, на границата между Швейцария и Франция, на 150 м под земята, под древната планина Юра, започва още през 80-те години на ХХ век. Същинското му изграждане (тунелът е с дължина 27 км) стартира през 2001 г. и е открит през 2008 г. Специално CMS е строен между 2002 г. и 2006 г. Детекторът е с диаметър от 15 метра и дължина 24 метра, което се равнява на близо 5-етажна сграда. А теглото му е 14 000 тона чисто желязо - достатъчни за построяването на две Айфелови кули. Координатор на този експеримент е българинът Антон Димитров. „Всички частици, родени в сърцето на детектора, трябва да бъдат уловени, без нито една от тях да бъде изпусната. Ролята на детектора при идентификацията е да каже "това е протон", "това е неутрон", "това е електрон", поясни преди време пред Нова тв Антон Димитров. Освен него още стотици български инженери и техници участват в направата на камерите със съпротивителна плоскост, които трябва да улавят и разпознават всяка частица.

Колегата му Александър Христов пък контролира технически системите, в които се пресъздава Големият взрив. „Енергията на частиците в една посока е равна на тази на 400-тонен влак, който се движи със 150 км/ч”, обяснява ученият.

Проф. Виден Табаков записа Нийл Армстронг в историята


„Моля те, направи така, че да успеем да се върнем от полета….”. Това казал космонавтът Нийл Армстронг, който пръв стъпва на Луната, на своя близък приятел българина проф. д-р Виден Табаков. А проф. Табаков му обещава, че ще направи всичко по силите си и ще успее, както и се случва.

Това разказа на откриване на изложба в чест на професора миналата година неговият последен докторант Георги Дренски, който е бил близо до Табаков до смъртта му през 2015 г.

Почти 50 години ученият от България е един от най-изявените изследователи на НАСА. Виден Табаков е роден през 1919 г. в белоградчишкото село Стакевци. Баща му бил заможен и успява да го изпрати във Прага да учи машинно инженерство в Карловия университет. Окупацията обаче го прехвърля в Берлинския университет веднага след първия семестър. След като завършва, започва работа в „Сименс“, където разработва материал за облицовка на подводници. Сътрудничи с конструктора Ханс-Йоахим фон Охайн, който създава първия самолетен турбореактивен двигател. Забелязан е от най-големия по онова време специалист по космонавтика Вернер фон Браун. С него пристига в САЩ, но му е отказана виза. Три години по-късно, през 1948 г., в крайна сметка успява да се установи в Америка. За десетилетие става професор в университета в Синсинати. В същата година - 1958, е основана НАСА и той веднага е включен в секретната разработка на ракетата „Сатурн“, която ще изведе в орбита „Аполо 11“ и ще направи стъпването на Луната възможно. Самият Табаков прави материал, който да издържи до 6000 градуса по Фаренхайт и с който да се облицова апаратът, за да не изгори. Докато работи по секретния проект, той успява да развие и научната си дейност и е сред основателите на Института за космически науки в университета в Синсинати (затова днес освен лика на Нийл Армстронг студентите там са посрещани и от този на българина Виден Табаков). Пак той оглавява института дълги години, а между неговите изявени докторанти и сътрудници е именно Нийл Армстронг, който е бил професор по аерокосмическо инженерство в отдела на Табаков. Двамата стават неразделни приятели. Лабораторията, в която е работил в университета, e наречена на негово името през 2009 г. Наред с многобройните научни награди проф. Табаков е обявен за почетен професор на НАСА през 2014 г. Два пъти е обявяван за „Инженер на годината на САЩ", има и награда за цялостен принос.

Години след историческия полет на „Аполо 11“ се оказва, че на борда е пътувал и български флаг. Доказателство за това е в склад на Народното събрание, където се съхраняват даровете, получени от държавното ръководство при посещения на чужди делегации. През 2009 г. сред протоколните вещи репортер на „Телеграф медиа“ открива малък постамент с миниатюрен трикольор на НРБ. Артефактът е снабден с бележка: „Български флаг, летял в Космоса“. Малкото сувенирче било подарък от президента на САЩ Ричард Никсън. В него е вградено и късче от Луната.

Джон Ночев направи кацането на Луната възможно

През 1916 г. в Карлово е роден бъдещият инженер Иван Ночев, познат в световните технически среди като Джон Ночев. Като ученик завършва механо-техническото училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", стажува в завод "Арсенал", а после постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. По време на Втората световна война през 1942 година Ночев е приет в Берлинската политехника, войната спира образованието му, което той продължава в Прага и завършва с докторат във Виена.

През 1951 г. Ночев се установява в Канада, а 5 години по-късно влиза в "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", компанията, разработваща двигателите за самолети и ракетни системи за Пентагона и НАСА. През 1962 г. получава американско гражданство и приема името Джон. Участва в създаването на реактивни двигатели, които осигуряват плавно кацане на модула "Орел", спуснал на Луната космонавтите от мисията "Аполо 11". Особеното в тези двигатели е, че гарантират хоризонталното положение на модула при прилуняването му. Българинът умира в Сан Диего на 13 март 1991 г., а на погребението му присъстват трима американски президенти - Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.