Т ова е тя:
Д-р Кремена Стоева, началник отдел в дирекция „Контрол на храните” в Българска агенция за безопасност на храните
(БАБХ)
Това е тя:
Д-р Кремена Стоева, началник отдел в дирекция „Контрол на храните” в Българска агенция за безопасност на храните
(БАБХ)
- Г-жо Стоева, какво би направила БАБХ, ако имаше такъв проблем със салмонела, както в момента има Полша?
- Контролът в България на салмонелата се извършва по правилата на европейското законодателство. Извършва се на ниво птицеферма, вземане на проби и при стадата с опасност от щама, птиците се подлагат на хуманно умъртвяване, като тази мярка се прилага, за да не се разпространи салмонелата. Полша като страна член на ЕС следва да спази същите правила. Но тя е най-големият производителна птици в ЕС и е нормално процентът на заболяването да е по-голям. Аз не мога да се ангажирам как Полша прилага тези мерки.
- Можете ли да кажете в последните месеци броя на сигналите по Система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) за заразеното полско птиче месо със салмонела?
- Мога да кажа, че често нотифицираха Литва, Латвия, Холандия, Холандия, Франция един - два пъти. И понеже последните два месеца зачестиха нотификациите в системата, а в България птичето месо е в голям процент полско, взехме допълнителни мерки и допълнителен контрол на влизащото от Полша.
- През Румъния ли влизат основно пратките с полско птиче месо?
- Не зная, през различни места. С Румъния няма граничен контрол.
- А ветеринарен има ли?
- Да, но се извършва на мястото на получаване на пратките.
- А вие откъде разбирате, че е пристигнала такава пратка?
- По силата на заповедта за засилен контрол търговците са длъжни да ни информират да дойдем и да проверим. Не могат да се слагат ограничения на свободната търговия.
- Следователно се разчита на честната дума на един търговец относно контрола.
- Ние също си имаме информация, кой откъде търгува, какво преработва и произвежда. БАБХ прави регулярен контрол, с определена честота на регистрираните фирми.
- А за тези, които не са регистрирани?
- За тях не носим отговорност. Ако при сигнал установим нерегламентирана дейност, правим всичко необходимо да я спрем. Всичко, което влиза регламентирано подлежи на контрол, спират се пратките, вземате се проби . Откакто действа заповедта сме провели 36 пратки от 70 партиди, взели сме 70 проби.
- А търговските вериги, как ги проверявате?
- Всички имат логистични центрове, откъдето разпределят доставките по магазините си. Така контролът е двоен. Първо се извършва в логистичните центрове, след това проверяваме всеки техен търговски обект. При веригите контролът е най-лесен, защото чрез логистичния си център изтеглят всичко. Имат стабилни инвестиции в системите за проследяване и изтегляне. Откакто действа заповедта за засилен контрол взехме 70 проби от 36 пратки, от тях 5 положителни проби има при 4 пратки. Давам пример, за да разберете за какво става дума. За една пратка се приема стоката в един камион. В него може да има няколко партиди. Партидата е дневното производство на предприятието. Примерно. Така чистите партиди отиват към обекта, замърсените- се унищожават.
- Кои са търговците, които внасят?
- Нямам право да ги огласявам.
- Какъв е редът, след като установите замърсени храни?
- Всички замърсени храни се нотифицират в системата RASFF . Сигналът стига до ЕК, в нашия случай ЕК е потвърдила българските нотификации. Сигналът достига и до държавата, която е нотифицирана, в случая Полша.
България търпя всякакви санкции за различни чуми по животни и птици. А Полша ще претърпи ли ограничения и санкции. Въпросът е принципен?
- В рамките на ЕК функционира RASFF, тя си има доказателства и информация. Аз не мога да коментирам дейността на ЕК. Но съответната страна е длъжна да вземе мерки, за да възстанови безопасността на храните. Полша е поела ангажименти и към България и е въвела мерки с вземане на проби за салмонела и др.
- Не всяко месо, което тръгва от Полша е заразено. Процентът е около 40%.
Монитор
