Ч естит whatever празник е днес!
Честно казано вече прекалявате с тези празници mate! Казвал съм и друг път, че аз Конан Дъфи британец by origin и българин по местожителство се старая да опозная максимално историята и културата на новата ми 13-вековна родина. Освен забележителностите от 100-те национални туристически обекта, които обикалям и описвам тук, в „побългаряването“ си броя и вашите традиции и празнични обичаи, в които винаги с удоволствие се включвам.
Честит whatever празник е днес!
Честно казано вече прекалявате с тези празници mate! Казвал съм и друг път, че аз Конан Дъфи британец by origin и българин по местожителство се старая да опозная максимално историята и културата на новата ми 13-вековна родина. Освен забележителностите от 100-те национални туристически обекта, които обикалям и описвам тук, в „побългаряването“ си броя и вашите традиции и празнични обичаи, в които винаги с удоволствие се включвам.
Вие, обаче прекалявате! Ето, този път исках да се запозная с традициите при честването на Йордановден. Бях проучил историята на празника. Прочетох за Свети Йоан Кръстител. Този dude, освен че е братовчед на Исус Христос и го е кръстил в река Йордан, actually e кръстник на най-много българи в същност въобще хора по света. You know освен Иван, което е най-често срещаното име в България, в другите държави си имат вариации като John, Jean, Juan, Johannes и прочее Ванки, чиито имена са посветени именно Св. Йоан Кръстител. Личният празник на Йоан Кръстител е 7 януари Ивановден, но той има главна роля и в предишния празник - Йордановден. The reason is, че именно Йоан Кръстител е този, който изкъпва Исус Христос в река Йордан и като го кръщава в този момент се появява Светия дух под формата на гълъб, чува се гласът на Бог Отец, a thanks to образа на самия божи син Исус, по този начин се случва триединство – явяване на Господ в трите му образа.
Всичко тия amazing неща са причината в днешно време група яки мъжаги да се потпатят в ледена река и да играят хоро. И още толкова „яки“ facebook мъжаги да се възмущават от тях в социалните мрежи.
Ако трябва да бъда честен at first много се впечатлих от тази българска традиция – „Леденото хоро в Калофер“. Цялата концепция, че българските мъже танцуват в леда, а българските жени (нестинарките) танцуват в огъня е доста вдъхновяваща. Дори подозирам, че авторът на Game of Thrones Джордж Р.Р. Мартин (честит имен ден и на него – да почерпи с кана арборско вино) е inspired за неговата влика фентъзи поредица точно от българските обичаи. As You may know оригиналното заглавие на канигите е именно „Песен за огън и лед“. Кой ако не Jon Snow (и той да почерпи, че е именик) – господарят на Ледения Вал е най-подходящ да се гмруне в ледената вода и да хване кръста на Йордановден. А Денирис Таргариен (тази не я знам кога празнува) освен Майка на дракони, Трошачка на окови, Родена в бурята, Кралица на Андалите и Ройнарите, Халеси на великия Халазар и т.н. към тези многобройни титли трябва да добави и „нестинарка“. Ама и тя с тези титли прекалява. Както и вие с празниците by the way.
Сега покрай драмите в Калофер, бях educated, че мъжкото хоро хич не било вековна традиция, ами се зародило като обичай през 70-те години на миналия век. Who cares? Традицията е мега яка. Същите хора, които сега се възмущават как това било изкуствен обичай, са тези които казват, че няма нищо лошо българите да празнуват Св. Валентин или Halloween, понеже и да не са традиционно български са готини обичаи. On the other hand, тези които сега защитават Мъжкото хоро пък са същите, които всяка година се възмущават от „нетрадиционните“ празници като Halloween. Абе, казвам ви аз, че вие българите прекалявате с празниците, ами не само това, ами и винаги намирате повод да се скарате за тях.
Но стига с тия спорове. И без това само ден по-късно хорото в ледената река е забравено. Участниците в него of course трябва да бъдат глобени. Не заради самата традиция, а just защото са нарушени мерките за борбата с bloody коронавирус. Все пак правилата са за това, за да се спазват. Както и обичаите.
А, обичаят за Ивановден гласи, че всички женени двойки трябва да ходят на гости в кумовете си. Понеже Свети Йоан като най-известен кръстник е покровител на всички кръстници at all. Аз ви казах, че този dude е very influential. Той е живял като отшелник на брега на река Йордан и е изнасял проповеди на хората като ги е кръщавал във водите на реката. Освен, че е предрекъл идването на божия син и лично се е заел с това да го кръсти, Йоан е доста известен и с това, че се е опънал на местния цар Ирод Антипа. Този цар искал да се ожени за жената на брат си, а Йоан публично се възмутил от това. Поради тази причина Ирод го вкарал в затвора. Веднъж, обаче когато дъщерята на неговата мадама Саломе му танцувала по време на едно парти, той впечатлен й казал, че ще й изпълни всяко желание. Майката на Саломе, която се била издразнила на Йоан й казала да поиска главата на светеца на поднос. И така Ирод обезглавил Йоан Кръстител. Ако ви се струва позната тази история вероятно сте слушали операта „Саломе“ на Щраус или пък сте гледали пиесата на Оскар Уайлд, на която е базирана also може да сте чели някои от стотиците други произведения вдъхновени от тази история. В Game of Thrones не се сещам да е вмъкната, но пък е достатъчно, че са окрали нестинарките и танцуващите хоро в леда.
Иначе самият Йоан и историите около мощите му създават драми векове наред. В наши дни те или по-скоро по-голямата част от тях се намират в Омаядската джамия в Дамаск. Yes you heard right – джамия. Понеже Йоан Кръстител е един от пророците, които Исляма почита. Само дето те го наричат Яхия.
Голяма работа е Ивановден, както сами виждате. Но вие прекалявате и с неговото празнуване.
Ето, например аз вече втори ден не съм се прибирал в къщи, понеже провеждам научно изледване върху това как българите празнуват имените си дни (даже научих, че именик се пише с едно н). Yesterday на Богоявление към обяд, излязох да изхвърля боклука. На входа пред блока ме посрещна Данчо Бояджията от 4-ия етаж. Категорично ми заяви, че няма как да се прибера без преди това да мина през тях да пием по едно за негово здраве. Малко след това се появи инженер Богомил Петров от 12-ия етаж, който държеше всички да опитаме от пушената сланина, която лично той произвежда. За целта носеше и дамаджана с вино. Докато обсъждахме новите правила за британците в ЕС, след Brexit и по-специално трябва ли сега да прехвърля апартамента си на името на Данчо, тъй като моите сънародници вече нямат право да купуват имоти в България, дойде и Стефчо от 25-и апартамент. Неговата жена се казва Божана и той решил да я почете за празника като я освободи от присъствието си. Чул музиката и почука на вратата с шише гроздова ракия. Някъде по времето, в което подръжниците на Тръмп превземаха хълма на Капитолия на нас ни свърши туршията, а на мен ми падна батерията и не разбрах колко пропуснати съобщения имам от Додо.
На следващата сутрин дойдох в съзнание с глава под чучура на бидона с кисело зеле в мазето на инж. Петров. Той беше категоричен, че няма да ми позволи да се прибера в къщи в този вид и затова трябва да излекувам махмурлука с обредно къпане в зелев сок.
Докато се осъзная кой съм и защо в главата ми свири парен локомотив, от някъде се появи Бай Иван домоуправителят. Той има ключове за всички общи мазета, плюс няколко частни, на които собствениците са му ги отстъпили за ползване. Този своеобразен dungeon master притежава магическата способност от всяко мазе, на което отключи вратат да изважда по една бутилка с ракия. При това всяка ракия е от различен вид и никога не се повтаря с предходните. Бай Иван, as you may see има празник. Съответно целият блок има празник. Докато ми излекува главоболието с капачка (4 more specific) дюлова ракия, в мазето се събраха поне десетима съседи. Един слязал да претака зелето. Друг го пратила жена му за буркан с чушки. Трети направо си каза, че търсел Бай Иван да му честити. Бай Иван за всеки извади различна ракия. После всеки от нас даде на другите да опита от ракията, с която се е сдобил.
И така. Аз вече опитвам десета ракия. Пиша тези редове от лаптопа на съседското дете, което слезе да търси баща си, преди 2 часа, а той му наля една капачка кайсиева, плесна му един шамар и го прати горе да донесе лаптопа си на „Оня писач Кънчо дето не знае български“. Малкият е на дистанционно обучение и в момента, слушам госпожата му по „Човек и природа“ да образова децата къде точно в Африка има алувиални почви. Той играе Fortnite на телефона си, а баща му поведе мъжко хоро в мазето за здравето на Бай Иван.
Аз лично още не съм събрал смелост да се явя пред жена ми след като преди повече от денонощие излязох да хвърля боклука. Все пак Додо e natural born българка – наследница на ледени танцьори и нестинарки. Прототипът на Вълчищата от Севера и Ездачите на дракони от Юга.
А аз? Аз съм просто един невинен изследовател на особеностите на българските народни обичаи. Наздраве!
PS. Ако оцелея другата седмица ще пиша нова история. Ако не, можете да видите другите ми истории на моята Facebook page.
Монитор
