Н овата си книга „Дракула – българската версия“, представи днес проф. Николай Овчаров. Ученият обясни, че изводите в книгата са на базата на археологически проучвания, проведени в замъка в Свищов, който през 1462 г. е бил резиденция на влашкия воевода Влад Цепеш – по прякор Дракула.
Новата си книга „Дракула – българската версия“, представи днес проф. Николай Овчаров. Ученият обясни, че изводите в книгата са на базата на археологически проучвания, проведени в замъка в Свищов, който през 1462 г. е бил резиденция на влашкия воевода Влад Цепеш – по прякор Дракула.
Той е издавал държавни документи на български език, бил е сред потомците на българската аристокрация до 14-и век. Влахия тогава е била част от българската държава и дядо му Йоан Бесараб се е сражавал за България срещу османците, уточни историкът.
"На базата на стотици средновековни документи се доказва, че господарите на Влахия и Молдова през 15-и-16-и век пишат и мислят на български език. Те са потомци на българските боляри от 14-и век, управлявали земите на север от Дунав до Карпатите и в пространството между реките Дунав и Днестър. След падането на България под османска власт в края на това столетие именно те приемат стотици боляри, писатели и художници, бягащи от властта на иноверците. Те развиват неимоверно държавността и културата в княжествата Влахия и Молдова. Така се появява явлението „България след България”, защото именно тези княжества продължават много успешно българските държавни и културни традиции", подчерта проф. Овчаров.
„Дракула“ е името на рицарския орден, създаден за борба с османските нашественици, и то се предава на техните наследници. Овчаров отправи призив към северните ни съседи да развиваме съвместен туризъм по тая линия. „Сега вече има румънски език, но румънската държава е създадена едва през 19-и век. През 15-и-16-и век те пишат на български език. Запазени са над 400 документа – грамоти на Влад Цепеш и от епохата. Румънските колеги го наричат църковнославянски език, нещо като латинския – мъртъв език. А той е среднобългарски. В грамотите има хиляди думи от говоримия език, той е разговорен, а не строго канцеларски“, обясни професорът. Един от влашките воеводи – Йоан Александър прави „Грамота срещу лъжците“, която завършва с откровена псувня, даде пример историкът. През 15-и-16-и век това е много свободен език, в който се вижда зараждането на новобългарския език, твърди проф Овчаров.
Откъде идва преплитането с готическата история от известната книга на Брам Стокър? Вампир ли е бил наистина Дракула? Той е сред най-последователните борци срещу османците и в тая борба е бил много свиреп, това е доказано, изтъкна Овчаров. Едно от любимите му наказания е било набиването на кол, което впрочем идва от Азия. Оттук на базата на летописи на саксонци и немци от епохата, които са били врагове на Цепеш, тръгват памфлети срещу него и той е изкаран едва ли не вампир. Има и гравюра, която го показва да закусва с убитите, но това е художествена измислица, категоричен бе проф. Николай Овчаров. Но има 2-3 „вампира“, открити из българските земи – по точно човешки останки с приложени към тях обичаи против вампирясване: забиване на кол, на железа в трупа, което правят роднините, ако човекът е починал от неясна смърт, за да не „вампиряса“. Това не са вампири, а обичаи против вампирясване, подчерта ученият. Те също са описани в новата му книга.
Ето как друг виден български историк, проф. Пламен Павлов, представя книгата на проф. Николай Овчаров:
„Ако трябва с няколко думи да представим новата книга на проф. Николай Овчаров, те биха били: „Истината за истинския Дракула“! Този акцент на понятието „истина“ е уместен, тъй като случаят с прочутия владетел на средновековна Влахия наистина е уникален! Историческият Влад Цепеш Дракула нито е „трансилвански граф“, още по-малко „вампир“, какъвто си остава и досега в съзнанието на милиони хора по целия свят… Дори и изключителната му жестокост не е чак толкова изключителна, поне не и според средновековните „стандарти“. Увлекателният разказ на нашия известен историк и археолог ни среща с държавник, който притежава визионерски и реформаторски почерк, с един смел и способен военачалник, непримирим борец срещу османската експанзия. И не на последно място, с продължител на средновековните български държавни и културни традиции, с човек, който е мислел, говорил, писал и издавал държавни актове на български! Българският прочит на личността на Влад Дракула, както и на влашките и молдовските владетели преди и след него, не е патриотично пристрастие – такава е истината, напираща от средновековните документи. Време тази истина да бъде заявена категорично – не за да „отнемаме“ Дракула или когото и да било от нашите съседи, а за да проумеем, и то заедно, колко дълбоки са общите ни корени".
Монитор
