Б ългария изгуби почти изцяло древната порода от Източнобалканска свиня. Тя е погубена от африканската чума, както и от бездействието и бездушието на чиновниците, съобщи сайтът Агроновините.
България изгуби почти изцяло древната порода от Източнобалканска свиня. Тя е погубена от африканската чума, както и от бездействието и бездушието на чиновниците, съобщи сайтът Агроновините.
От контролираните от Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня в Шумен през 2019 г. 17 стада чумата е унищожила 10, а за 11-о се очакват резултати, преди да бъде унищожено. Ако през 2008 г. популацията на тези прасета беше 55 000 броя, през 2018 година тя се сви до 3500. Сега от всички източнобалкански свине в страната вече са останали само около 1000. С темповете на развитие на болестта шансът да оцелеят и минимална част от тях граничи с научната фантастика.
Междувременно „Телеграф” поде кампания през миналото лято за спасение на черните прасета. Включително издирихме единствения учен от БАН, който знаеше как да вземе генетичен материал от свине. Екип на МЗХГ, ИАСРЖ, Тракийския университет и БАН щяха да работят съвместно, за да съхранят породата. Но очевидно намеренията останаха нереализирани.
Черните прасета са се появили по нашите земи още преди 2500 години. Информацията в литературата за разпространението и характеристиката на черните прасета е оскъдна - първото съобщение за тях е от българския животновъд Петко Германов.
През 1901 г. в официалното издание на тогавашното Министерство на търговията и земеделието - ”Домашните животни в разните части на света и България”, ученият посочва, че в горските местности на България, особено по течението на р. Камчия, се срещат свине, които напълно приличат на ”дивата свинска порода”.
По-задълбочено проучване е направено през 1919-1920 г. от германския възпитаник и академик на БАН Георги Хлебаров, един от основателите на Агрономическия факултет към Софийския университет. Той установява, че черните прасета се гледат в чисто състояние и в планинските райони на Варненска, Анхиалска и някои села на Бургаска околия, обхващащи целия Източен Балкан.
Месото на черните прасета става основна суровина за прочутата смядовска луканка. Поголовието й още преди епидемията от АЧС бе силно намаляло, затова е включена в официалния български Списък на застрашените от изчезване редки породи.
С нахлуването на африканската чума по свинете черните прасета бяха сред най-уязвимите. Няма област в страната, където те да са разрешени за отглеждане, която да не е засегната от чумата - първо в Бургаска област, а след това в Шуменска и Варненска. Държавата не взе адекватни мерки за опазването на породата, нито за компенсирането на стопаните им след забраната да ги търгуват.
Монитор
