Българска станция на международен телескоп допълва националната пътна карта за научна инфраструктура
2

Българска станция на международен телескоп допълва националната пътна карта за научна инфраструктура

Българска наблюдателна станция към мрежата на нискочестотен радио телескоп LOFAR ще бъде изградена като част от Националната пътната карта за научна инфраструктура. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане актуализация на документа за 2020-2027 г. Това ще бъде първата станция в южната и източната част на Европа.

LOFAR се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции из цяла Нидерландия и част от Европа, които свързани с оптична високоскоростна връзка. Българската станция ще бъде първата в южната и източната част на континента и това ще подобри разделителната способност и покритието на международния телескоп. Създаване на българска LOFAR станция и участие в международната мрежата ще даде възможност на български и чуждестранни учени и студенти да се развиват и допълнят оптични изследвания с авангардни радио наблюдения, става ясно от новото издание на картата.

Освен наблюдателната станция, в актуализирания документ са включени още 11 обекта и общо става 50. Новите са избрани сред 23 проектни предложения за научни инфраструктурни комплекси. „Те бяха оценени от международни експерти като научната оценка по методика, разработена на база на критериите на Европейския стратегически форум за научна инфраструктура (EСФНИ). Това са наличие на стабилно и ефективно управление, визия за устойчиво развитие, правила за достъп и специфични за инфраструктурата научни изследвания и др. При подбора на тези 12 нови обекта от съществено значение бе партньорство с цел намаляване на фрагментацията у нас, уникалност на съоръжението за участие в текущи или бъдещи европейски мрежи, както и очакваното социално, образователно и икономическо въздействие от тяхното изграждане и функциониране, както и възможността за следващо допълване и клъстериране.”, обясниха от МОН как са избрани новите обекти.

Новите 12 проекта са в областта на медицината, здраве и храни, физика и инженерни науки, околна среда и социални и културни иновации. По проекта „Иновативни изследвания на биомолекули, биомембрани и биосигнали (БиоММС)“, чийто координатор  Институт по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН ще се засилва връзката наука-бизнес чрез трансфер на знание и технологии и създаване на нови продукти и услуги, насочени към развитието на модерна и конкурентоспособна българска икономика, базирана на научни изследвания и иновации в областта на биомедицината. Това ще бъде постигнато чрез предлагане на подходи за подобряване на диагностиката, профилактиката и лечението на социалнозначими заболявания (онкологични, сърдечно-съдови, невродегенеративни, заболявания на репродуктивната система и др.), разработване на информационни технологии и интелигентни системи за практическо здравеопазване на базата на методите на in silico лекарствения дизайн; разработване на нови средства за рехабилитация, медицински устройства за анализ на електрокардиографски сигнали и др.

Сред новите инфраструктури е и „Електронна инфраструктура за изследване на българското средновековно писмено наследство“ – ЕлИнИзБ, чийто координатор е Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Чрез нея на онлайн платформата Histdict се предвижда да бъде създаден корпус с преводи на новобългарски език, така че произведенията на старобългарските книжовници да станат достъпни и за широката публика. Това би допринесло и за влизането на българистичната проблематика в международния научноизследователски обмен Ще бъдат създадени и електронни речници от синхронен тип върху средновековен материал.

Останалите 9 нови обекта са:

  • „Център за диагностика и технологии за растително здраве ПЛАНТХЕЛТ (PLANTHEALTH)“ с координатор Аграрен университет – Пловдив;
  • „Научноизследователска инфраструктура в областта на храни, хранене и здраве, обвързана с участие на България в паневропейска инфраструктура PA FNH-RI“  с координатор Университет по хранителни технологии – Пловдив;
  • „Национален център по биомедицинска фотоника – НЦБФ“ с координатор Институт по електроника – БАН;
  • „Лаборатории по аерокосмическа мехатроника (ЛАКМ)“ с координатор Технически университет – София;
  • Консорциум “Екстремна светлина“, обвързан с участие на България в паневропейска инфраструктура ELI-ERIC с координатор Институт по електроника – БАН;
  • „Лаборатория HEPHAESTUS с координатор Софийски университет „Св. Кл. Охридски“;
  • „Дигитални технологични системи за чиста и сигурна околна среда - 5D ALLIANCE“ 2019-2028 с координатор Русенски университет;
  • „Разпределена система от научни колекции за ............., обвързана с участие на България в паневропейска инфраструктура DiSSCO и
  • Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания, обвързана с участие на България в паневропейска инфраструктура - LTER с координатор Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН

„Част от новите обекти отварят нови пътища за интернационализация на българските научни умения и постижения чрез осигуряването на база за работа в международни консорциуми.”, посочват още от МОН. От там отбелязват, че няма как да се участва в международен изследователски или иновативен проект без условия за провеждане на експериментална дейност у нас, без условия за провеждане на изследване на задача, зададена от чуждестранния партньор, както и без хората, които създават услугата и не само провеждат, но гарантират качество на изследването. „Участието само с хора и техните знания и умения в международни проекти често означава “изсмукване” на нашите кадри навън, защото за да проведат изследване, да напишат статия в екип, която да е в топ на научните списания и да има видимост и цитирания означава да имаш и средствата за това - оборудване било то специализирани машини или софтуер, но и стандарти за работа.”, допълват от там. 

С актуализация е възприет и подхода за по-голяма регионализация на върховата наука, основно концентрирана в София. Така, включването на научни мрежи от страната ще създаде нови възможности за кариерно развитие и ще позволи по-ефективно управление на научните изследвания в университетите. 

Новият програмен период 2020-2027 е разделен на три етапа. В рамките на първия (2020 – 2023 г.) акцентът е върху доизграждане и поддръжка на обектите, включени в самото начало с цел постигане на добро управление, квалифициран високоспециализиран персонал за работа с научната инфраструктура, сертифициране на апаратурата, изработване на правила за достъп и права върху интелектуалната собственост, обясниха от МОН. През този период ще се доизградят и Центровете за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК).

Новите 12 обекта пък ще подготвят своите планове за участие в конкурсни процедури за изграждане на инфраструктура по програми на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския фонд за възстановяване и развитие и други финансиращи програми.

Вторият етап от изпълнението на националната карта е за периода 2024 – 2025 г. Той  ще бъде фокусиран върху развитието на съществуващите инфраструктури и редовната оценка на тяхната ефективност и ефикасност от гледна точка на ползваемост на предлаганите услуги, наличие на квалифициран персонал, международна и проектна разпознаваемост, потенциал за привличане на ползватели от бизнеса.

2026 и 2027 г. ще бъде последният трети етап. Акцентът ще бъде  върху трансфера на технологии, клъстериране и привличането на чуждестранни учени и фирми, както и създаване на привлекателна среда за привличане на чуждестранни учени.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.