Български фермери зарязват картофите в земята, но не казват колко тона са излишни

Български фермери зарязват картофите в земята, но не казват колко тона са излишни

Български производители на картофи масово зарязват картофите си на полето, поради невъзможност да ги продадат.

Само в Кюстендил фермер е хвърлил на боклука 1000 тона от миналата година, защото веригите са отказали да ги вземат. Тази година същият вече не вижда смисъл да извади грудките от 250 дка ниви, разказа Олег Крумов пред „Телеграф“, негов колега от същия район. Аз нямам проблем с реализацията, защото имам договор с веригите, но повечето от фермерите нямат, обясни Крумов.

Нахалос

Преди по-малко от месец Тодор Джиков, шеф на браншовата организация на картофопроизводителите у нас, алармира обществото, че търговските вериги предпочитат да внасят чужди картофи, вместо да купуват български. Родните производители са пред фалит, въпреки значителните помощи, които получиха под формата на различни ставки от МЗХГ (виж карето). След отчаяния зов за помощ, последва гореща среща с ръководството на министерство на земеделието, но оттогава темата потъна в медийно мълчание.


Министерството

Какво се случва с пласмента на българските картофи в търговските вериги, е един от въпросите, които „Телеграф“ постави на Министерство на земеделието и храните във връзка с кризата. Чакаме втора седмица да ни дадат количествата залежали картофи, за да подадем тази справка на веригите, и те да увеличат доставките с наша продукция по щандовете, отговориха от пресцентъра на МЗХГ. От ведомството увериха, че правят всичко възможно да съдействат, но когато нещата са опрели до цифри, браншът странно е замълчал.


Количества

Пак от справка на МЗХГ става ясно, че по данни на търговските вериги до момента за 2020 г. в хипермаркетите са продадени 1519 тона повече български картофи, или общо 18 400 тона до края на октомври. За сравнение през цялата календарна 2019 г. са реализирани 16 881 тона картофи от търговските вериги. Ръстът на реализацията на български картофи във веригите се дължи и на приетото Постановление № 70 на Министерски съвет за продажба на родни храни.

.


По-лесно


Според Олег Крумов внос на картофи има и то много, тъй като за търговските вериги в България това е по-лесният начин. „Тези вериги могат да купуват големи количества картофи с еднакви партиди на цена и качество, което е предварително ясно, има стандарти в Европа, които се спазват. Става въпрос за големи кооперативи и сдружения на фермери. Когато дойде време за опаковане и продажба, те могат да предложат големи количества от партиди с еднакво качество. В същото време централите на големите хипермаркети се намират в Германия, Австрия и т.н. Те имат подписани договори с фирми доставчици за определени количества. И затова, за да могат да си изпълнят тези договори, зареждат и търгуват много с вносен картоф у нас“, коментира ситуацията кюстендилският производител.


Като черешите

По негови думи в България основният проблем и при картофите се оказва кооперирането и сдружаването, също както е с черешите. Предлагат се много сортове и различна калибровка и опаковка, но липсват огромни количества и затова търговските вериги като цяло бягат от родното производство, предпочитайки вноса.


Март

„През тази година мога да кажа, че търсенето на картофи в Европа намаля с 30%, в същото време произведените количества се вдигнаха като добив. Поради тази причина ще ни се наложи през месец март да хвърляме картофи и това няма да ни е за първи път. В цяла Европа на картофа се гледа като на стратегическа култура, която трябва да се субсидира. Това е продукт, който се използва за изхранване на населението. В България обаче го слагаме наравно с всичко останало и затова нещата не изглеждат добре в сектора“, твърди още Олег Крумов.



Иде криза през януари и февруари


Кризисни за картофопроизводителите в Кюстендилско ще бъдат месеците януари и февруари, когато падне качеството на произведените картофи, прогнозира Олег Крумов. „Именно тогава започва вносът на египетски картофи и това ще се отрази и на нас. Сега пазари и борси не работят, единствено търговските вериги, но не всеки производител стига до тях. Следващият един месец се очертава още по-труден. В момента също има внос на картофи, чувам че има много немски, полски и гръцки картоф“, обяснява още Крумов, който пласира продукцията си основно в големите търговски вериги в страната. Той вече е успял да прибере реколтата си по складове. „Аз имам договор с търговските вериги. Въпреки това обаче проблеми не липсват, свикнал съм да гледам позитивно. Тази година заради дъждовете имаме богата реколта“, обяснява още Олег.



Добивът с 16% нагоре


По последни оперативни данни, произведените картофи към момента са 167 354 тона, което с 17,4% повече от предходната 2019 г., сочи справка на МЗХГ. Наблюдава се увеличение при реколтираните площи, а така също и на средния добив с 16,3%. Като резултат от увеличеното производство на картофи в ЕС, където през 2020 г. се отчита ръст на засетите площи с картофи с 1,7%, пазарът там е с нарушен баланс, което оказва влияние върху ценовите нива и в страната ни. Основната причина е COVID-19 кризата и много по-малкото търсене в световен мащаб на пазара за картофени продукти. През летните месеци потреблението се увеличи, но не достатъчно, за да покрие липсата на търсене от хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга. Налице е нарушаване на баланса между търсенето и предлагането, като това се отнася главно за преработката на картофи.

С повече помощи сме от вносителите


Общата подкрепа за производителите на картофи през 2020 г. е в размер на 3706, 62 лв./ха, показва справка за подкрепа на сектора от МЗХГ. Тя включва директни плащания, държавни помощи, както и извънредни мерки за преодоляване на последствията от COVID кризата. От тази ставка допълнителните средства заради пандемията са в размер на приблизително 1000 лв./ха. За сравнение държавите членки, които произвеждат и внасят картофи в България, са предоставили по-ниска подкрепа за сектора, като не всички от тях имат предвидена извънредна помощ заради кризата, твърдят от Министерство на земеделието.

По линия на директните плащания за 2020 г. картофопроизводителите получават 1 856,62 лв./ха. за първите 30 ха и 1 252,02 лв./ха за следващите над 30 ха. Регистрираните земеделски стопани, отглеждащи картофи, са получили обвързано подпомагане в размер на 1 402,15 лв./ха за първите 30 ха и 934,77 лв./ха за над 30 ха. През настоящата година по СЕПП подпомагането за хектар е 194,58 лв., за Зелени плащания -122,67 лв./ха и за преразпределително плащане - 137,22 лв./ха за първите 30 ха.

Относно предприетите мерки от страна на Министерството на земеделието, храните и горите за подкрепа на доходите на производителите на картофи са в сила 9 държавни помощи, включително и нови схеми за подпомагане.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.