България и оскарите: Развитие в застой

Страната ни ухажва наградите от 70-те години, но любов все още няма

България и оскарите: Развитие в застой

Темата за половата равнопоставеност достигна и до нашите ширини

Черна дупка, в която всеки аргумент - разумен или не - изчезва безследно. Това, за съжаление, представлява темата за българското предложение за „Оскар“. Не става дума обаче само за казуса, зародил се тази година. Такива спорове и спречквания относно кой филм ще ни представлява пред Американската филмова академия се появяват почти всяка година. И всеки път водят до един и същи резултат - никакъв.

От гледна точка на представянето ни на оскарите един от основните проблеми пред българското кино е (почти) пълната апатия на публиката. Зрителите не се вълнуват сериозно от темата за поредния скандал, свързан с въпроса кой филм ще пратим в Ел Ей. Напротив - и тази година казусът завъртя във върхушка киногилдията, но стигна само дотам. В този смисъл е очевиден въпросът - ако собствената ни аудитория не гори в историите, които представяме отвъд Океана, как очакваме тамошната публика (в лицето на членовете на академията - б.а.) да се влюбят от пръв поглед в тях.

Своя флирт с оскарите България започва още през 1971 г., а първият филм, който ни представя, е „Таралежите се раждат без бодли“ на Димитър Петров. Оттогава досега сме предложили общо 32 заглавия, ако броим и предстоящото „изпращане“ на „Страх“ на Ивайло Христов. Измежду тези филми срещаме класики като „Козият рог“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Маргарит и Маргарита“ и др. Нито един обаче не достига до номинация. Най-доброто ни представяне е от 2009 г., когато „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев достигна до съкратения списък преди обявяването на основните фаворити.

Повече търпение сякаш трябва да се прояви към българското кино във връзка с мястото му на оскарите. Да не забравяме, че въпреки добрите ни традиции в миналото новата вълна се отпуши едва с „Мисия Лондон“ през 2010 г. И дори досега индустрията често страда от „нулеви“ години на минимално до никакво финансиране. Малкото пари и фактът, че идват предимно от един източник - държавата, е друг проблем, чието разгадаване би могло да бъде обект на цял научен труд.

Темите, които разглеждаме във филмите си, също заслужават внимание. Колкото и да не ни се иска да си го признаем - немалка част от продукциите, които гледаме на екрана, отразяват някаква част от нашия си реализъм. Не можем да отречем сцените на търкане на лотарийни билетчета, селската беднотия или агресия на пътя - те действително са част от нашия живот. И той вероятно не е атрактивен, понякога сигурно дори изглежда украсен в „соц“ мотиви за американската публика. Поне не достатъчно, за да достигнем до заветната номинация.

Ето защо и често у нас върлува тезата, че събитията, политиките и мотивите, които очевидно вълнуват публиката отвъд Океана, трябва да се засягат и в нашето кино или поне в предложението ни за „Оскар“. Това, въпреки че голяма част от българските зрители негодуват от прекалената политкоректност на американските награди. Иначе казано - жените, чернокожите и гейовете са твърде приобщени за нашия вкус.

Сега повече от всякога настроенията около родната индустрия наподобяват тези в САЩ. Причината е именно в тазгодишния скандал за Оскаровото предложение, като аниматорът Теодор Ушев обяви, че вижда системен сексизъм в киното.

Факт е, че три от филмите, които през годините са стигали до академията, са били режисирани от жени - „Писмо до Америка“ (Иглика Трифонова), „Мила от Марс“ (Зорница София) и „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова). Жена има и в творческия тандем на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, които вече два пъти правиха Оскарова кампания със „Слава“ и „Бащата“. Цифрата обаче не е изненадваща на фона на общата статистика - според груби изчисления едва около 23% от филмите ни са режисирани от жени през последните 21 години. Тоест или по-малко жени получават възможност, или по-малко жени искат да снимат кино у нас.

Развитието в застой на българското представяне на оскарите надали ще бъде нарушено тази година. Въпреки всички качества както на „Страх“, така и на останалите заглавия, които се бореха да отидат на наградите, казусът с незадоволителното ни представяне трябва да намери решението си първо на родна територия.

Повече прозрачност в избора на български представител, повече прозрачност при съставянето на комисиите и сесиите за финансиране биха били добри стъпки в по-спокойното преминаване на есенните дни около избора на предложението ни за „Оскар“. Равноправието и събирането на достатъчно пари са теми, които засягат индустрията по целия свят. Това, което ни отличава в негативна светлина, действително е най-простата причина - незаинтересоваността на зрителите относно каузите и идеите на българските филми. А публиката трудно може да бъде обвинявана, когато здравните, социалните и политическите теми са изтикали културата и развлечението в крайната периферия на ума на българина.

Какво следва за „Страх“

Въпреки всички скандали „Страх“ ще е филмът, който ще представи България на наградите „Оскар“ тази година. Това означава, че до няколко месеца и режисьорът Ивайло Христов ще стартира промоцията на творбата си в САЩ.

Преди да замине за Лос Анджелис, той най-вероятно ще проведе кампания и у нас с цел събирането на достатъчно средства. Това е необходимо, тъй като от академията на оскарите подсигуряват само 1 прожекция за всяко „международно“ заглавие. Тя не само че не е достатъчна, за да побере всички хиляди членове на академията, но и не дава гаранция, че оценяващите ще имат достатъчно интерес към продукцията, за да я изгледат. Тъй като рекламата и организирането на допълнително събития отвъд Океана са скъпи, режисьорът Ивайло Христов изчислява, че успешна кампания в САЩ би се равнявала на 10 млн. лв.

Шортлистата с 15-те топ заглавия за академията ще бъде обявена на 21 декември. Петте най-добри филма сред тях пък ще получат номинациите си на 8 февруари.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.