Българката Елена Александрова Лонг живее в Австралия. Тя е семеен терапевт – лайф коуч и заедно със съпруга си Тревър са автори на „Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки“. Преди известно време книгата бързо се превърна в бестселър и само за часове бе най-четената в „Амазон“. Потърсихме я с молба да ни разкаже от първо лице каква е ситуацията в Австралия във връзка с пожарите там.

-  Елена, целият свят е вперил поглед към Австралия и отправя молитвите си. Каква е ситуацията при вас и ти самата на безопасно място ли си?

-   Много хора не знаят, че пожарите в Австралия това лято почнаха през октомври – ноември 2019. Когато започнаха да горят националните паркове около Сидни, все още можехме да броим точно колко къщи са разрушени, и колко живота – изгубени. Аз живея и работя на не повече от 30 км от центъра на Сидни. За нас ежедневието много преди Коледа беше следното: ставаш сутрин и надничаш през прозореца: може ли да се диша нормално днес (обикновено пушекът ни задушаваше още от сутринта); какви са вятърът и температурата; има ли пепел по колата. Интересно как пепелта изглежда бяло-сива върху колите, а оставя черни петна, като попадне върху бялата блузка на простора. А следобед – гледаме как небето притъмнява, но няма облаци. Никакъв дъжд, в продължение на месеци само няколко капки. После небето става оранжево, а слънцето – червено. Всеки ден хората публикуваха снимка на драматично-червеното слънце и небе. Необичайно, страшно, апокалиптично. Самият Сидни беше като в капан, с пожари които ни заобикалят от север, запад и от юг. Но за нас животът продължаваше – носиш маска за лице, или се криеш в офиса. След Нова година нещата се промениха. Пожарите се разраснаха в по-широки области, там, където са по-старите гори. Защото там е „горивото“, както се казва – растителността, която е ниско, и е лесно подпалима от сушата. И за съжаление, дори и в началото на новото десетилетие, пожарите са неудържима природна стихия. В момента пожари горят във всеки един щат в Австралия, с изключение на Канбера. Досега за цялата страна има повече от 25 изгубени живота, над 2000 изгорели къщи, и неизброимо богатство от изгубени животни и растения. Аз, семейството ми и приятелите, които живеем в градската част, сме в безопасност, да. Дори и при сегашния мащаб на пожарите, животът продължава за по-голямата част от 5-милионното население на Сидни. Ходим на работа, спортуваме, гледаме тенис- турнири. През първата седмица на годината с българската агитка ходихме да подкрепим Григор Димитров и българския тенис отбор на ATP Cup в Сидни.

- Как си обяснявате този огнен ад? Пожарите не са нещо необичайно за Австралия, но този път продължават прекалено дълго време?

-   Както знаем от книгата „Птиците умират сами“, пожари в Австралия винаги е имало. Появяват се на цикли, в зависимост от времето и натрупаната растителност, „гориво“. Преди години, тези цикли са се случвали всеки 30-40 години, но напоследък, на около 10. Невероятно сухия сезон (вече втора година почти не вали дъжд и през зимата) е една от основните причини. Правят се много анализи от рзлични специалисти. Има теории, че навремето местните аборигени са знаели най-добрия начин, по който избирателно да обгарят ниските растения, за да не представляват опастност през сухия сезон. Сега специализирани екипи правят избирателни обгаряния, но може би не са в точния ритъм. Това, което всички недоумяват – включително и анализаторите, е силата и продължителността на горене в засегнатите участъци.

- Каква е организацията на институциите и колко градуса е в момента при вас?

-   Всеки ден комисарят (директорът) на пожарната охрана за страната прави отчет пред правителството и медиите какви са условията, какви са пораженията и как екипите се борят с катастрофалната обстановка. Пожарникарите са едни от най-всеотдайните служители. Но което е най-уникално, много от тези, които се борят с пожарите, са обучени доброволци. Много от тях живеят в районите, където са най-големите пожари, и има не редки случаи, когато докато изпълняват задълженията си, се борят да запазят собствените си домове от поглъщане. В щата Виктория (Мелбърн) има над 34 000 функциониращи доброволци в момента, а в Нов Южен Уелс (Сидни) – над 71 000. На държавно ниво, федералното и щатските правителства осигуряват помощ както за пожарникарите, така и за хората, изгубили домовете си. Преди няколко дни премиерът на Нов Южен Уелс обяви помощ от 1 млрд. долара за разчистване и възстановяване на погубените градчета и общности (както ги наричаме тук). Има онлайн апликации и държавен уебсайт, който дава подробна информация и предупреждения за районите, които са в опасност, и дали хората трябва да се евакуират. Температурите се променят всеки ден – от рекордните 48 градуса миналата събота, паднаха на 22 градуса. Тази седмица са около 30, което е доста поносимо.

- Има ли наистина опасност да изчезнат уникални видове или е преувеличено да се твърди подобно нещо?

 - Австралия има уникални животни. Когато се молим за дъжд през последните месеци, ние се молим не само заради хората и добитъка във фермите, ами и за дивите животни. Изпращам ви снимка на коала, която била намерена обгорена в гората от доброволните екипи. Взели я в колата и я закарали в болницата за коали на север от Сидни (има такава специализирана болница). Има хиляди пострадали животни, и вероятно стотици хиляди – изгубени в стихията. Говори се, че на Кенгурския остров имало уникален вид пчели, които са в голяма опасност от изчезване. За другите ни уникални животни – екипите правят всичко възможно да спасят всяко живо създание. Много от тазманийските дяволи, които живеят само на остров Тазмания, са в специализирани зоологически градини. Там са в безопастност.

  - Звезди от шоу бизнеса даряват средства, за да се помогне по някакъв начин в критичната ситуация, радвате ли се на тази съпричастност и може ли това да реши проблема или е късно?

-  Хората в Австралия са преживявали пожари и наводнения. Опожарените градове ще се възстановят с помощта на всички тези дарения, положителни послания и дори молитви за дъжд. За съжаление, болката в много хора ще остане с години, загубата на човешки живот е невъзвратима. Но моралната и материална подкрепа ще имат голямо значение, за да могат хората да си стъпят на краката и да върнат нормалния живот. Дори аз се насълзявам, когато виждам събщения по социалната медия за Пинк, Металика, Елън де Дженерис, които даряват. И най-невероятното е, че тази съпричастност е на всяко ниво – сигурно няма човек в страната, който да не е направил дарение от някакъв вид. Ще има благотворителен концерт близо до Ботаническата градина, в сряда ще има благотворителен тенис турнир с едни от най-добрите тенисисти в света. И хората ще отидат, за да окажат подкрепа поне като публика на тези, които са изгубили малко или всичко.

 - Книгата ти „Шифърът на Лонг - тайната на дълготрайните връзки" се превърна в бестселър. Върху какво работиш в момента?

-  Коментарите, които получихме през изминалата година от хора, кото са чели книгата, ни показаха, че е много практически насочена. Въз основата на книгата и работата ни, със съпруга ми Тревър разработваме образователна програма за нашите клиенти: „Как да изградим още по-добра романтична връзка“. Фокусът ни в момента е върху семинари, които провеждаме, и директна работа с общността. Тази директна връзка не само страшно ни зарежда и вдъхновява, но има и най-добри резултати за промяна на романтичните отношения в живота на тези, които ни гласуват доверие и работят с нас.

  - Ти си семеен терапевт, какви са впечатленията ти от последния ти престой в България-за хората, страната ни?

- Ние си идваме до България почти всяка година, и прекарваме време с роднини и приятели. Това, което ми харесва, е да виждам хора, които остават в здраво семейство с години, уважават половинката си и се хранят добре. В по-голям мащаб, страната хем се е променила много, хем... си е същата. Има интелигентни млади хора, които искат да се гордеят с това, което работят. А сякаш възможностите за това извън столицата и окръжните градове не е голяма. Но иначе страната е модерна, безопасна, с хубава храна и както винаги – добре облечени хора. Виждаме все повече туристи, особено в Пловдив. Хубава комбинация от съвременност и история.

 - Може да ти звучи тривиално, но липсва ли ти родината и мислила ли си да се завърнеш и реализираш тук или изключваш такъв вариант?

- Сега за емигрантите е многопо-лесно, отколкото едно време. Аз непрекъснато съм във „връзка“ със страната – чрез фейсбук, вайбър, скайп, и какво ли още не. И тук си имаме нашите си български празници – с козунаци и сърмички; групи по народни хора, даже народни носии. Това, което ми липсва, са срещите с роднините и приятелите. За природата, която също обичам – идваме си достатъчно често и й се радваме. Що се отнася до професионална реализация – аз работя с клиенти от няколко континента, благодарение на технологиите, разбира се. Конкретна локация не е нужна, макар че с удовоствие бих си отворила офис на Главната в Пловдив, например. Най-важното е, че роднините и приятелите ни се радват да ни видят и ни е хубаво, когато си идваме на почивка в България.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Георги Бърдаров: Завърнаха се 200 000 българи, те са потенциална работна ръка

Вирусът порази нациите със застаряващо население, ще има промяна във възрастовата структура, казва в интервю за "Монитор" експертът по демография, зам.-декан на Геолого-географския факултет

Доц. д-р Светла Ангелова: COVID-19 не е Апокалипсис!

Тя е родена в Стара Загора, завършила е природо-математическата гимназия „Гео Милев“ преди да кандидатства в СУ „Свети Климент Охридски“ специалност Молекулярна биология. Работила е в Института по генетика при БАН преди да отиде в Националния център по заразни и паразитни болести, където е натрупала голям опит в националната референтна лаборатория „ Грип и остри респираторни заболявания“.

Има множество съвместни публикации в областта на онкогенетиката и грипа при различните възрастови групи.

 В момента е ръководител на централната научна лаборатория  при старозагорския Тракийски университет, от 5 март  е шеф на PСR-лабораторията при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ .Омъжена, майка е на двама сина.