Българката Ване` възпя в цветове нощния живот на Париж (СНИМКИ)
11

Българката Ване` възпя в цветове нощния живот на Париж (СНИМКИ)

Петица от тотото помогнала на художничката и семейството й да останат във Франция

За живота на художничката Иванка Петрова Цекова с артистичния псевдоним Vanet (Ване` с ударение на последната сричка, защото почти от 4 десетилетия тя се е преселила и твори основно във Франция) със сигурност може да се направи игрален филм с Изабел Юпер и той ще бъде много интересен. Впрочем за Ваня има няколко документални филма на Българската телевизия от времето на първата й самостоятелна изложба през 1967-а, когато тя е едва 10-годишна и критикът Максимилиян Киров я обявява за детето чудо. Горе-долу оттогава датира и първата й картина с темпера на French can-can – виталния танц, който оцветява в ярки краски парижкия нощен живот. Най-новите с подобен сюжет са от септемврийската й изложба в София „Кабарето на Ване и Кристи“, подредена съвместно с нейната дъщеря, която също рисува.

…Малката Ваня от София се влюбва безпаметно във Франция – благодарение на приятелката си, която я завежда на френска забавачка в читалището до градинката на „Опълченска“, покрай някои програми по черно-белия телевизор, който баща й купува, покрай филма „Врящото гърне“ с Жерар Филип. Започва да учи езика на Молиер със сп. Pif и когато влиза във Френската гимназия вече го говори доста добре. Там на два пъти изважда страхотен късмет. Веднъж – когато в шапка с листчета „разиграват“ сред целия клас

2-3 адреса за кореспонденция с френски деца

и единият се пада на нея. Така започва да си пише с парижанчето Мари Дьолаж. И втори път: когато пак с томбола получава единствения екземпляр от речник „Ларус“ с богати илюстрации…

Дядото на Ване е стенописец, възпитаник на Дечко Узунов. Баща й, художникът Петър Петров – също. Докато той работи по монументалните си платна в единствената стая на семейството, момиченцето рисува на кревата. Таткото я подкрепя в това, праща нейни творби по всички национални и международни конкурси. Ваня печели голяма награда в Индия, в Япония издават албум за нея, по-късно организират нейна изложба и в Алжир… „Започнах още на 4 години да рисувам човешки фигури – танцуващи, красиво облечени, празнични. И така до днес. Френският език и живописта бяха моят отдушник – това беше моят свят, аз съществувах в Париж без Париж. Париж ме обогати, но сякаш и преди това мислено си бях там“, обяснява Ване.

В един момент тя наистина се озовава в Париж. Когато е вече студентка в Художествената академия баща й подарява 8-дневна екскурзия с „Балкантурист“ до френската столица. Там тя често се отделя от групата, даже посещава тяхната сродна академия, защото се интересува как работят колегите й. Влиза и в огромната библиотека на центъра „Бобур“, където установява, че има купища трудове, посветени на законите за действието и комбинацията на цветовете, на композицията и перспективата… „Трудове, които, естествено, аз само прелиствах – за повече нямах време, но видях, че съществуват. Това ме запали. Имах чувството, че вдигнах температура, откривайки тези неща. В нашата академия не ни преподаваха това, всичко стигаше само до импресионистите,  марксистко-ленинската естетика порицаваше формализма. У нас ти просто налучкваш, действаш по усет, докато се получи нещо – а то си има закони, строги почти като в математиката, как се изграждат формите, линиите, точките, контрастите. Трябва да знаеш всяко петно в картината защо го слагаш, каква е неговата функция спрямо останалото в композицията“, разказва художничката.

След екскурзията момичето „надува главата“ на баща си, че трябва да продължи да се образова в Париж. Той моли колегата си Любен Диманов, който се е установил легално там от 1976-а, да прати покана на дъщеря му, за да може тя да поостане няколко месеца. Когато това се случва, Ване` е на седмото небе. На място захваща каква ли не работа, за да се издържа: гледане на деца, чистене, гладене.

Наема си таванска стаичка до църквата „Нотр Дам“

откъдето се виждат корабите, преминаващи по Сена. Мечтае да учи естетика на изкуството в Сорбоната, но подава документи и в школата към Лувъра. И тук се намесва приятелката й от гимназията Дьолаж, която й се обажда: „Бях на едно соаре и видях познат, който пък познава онази, която отговаря за пътуванията на президента Митеран. Имаш среща с нея“. Българката си мисли, че е шега, но я приемат в президентството. Разказва колко много я интересува теорията на изкуството и след кратък телефонен разговор дамата я праща да се запише в Сорбоната. Впоследствие Ване трябва да се обяснява със СБХ и Министерство на културата за възможността, която й се е удала да учи там: неизбежни за онази епоха формалности. Но така или иначе остава. Връща се през 1984-та и я сполитат нови неприятности: налага й се да доказва, че не е следвала нелегално на Запад, за да й върнат паспорта, но и това някак си се оправя. Чуждата диплома не й помага да си намери работа, напротив. След много митарства я вземат в Пионерския дворец да преподава живопис на талантливи деца. „Чувствах се много добре там, макар и по заместване. Обичах децата и те ме харесваха. Но когато дойде моментът да ме назначат за постоянно, директорката ме викна и ми каза, че на това място трябва да назначат племенницата на Светлин Русев. Ужасно болезнено го приех“, казва мадам и си припомня, че при завършването на академията в София била нарисувала огромна композиция „Нестинарки“, обаче комисията начело със Светлин Русев я отхвърлила като „религиозна“. За 2 седмици й се наложило да създаде нова и, уж за да си няма проблеми, избрала сюжет от фестивала на политическата песен „Ален мак“. Това пък хвърлило в ужас професора й Петър Михайлов заради шарените светлини и дънките. Той грабнал четката и взел да замазва целия фон в червено, докато отличничката Ваня плачела пред аудиторията…

…След напускането на Пионерския дворец и още няколко разочарования в търсенето на място под слънцето в родния художествен пейзаж, Петрова сериозно започва да се пита какво да прави тук. А менторката й по естетика от Сорбоната, с която продължава да подържа връзка, я кани да се заеме с докторат. И пак животът й поднася подарък. На сватбата на Ваня с любимия й Бойко Цеков бездетната сестра на баба й, живяла дълго в САЩ и Египет, обявява: „Давам ти 3000 долара да си купиш кола от Кореком!“. Каква ти кола, с тази сума художничката моментално решава да замине за Франция с мъжа си. „Навремето, като имаш официално пари в банката, на които можеш да докажеш произхода, те пускаха да излезеш“, пояснява тя. В началото сменят 11 пъти квартирата. Съпругът й, който е полиграфист сериграф, обаче бързо си намира работа. Тя се усъвършенства като теоретик на изкуството и като практикуващ художник: често от антиквариатите и галериите й поръчват натюрморти в стила на 17-и век, защото е много силна в техниката, в която се работи на тъмен  фон без бяла боя – при която светлината идва от платното, а не от бялата боя. Подновяват визите им за престой за по 1 година, ала когато средствата в сметката им се изчерпват, това вече е невъзможно. През 1988-а, тъкмо се е родила дъщеричката им Кристин, семейството трябва да стяга куфарите за обратния  път. „Мъжът ми отиде на гроздобер при един супербогаташ, произвеждащ шампанско, за да изкара пари за връщане в България. Аз останах с бебето. Приготвях си вече нещата за прибиране, когато той ми се обади: „Спечелих петица от тотото!“, споделя за поредния жест на съдбата Ване`: „Отидохме веднага да внесем чека в банката,

показахме, че имаме пари – 11 000 франка!

И ни оправиха пак документите“. След събитията от 1989-а получават резидентски карти за 10 години, а скоро – и френски паспорти. Запазили са и българското си гражданство.

Иванка Петрова Цекова - Vanet работи за Галерията на колекционерите на Монмартър, рисувала е поредица малкоформатни картини и за бутика на легендарното кабаре „Мулен Рруж“, откъдето й разрешават за част от тях дори да използва марката им. „Те харесват моите персонажи, защото са измислени, а не прекопирани от действителността. Защото са симпатични и позитивни, заредени с доброта. Купуват ги и туристите – германци, испанци, американци, които обичат празничния дух на Париж. А аз от дете, още преди Париж, този дух го бях усетила и го имах“, напомня  художничката. Заедно с дъщеря си Кристин Цекова – живописец абстракционист, но с диплома по чужди езици и цивилизации, от 2007-а ежегодно организират изложби и в България с помощта и на основаната от тях асоциация Paris Vanet Art. Творби на българката Ване` има в галерии и колекции по целия свят. Тези дни Кристи открива в компютъра картина на майка си с 3 танцьорки от „Мулен Руж“ в онлайн магазин за колекционери в Канада. Малко над нея в сайта се предлага рисунка на Тулуз-Лотрек…

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.