България на опашката в ЕС по минимална заплата на час

България на опашката в ЕС по минимална заплата на час

1,87 евро на час е законоустановеното минимално възнаграждение в България през миналата година. След нас в Европа по този показател е само Северна Македония с 1,63 евро на час. Това показват данни, изведени по време на онлайн конференция, организирана съвместно от КНСБ, белгийският синдикат CSC и Европейската конфедерация на профсъюзите.

Според доклад на Европейския синдикален институт, цитиран от старшия изследовател Торстен Мюлер,

най-високо е минималното възнаграждение във Франция

– 10,15 евро на час, следвана от Нидерландия – 10,14 евро и Ирландия – 10,10 евро. Мюлер посочи, че в 6 държави в ЕС минималната заплата се определя чрез колективно договаряне, в останалите те са законоустановени и минават през институционална процедура. В част от страните във втората група се прави автоматична индексация. Данните от доклада показват още, че за над 20 млн. работници в ЕС ще има положителен ефект прилагането на двете стойности за определяне на минимална работна заплата, посочени в преамбюла на директивата за адвекватните минимални работни заплати – 50% от средната заплата и 60 на сто от медианната за съответната държава.

Зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч бе катогерична, че темата за адекватните минимални заплати е изключително важна, тъй като

работниците на минимална заплата едва връзват двата края,

делът на заетите, застрашени от бедност, е нараснал от 8,3% през 2007 г. на 9,4% през 2018 г. от работещите в ЕС. Допълнително в кризата сега голяма част от работещите на първа линия всъщност са на минимално възнаграждение. 60 процента от работещите на минимална заплата в ЕС са жени, сочат още данните.

Линч посочи, че за да бъде гарантирана социалната защита на работниците, в основните текстове на директивата трябва да залегне

двойният праг за определяне минималните заплати

– не по-ниски от 60% от медианната и 50% от средната брутна заплата. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че заложената в директивата цел за постигане на минимум 70% обхват на колективното трудово договаряне трябва да се отнася за покритие на всяко браншово ниво.

Според проекта на директивата всяка държава, в която този процент е по-нисък, трябва да изготви национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.