Бутилка с послания на деца се превърна в машина на времето
3

Бутилка с послания на деца се превърна в машина на времето

34 листчета от тетрадка с написани имена и мечти за бъдещето изплуваха от миналото при засаждане на фиданки в близост до двора на някогашното начално училище „Свети свети Кирил и Методий“ в Ямбол.

На бутилката с посланията се натъкнали работници от общинското предприятие „Паркове и места за отдих“, а ръководителят им Динко Белчев веднага си дал сметка, че това е едно невероятно докосване до миналото, което заслужава не само да бъде съхранено, но и показано.

„Бутилката беше плътно затворена с коркова тапа, имало е и найлонова опаковка, но във времето тя се е разпаднала и влагата беше похабила част от листчетата . На едно от тях обаче ясно личеше датата: 1 юни 1988-а, а на друго се виждаше, че децата са било от някогашния ІІІ „в“ клас. Предположихме, че бутилката е била нарочно закопана до знаковото за ямболци място, където преди 143 година са били посрещнати руските войски при освобождението на града от турско робство, като идеята е била някой ден да бъде намерена и отворена. Затова направихме всичко възможно да разчетем повечето и да потърсим някои от авторите. Има стихчета, има и думи на признателност към класната ръководителка, почти всички са написали какви искат да станат като пораснат. Космонавти, учители, лекари, едно от момченцата е написало че мечтае да стане шофьор…“, коментира Динко Белчев.

Парченцата от миналото с 33-годишна давност са съхранени в общинската администрация.

"Възнамеряваме да потърсим авторите на писъмцата и при първа възможност, след отпадане на пандемичните рестрикции да ги поканим на среща", обясни зам. -кметът на Ямбол Енчо Керязов.

Класен ръководител на този ІІІ „в“ клас е била Мария Мангърова, която за съжаление вече не е сред живите. Тя започнала работа през 1992-а година точно на нейното място, преди известно време обаче школото било преместено в друга сграда.  Дългогодишната педагожка предполага, че посланията към бъдещето са писани в последния час преди раздялата с класния ръководител и припомня, че по онова време началната образователна степен била от първи до трети клас, след което малчуганите отивали в друго школо.

Такъв е споменът и на Младен Димитров  Кафалиев, чието име личи над прилежно, по детски изписания  текст: “Моята мила родина е чудна градина…Аз искам да стана инженер или учител.“

През януари 2021-а някогашният третокласник е преподавател по английски език в пловдивската езикова гимназия и има син на 21 години. Когато е участвал в колективното съчинение е бил на 10 годинки и вече е позабравил част от имената на съучениците си.

„През годините  съм си мислел каква е съдбата на заровената тогава бутилка, но никога не съм предполагал, че точно по такъв начин намирането й ще ни върне обратно във времето като с магическа машина.

" Ето, оказва се, че съм осъществил втората си мечта – да стана учител. Всъщност учител по математика беше татко, докато мама беше медицинска сестра. Инженер стана сестра ми. Съжалявам, че тогава все още не бях запален по фотографията, в четвърти клас ми подариха едно апаратче „Смена 8“, имаше и светкавица, с което съм направил много снимки от ученическите си години. Позабравил съм как изглеждаше класната ти тогава, другарката Мария Мангърова, но май пазя една от първи клас, където сме снимани с буквичките в ръка. Дано да я намеря…“, сподели Кафалиев .

След средното образование в родния Ямбол  завършил английска филология в пловдивския университет. Първо бил преподавател в пловдивското СУ „Симон Боливар“, след това се прехвърлил в математическата  гимназия и от там отишъл в местната езикова. На няколко пъти е бил вече класен ръководител, смята че не се е отдалечил много от детската си мечта. Съжалява че от поне десетина години не се завръщал в родния си град, но истински се зарадва на идеята за сбирка със съучениците. С някои от тях предполага че няма да се разпознаят, на други е позабравил имената. Със сигурност някои не са в страната, като Фридрих Вилхелм Филчев, който живее и работи в холандския град Берген, след като преди учил в Харвард, други пък са починали за жалост твърде рано.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.