Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност

Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност

Българин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност, свръхземята Gliese 486b е разположена само на 26 светлинни години и е подходяща цел за потвърждение и анализ на атмосферата й от бъдещите космически мисии. Статията за откритието е публикувана в престижното списание Science, а водещ автор е д-р Трифон Трифонов - астроном от Института по астрономия "Макс Планк" в Хайделберг, и възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщиха от висшето училище.

През последния четвърт век астрономите откриват хиляди екзопланети: планети, които обикалят по орбита около други звезди. Но едва малка част от тях са доказано скалисти планети, т.е. с твърда повърхност и с маса от порядъка на масата на Земята. Наскоро учени от консорциума CARMENES, включващ единадесет изследователски институции от Германия и Испания, са представили ново проучване, в което съобщават за откриването на нова скалиста екзопланета в орбита около близката звезда Gliese 486.
Звездата Gliese 486 /Глизе 486/ е разположена само на 26 светлинни години от Земята. Тя е звезда от типа "червено джудже", което означава, че е много по-малка и по-хладна от Слънцето.

Новооткритата планета е наименувана Gliese 486b /Глизе 486б/ и е 2,8 пъти по-масивна и около 30 процента по-голяма по размери от Земята, като обикаля около своята родителска звезда по кръгова орбита за едва 1,5 дни. Поради екстремалната близост до своята звезда, Gliese 486b е силно нагрята до температури от около 430 градуса по Целзий. Повърхността на Gliese 486b вероятно прилича повече на Венера, отколкото на Земята - с горещ и сух пейзаж, осеян с реки от лава. Макар че Gliese 486b не е годна за живот, какъвто ни е познат на Земята, откритието има изключителна научна стойност, тъй като планетата вероятно е запазила част от първоначалната си атмосфера. Ето защо системата Gliese 486 е идеалната цел за спектрални наблюдения със следващото поколение космически и наземни телескопи, отбелязва ученият.
Gliese 486b е една от малкото екзопланети, която може да ни помогне да узнаем състава на първичните планетни атмосфери и да се предостави важна информация за произхода и еволюцията на планетите от земен тип, посочва д-р Трифон Трифонов. Той разказва, че "резултатите ще ни помогнат да разберем в каква степен скалистите планети могат да задържат своята атмосферата, от какво са изградени и как влияят върху спектралното разпределение на излъчената от тях енергия".

Съавтор на публикацията е д-р Хосе Кабалеро. Д-р Трифон Трифонов и д-р Хосе Кабалеро са част от екипа на консорциума CARMENES, обединяващ единадесет научни институции в Испания и Германия. Целта на консорциума е да следи около 350 звезди от типа "червени джуджета", в търсене на потвърждения за наличие на маломасивни екзопланети в орбита около тях. Откритите по този начин обекти ще бъдат най-вероятните първи цели за изследване от космическите телескопи на бъдещето, сред които космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА.
Д-р Трифон Трифонов е завършил Физическия факултет на Софийския университет като бакалавър, след което защитава и магистърска степен по астрономия и астрофизика към Катедрата "Астрономия". Защитава докторската си степен през 2014 г. в Хайделбергския университет, след което е постдокторант в Университета на Хонконг, а от 2016 г. е част от Катедрата "Плането- и звездообразуване" към Института "Макс Планк" в Хайделберг. В края на 2020 г. е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в областта на математиката и природните науки за 2020 г. Д-р Трифонов поддържа активно партньорство с екипа на Катедрата "Астрономия" към Физическия факултет на СУ, като участва в изграждането на Студентската астрономическа обсерватория "Плана", а също партнира и в изследванията за галактиката М31, с подкрепата на проект към Фонда "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката. Д-р Трифонов е и редовен гост на Кръжока по астрономия към Катедрата "Астрономия", а през 2019 г. получава грант към катедрата по Националната научна програма "Млади учени и постдокторанти" на МОН.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.