България празнува пиперки, терлици и суджук

Най-големите фестивали събират до 40 000 души

България празнува пиперки, терлици и суджук

Потомците на Аспаруховите българи правят събор край Варна

Най-голяма любеница, най-сладък домат, най-пъстър терлик, най-вкусно гьозлеме – на такива неща се радват по селата в Шуменско, а на дините, чушките и пиперите, ръчното ръкоделие и тестените закуски са посветени и специални фестивали.

За 12-и път това лято село Мараш беше домакин на Деня на чушката и домата. На фестивала дойдоха 2-3 хиляди души, а кметицата Красимира Спасова беше опънала пейки, маси, скари и въртележки, за да се получи празникът, за който се изсипаха основно шуменци с роднини и познати в селото. За първи път зеленчуковият фестивал се състоя преди четвърт век и оттогава се провежда на всяка втора година.
Диня с тегло 18.2 килограма стана пък победител в Празника на дините в съседното село Мараш. Има подозрения, че любеницата не е с тукашни корени, тъй като сушата през последните години и липсата на вода за напояване през 2020 удари бостанджиите. Победителят Калин Колев обаче е от малкото останали земеделци, които отглеждат дини и твърди, че сочният плод си е негов. В минали години празникът събираше деца от цялата околност със състезанията си по най-бързо ядене на диня, плюене на семки надалеч, носене на две дини под една мишница и прочие.


По официалното летоброене през 2021 беше 32-рото му издание.


По традиция се провежда в последната седмица на август.
От 2009 в село Ветрище пък правят празник на терлика. За феста през октомври идват майстори на ръчното плетиво от цяла Североизточна България. Освен надплитане и ревю на терлици в рамките на фестивала се провежда и надпяването „Плетем и пеем“, както и надиграване по терлици на ветришка ръченица.
С фестивала на гьозлемите е известно отдалеченото на 10 километра от Шумен село Градище. Гьозлемите са скромният вариант на баницата – тестено изделие с по-малко плънка, което се пече направо на туча на печката или на ламарина. При опърлянето на тестото се получават малки черни оченца, „гьоз“ на турски и оттам гьозлеми.

Ваяци от цялата страна и техните потомци от чужбина се събират всяко лято на традиционния народен събор в местността Гермето край варненското село Голица. Това става, както повелява традицията, в първата събота на месец август. Организатори са община Долни чифлик, сдружение „Голица“, кметството на селото и местното читалище „Христо Ботев - 1928”, със съдействието на Министерството на културата. Всяка година в „Гермето“ участват български и чуждестранни изпълнители на народни инструменти (кавал, гайда, тамбура, гъдулка), както и български и чуждестранни народни певци, изпълняващи необработен, автентичен фолклор от ваяшката и други етнографски групи в България. Той се провежда с малки прекъсвания от 1956 година до днес. От 2006 г. съборът има и нова цел - съхраняване и популяризиране на ваяшкия фолклор. Ваяците са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина – селата Голица, Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге). Те са с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на българската държава и впоследствие разселили се в Бургаска, Варненска, Силистренска и Добричка област, селата Голица и Маринка в днешна Украйна, Болградски район. Самите ваяци се смятат за преки потомци на Аспаруховите българи.


Името “ваяци” го дава акад. Любомир Милетич


в началото на 20-и век. Сред другите традиционни събори във Варненско е и „Аспарухово пее и танцува“. На него в красивия „Аспарухов парк“ в средата на юни си дават среща изпълнители на автентични български народни песни и танци. Традиционният събор се организира от Народно читалище "Просвета 1927” и администрацията на жилищен район „Аспарухово“.

Всяка година в края на юни в местността Текето край село Крушари се провежда Празникът на гърнетата. Той е започнал преди 13 години в най-малкото крушарско село Зимница.

„Песни и танци от слънчева Добруджа“ е най-големият фолклорен събор край село Дебрене. Всяка година тук се събират близо 3000 участници и стотици любители на автентичните добруджански песни и танци. Организатор и домакин на събитието е община Добричка, която на този ден отбеляза и своя празник.

На 22 септември 2020 година бе отменен съборът надпяване – „Добруджански събор-Тервел“, който се провежда на всяка четна година в Тервел. Този събор води началото си от месец септември 1960 г., когато се е състояло неговото първо издание, организирано от Българско национално радио и читалище “Димитър Дончев” – Тервел. Съборът в Тервел е вторият по хронология в България събор на народното творчество.

Датата 8 ноември е празник на град Генерал Тошево. На този ден от няколко години се провежда и Фестивалът на сармата и кюфтето. Кулинарният гуру Ути Бъчваров, подпомаган от сръчни добруджанци, навиват рекорден брой сарми, които всеки жител и гост на празника може да опита.

Празник на суджука се провежда в Горна Оряховица, а организатори са трите местни фирми, които единствени имат правото да произвеждат деликатеса „Горнооряховски суджук”. Празникът продължава три дни, петък – неделя и на него основната атракция са скарите с печени на място мръвки.

Празник на свинския бут

се провежда в град Елена


Миналата година месният фестивал не се състоя, за тази година засега информацията е, че също ще се отменя, което предизвика силно недоволство сред местните хора, които с това си изкарват доста добри печалби за три дни. Още повече че в Елена ситуацията с работните места и изкарването на пари е доста тежка. На празника се продават свински деликатеси, прави се възстановка на пърлене на истинско прасе над трап с жив огън, продават се не само бутове, но и др. вкуснотии и карантия. През последните години на празника за три дни в малкия град идват около 40 000 гости.

Празникът на градинарската чорба се провежда в град Златарица. На откриването се прави възстановка на стария обичай по изпращането и посрещането на местните хора на гурбет в странство. На поляната в местността Черничките на открити огньове върху железни триножници, в големи тенджери се вари зеленчукова градинарска чорба, за което единственото условие е в нея да няма месо. Раздават се награди за най-добрата чорба. Празникът се съпровожда от музикална програма и хора на открито.


Фенове на сливата се събират в Троян

В Троян се провежда Фестивал на сливата. Тазгодишната програма на празника, който ще се проведе от 24 до 26 септември, включва: възстановяване на народни традиции, официално тържествено запалване на казана за варене на ракия, конкурс за най-добра сливова ракия, артателиета, улица на занаятите, традиционни кулинарни изкушения.

Празник на яйцето – провежда се в Павликени през пролетта. Сред най-интересните атракции са: състезание по белене на яйца, приготвяне на омлети, кулинарен конкурс, спортни игри, томболи.

В края на пролетта на поляните край Петропавловския манастир се провежда

Националният събор на овцевъдите представя различни породи домашни животни: овце, кози, крави, телета, бикове, биволи, овчарски кучета, както и на приготвени еко млечни продукти. Организират се състезания по най-бързо ръчно и машинно доене, стригане на овце с ножица и машина. На някои от изданията на събора имаше още и състезание по транжиране на прясно заклано животно. Програмата на събора е богата и включва музикални и танцови изпълнения, исторически възстановки и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.