И ндиецът Бибхути Бусан Моханти е работел в чужбина през последните две години.
25-годишният инженер имал планове да се установи зад граница преди локдаунът да промени плановете му.
Индиецът Бибхути Бусан Моханти е работел в чужбина през последните две години.
25-годишният инженер имал планове да се установи зад граница преди локдаунът да промени плановете му.
Моханти се върнал в селото си в щата Одиша в началото на 2020, но не могъл да си намери работа. Един ден, докато си рови в телефона, се натъкнал на видео на хора в неговия район, които отглеждат сладководни перли.
„Видеото ме заинтригува веднага. Порових се в интернет, за да намеря повече информация за тези аквакултури. Беше много изненадващо да разбера, че този вид фермерство предлага доходоносен поминък на стопаните в нашия щат“, казва той, цитиран от thefishsite.com.
След това той се свързал с Централния институт за сладководни аквакултури, който след това пък му дал контактите на местен фермер, който да му даде насоки.
Бибхути се включил в стажантска програма, след което се снабдил с около 3000 сладководни миди, които започнал да отглежда в езеро.
Отнело още около година, преди перлите да започнат да образуват перли, а междувременно той изоставил плановете си да емигрира и се установил в селото до мидената ферма.
Условие
Много езера в Индия, които се използват за развъждане на шарани, са подходящи и за производство на перли. Такива са правоъгълните езера без водни макрофити и цъфтеж на водорасли. За тази дейност стават езера от 4 декара с дълбочина 1-2,5 м. Затова не е чудно, че Бибхути не е единствен. Няколко хиляди души, върнали се в щата заради пандемията, са изоставили плановете си да емигрират и са се насочили към поминък с потенциал за печалба, каквото е миденото фермерство, в своите селища.
Тези, които са проявили интерес към тази дейност, са били посъветвани да вземат предвид няколко фактора, преди да се захванат с работа. Необходимо е да се измери pH на водата, което трябва да е в рамките на 7 до 8, тъй като сладководните миди имат нужда от повече калций, за да произвеждат седеф. Температурата на водата също е важен фактор за растежа на мидите и тяхното размножаване, както и за процеса на формиране на перлите. Необходимата температура варира от 25 до 30ºC.
Висящите торби, които съдържат имплантираните миди, трябва да се почистват през две седмици и всички мъртви миди трябва незабавно да бъдат премахвани.
Интерес
Учените в института казват, че са залети с обаждания от хора, които искат да стартира мидена ферма, след обявяването на локдауна.
„Концепцията на този вид стопанство не е нова. Тя се развива през последните две десетилетия. Но хората не проявяваха интерес докато не дойде пандемията. От март, когато бе обявен локдаун в Индия, телефоните ни прегряха. Получаваме между 20 и 30 обаждания всеки ден, докато преди локдауна запитванята бяха само 3-4 дневно“, обяснява д-р Кумар Суейн, директор на института в Бхубанешвар, столицата на Одиша.
Той също така вярва, че социалните медии играят огромна роля в популяризирането на миденото фермерство, особено сред по-младото поколение.
„Преди правехме курсове с по около 20 души, но ги спряхме заради локдауна. Решихме да правим кратки видеа за миденото фермерство и да ги пускаме в Ютюб. Това промени всичко. Видеата стигнаха до много хора. Всяко събира по около 30 000 гледания и дори повече“, добавя той.
Институтът започнал също така да провежда виртуални курсове и от септември досега били обучени около 3700 човека в цялата страна.
Година е нужна за образуването на бисер
Мидите се вадят от водата и им се прави малка операция като в тялото им се имплантира кръгло ядро за дразнител. Чуждото тяло започва да дразни мидата и тя започва да отделя седеф, с който го обвива. След имплантацията мидите минават през пост-оперативен период, като се държат в специални резервоари от 200 литра, пълни с отлежала чешмяна вода, в по 50 найлонови торбички, подредени в два реда, на дълбочина 20 см. Резервоарите се преглеждат всеки ден и мъртвите миди се изхвърлят. Тези, които успеят да изхвърлят имплантираното ядро, също се премахват. След пост-оперативните грижи мидите се преместват в езерото. Обикновено отнема около година, докато мидите образуват перла.
Изкарват по 5400 долара годишно
Някои фермери са толкова напреднали, че правят имплантирането сами и също така консултират колегите си.
Един от тях е Акшай Прадхан, който отглежда миди в своето собствено езеро, но и консултира други фермери.
„Фермерите редовно се обръщат към мен, за да направя имплантирането“, обяснява той.
41-годишният мъж започнал да отглежда миди преди около десет години и към момента изкарва около 5400 долара годишно, произвеждайки кръгли дизайнерски перли.
Монитор
