Hello mates,

Аз съм Конан Дъфи и съм бежанец от UK в България. Сред многото подигравки с името ми и прякори, които ми измислят пияниците пред блока ми в Овча купел, наскоро беше прибавен и Конан Туриста. This one си го харесвам истински, за разлика от Кони Айлънд, Кънчо от Лондон и of course Конан Варварина. The reason is, че обикалям интересните места в България и събирам печати от 100-те Национални туристически обекта.

Мисля, че това е най-нормалният начин да опозная новата си родина и да опровергая this schmuck Борис Джонсън в нелепите му опити да отдели UK от Европейския съюз.

Миналата седмица ви разказвах, че по време нa long weekend за Деня на независимостта бях изключително патриотично настроен и for that reason посетих старите столици Плиска и Преслав. As I said между първата и втората се отбих на още едно място където има печат, но тъй като е extremely интересно реших да разкажа за него в отделна история.

Както, по-ориентираните с георграфията от вас, предполагам са се сетили става въпрос за Мадарския конник. Това е probably most famous landmark на България. Единственият скален релеф от Ранното средновековие в цяла Европа е включен в Списъка на световното, културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Освен това Мадарския конник е на гърба на всички български стотинки от 50ст., надолу, чак до тези, които продавачките в кварталните магазинчета все забравят да ти върнат, а в същото време, когато им ги даваш се мусят и те гледат презрително. Actually това е интересна закономерност – как е възможно продавачките винаги да нямат да ти върнат дребни стотинки, а когато ти им ги даваш да демонстрират, че не ги желаят. Whatever, сега говорим за древната българска култура, а не за сегашното й състояние.

So, само на 10км от Плиска, след като пресечете Каспичан (където нямам баба, I repeat – нямам баба!), по симпатичен планински път стигнахме до археологическия резерват Мадара. Успяхме да паркираме на нещо като паркинг, сложихме печат в будката, от която си купихме билет и поехме по безкрайните стъпала нагоре към монумента. I have to admit, че качването на стъпалата не беше чак толкова лошо за любител на бирата като мен. Причината е, че на няколко места по пътя имаше площадки с пейки за почивка, на които можеш да си поседиш и .. oh well да мушнеш някоя бира.

Когато се качихме горе, първото нещо, което видях беше скелето монитрано пред Мадарския конник. Чак, когато се приближихме видяхме самия барелеф и първото ми впечатление беше, че е доста по-малък от това, което си представях. Следващата логична мисъл беше как тия хора са се качили там, за да го издълбаят този барелеф. Seriously mate, how?! Преди 12 века тези пичове някак си са се поктерили там и са сътворили това magnificent piece of art, а след бурното развитие на цивилизацията в наши дни аз едва успях да стигна до подножието на скалата. Разбира се, благодарен съм на човешкия прогрес за електрическите самобръсначки и подграяващите седалки на автомобила, обаче sometimes, си мисля, че днес не сме особено по-могъщи от нашите прешественици.

Otherwise, Мадарския конник никак не е малък. Има горе-долу естествени човешки размери, also естествени конски размери и кучешки и лъвски. Имам предвид, че на тази скала са изобразени човек, седящ на кон, прободен лъв и куче, което прави компания на конника. Actually, според учените кучето е „пристигнало“ много по-късно на партито, но това се вижда и с просто британско око като моето. Изображението му е много по-запазено. Интересната част е кой в същност е Мадарския конник? Заради датировката и вида на изображението се предполага, че е направен в началото на 8-ми век по времето на хан Тервел. Този mate, e син на основателя на България Аспарух и е бил влиятелна личност as hell. Хан Тервел literally е качил сам няколко византийски имепратори на престола, но most important е, че има основни заслуги за отблъскването на арабската инвазия на Европа. Fun fact е, че в договора, който е подписал с поредния византийски император, който му е бил задължен, наред с признаването на границите на независимата държава България се договаря и правилото в двете държави да се внасят само стоки, които имат държавен печат. Нещо като първия митнически договор в Европа.

Иначе не е ясно на 100%, кой е изобразен на барелефа, дали Тервел е почел баща си Аспарух или пък е поръчал да изобразят самия него. Учените са се обединили около тезата, че това е събирателен образ на велик български владетел. И макар Местността да е използвана за ритуали и обреди свъразни със старата религия на българите, теорията, че конникът е митологичен образ на ловец е опровергана. Причината е странният крак на коня. Ако се загледате, внимателно ще видите че единият преден крак е сгънат под невъзможен ъгъл. Изследванията на историците показват, че в същност не е кракът а остатък от изобразена някога броня на животното. Therefore конят е боен, а ездачът му хич не е ловец. Възстановките на Мадарския конник дават и редица доказателства на теорията, че в същност прабългарите произлизат от пресийците, тъй като вида на бронята е характерна за рисунките по времето на сасанидските царе.

След цялото това impressive преживяване идва и времето да ви обясня защо съм написал такова странно заглавие. Причината е, че умрях от глад. Звучи банално, нали? Този ден, в който бях при Мадарския конник беше тъпкано с хора. Интересно ми стана колко много хора поискаха печат на книжките си от 100-те туристически обекта, които моята precious wife Добромира постоянно твърди, че са отживелица. Осъзнавайки целия риск от това, все пак ще го напиша - тя не е права. Адски много хора събират печати и при хубавото време в празничните дни, много такива като мен бяха решили да си напраят екскурзия по местните забележителности. Само, дето инфраструктурата не го позволява. Наистина, mate, пред входа за Мадарския конник има цели две ресторантчета. Ние, както и повечето туристи, които сутринта бяха на Плиска, а следобед планираха да се отправят към Преслав, решихме да обядваме край Мадарския конник. Първо подминахме с високомерие дървеното ресторантче пред входа и се засилихме към старата туристическа хижа с ресторант малко по-навътре. Досегашния ми experience сочи, че в тези стари хижи обикновено предлагат най-вкусния боб с кебапчета, а if you have luck и моята любима шкембе чорба.

Още от входа видяхме маси пълни с хора и без чинии на тях. Седнахме и ние и зачакахме. След кратко нервничене от страна на стомаха ми, а също и от моята Додо, решихме да проверим дали не е на самообслужване. По пътя се сблъскахме с полуразплаканата сервитьорка, която упорито се опитваше да отбегне опитите на поне 30 души да й поръчат нещо за ядене. Когато все пак я догонихме тя притеснена ни призна, че ако поръчаме нещо ще трябва да чакме поне 30-40 минути, „защото готвачът е само един“. Тъкмо, когато се опитвахме да я успокоим, че не тъсим скандал и ще си почакаме (и без това нямаме голям избор) още 4-5 души с е появиха със същата молба, а след тях и група екскурзианти, които просто й се молеха да им даде каквото и да е за ядене, защото чакат от час и половина, а автобусът им трябва да тръгне. Ситуацията се оказа very dramatic. Една баба почти се разплака, че екскурзията им се проваля, защото са загубили времето си за разходка, докато си чакат пържените картофи. We decided, че няма смисъл да се разправяме и се примирихме, че вместо хижарски боб ще хапнем кебапчета със съмнително качество в капанчето отпред. Там ситуацията се оказа even more dramatic. Повечето изгладнели и изнервени туристи отказали се от чакането в хижата като нас се бяха струпали в заведението, а готвачът what a surprise бил само един. Наоколо наистина няма от къде дори една вафла да си купиш, а по пътя за следващата дестинация от trip-а ни също нямаше изглед да има ядене. Well, седнахме и зачакахме войствената сервитьорка да ни донесе каквото и да е, когато и да е готово. През това време си мислех – fair enough, околоностите не са особено населени, едва ли има смисъл заведенията да поддържат голям персонал. Вероятно през седмицата на това място не се вясва жив човек. Обаче кога могат тези хора да очакват да спечелят пари освен през bloody weekend! Нормално е тогава да идват туристи. А, когато има празнични дни и хубаво време е близко до акъла, че ще има повече туристи. Голяма част от хората около нас си тръгнаха гладни и ядосани. Самите ние ядохме, но доста по-малко неща, от това което развинтената ми фантазия беше намислила. Само през този ден двете ресторантчета вероятно са загубили повече пари, отколкото могат да спечелят за целия месец. Какво for Christ’s sake им пречи просто да наемат extra staff за дните, в които се очакват повече туристи. Надниците, които биха похарчили за допълнителни хора щяха да им се изплатят десетки пъти.

I’m pretty sure, че ако утре попитате хората в тези заведения ще ви се оплачат как заплатите са ниски, няма работа и туризмът по тия места замира, понеже хората предпочитали да ходят по плажовете в Гърция, вместо на културни забележителности. Не, mate! Туристи има. Туристически услуги, обаче няма. Затова, когато решите да посетите Мадарския конник (защото това е място, което definitely трябва да видите) задължително си носете сандвичи. Или шкембе чорба, ако сте brave enough.

PS. Ако пък искате да следите редовно на кои места можете да нахраните глада си за приключения, вижте фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: С деца на музей

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.